Решение № 94 от 30.04.2013, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 110/2011
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 30.04.2013
- В сила
- 17.07.2015
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА
Други актове по делото
- Определение № 351 от 10.06.2011 · СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.167, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.170 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.152 · Закон за задълженията и договорите
- чл.162, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.167, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.167, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.170 · Закон за задълженията и договорите
- чл.179 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№…
30.04. 2013 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ на трети април през две хиляди и тринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1…………………………..
2………………………….
Секретар Т.А.
Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД № 110 по описа за 2011 год.
ИСК с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД с цена на иска 500 000 лева.
ИСК с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК неоценяем.
Ищецът „БЪЛГАРИЯ“ЕООД- гр.Плевен твърди, че на 16.04.2008 г. е извършил покупко- продажба на недвижим имот по силата на нотариален акт № 105, том И, рег.№ 2667, дело № 241 на нотариус Ж.М. с рег***** на НК при продажна цена равна на данъчната оценка на имота в размер на 198 985 лева, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м., отреден за друг вид застрояване с идентификатор № 56722.65, съставляващ УПИ VІ в кв.703 по плана на гр.Плевен с площ от 709 кв.м., ведно с построените в него сгради – книжарница, магази „Промишлени стоки“; Магазин „Бебе“; Магазин за дрехи; Магазин „Детско облекло“; Магазин „Промишлени стоки“;
Магазин „ПРод и зеленчук“; Цех за закуски и хлебни изделия; Търговски обект „Еврофутбол“; Игрална зала – кафе аперитив.
В исковата молба се твърди, че впоследствие с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху неввижим имот № 31, том VІ, рег.№ 4916, дело № 704/ 2007 на нотариус С.И. с рег.*** на НК И.Р.А. е учредил ипотека в качеството си на ипотекарен длъжник за обезпечаване на вземането на ответника „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София по сключен с нея договор за банков кредит „Токуда бизнес +“ № 070- 233- 017/ 07.05.2008 г. за оборотни средства в размер на 500 000 лева.Твърди се, че с Решение № 65/ 04.05.2010 г., по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 26.05.2010 г. е признато за установено на основание чл.26, ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД нищожността на Договор за покупко- продажба на описания недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241 на нотариус Ж.М., като този нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариалния акт за покупко- продажба, с който е обективирана сделката.
Ищецът твърди, че договорът за учредяване на договорна ипотека е нищожен, тъй като ипотекарният длъжник не е собственик на процесния имот, поради което е отправено искане да бъде постановено решение, с което по отношение на ответниците бъде признато за установено на основание чл.26, ал.1 вр. чл.162, ал.3 от ЗЗД нищожността на учредената договорна ипотека и на основание чл.537, ал.2 от ГПК бъде отменен нотариалния акт, в който договорната ипотека е обективирана.Отправена е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София е изразил становище, че искът е допустим, но е неоснователен.Ответникът оспорва силата на пресъдено нещо по решенията по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, тъй като банката – ответник не е била страна в това производство и съответно действието на решението се простира върху този ответник.Ответникът твърди, че ищецът е И.Р.А. са постигнали привидно съглашение, по което целта не е била реално прехвърляне на право на собственост, банката- ответник като трето добросъвестно лице се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.3 вр. ал.2 от ЗЗД и твърди, че придобитите права на ипотекарен кредитор са действителни и имат действие относно ищцовата страна, тъй като това е станало преди вписването на иска за установяване на привидността.Ответникът е отправил искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответниците „МИЛЕНИУМ
-2004“ЕООД- гр.Тръстеник, В.Г. и Р.Г. не са изразили становище по предявения иск.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.04.2008 г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/ 2008 г. на нотариус Ж.М. с рег***** на НК ищецът е продал а И.Р.А. недвижими имоти, подробно описани в договора, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м., отреден за друг вид застрояване с идентификатор № 56722.65, съставляващ УПИ VІ в кв.703 по плана на гр.Плевен с площ от 709 кв.м., ведно с построените в него сгради – книжарница, магазин „Промишлени стоки“; Магазин „Бебе“; Магазин за дрехи; Магазин „Детско облекло“;
Магазин „Промишлени стоки“; Магазин „Плод и зеленчук“; Цех за закуски и хлебни изделия; Търговски обект „Еврофутбол“; Игрална зала – кафе аперитив с цена 198 985 лева, която сума е заявено в нотариалния акт, че е получена изцяло от продавача.
На 08.05.2008 г. с нотариален акт № 31, том VІ, рег.№ 4916, дело № 704/ 2008 г. на нотариус С.И. с рег**** на НК в полза на ответника „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София като кредитор на „МИЛЕНИУМ – 2004“ ЕООД- гр.Плевен по договор за банков кредит „Токуда бизнес +“ за оборотни средства в размер на 500 000 лева е учредена договорна ипотека върху недвижимите имоти, собственост на И.Р.А. , които същият е придобил на 16 04.2008 г., въз основа на цитирания по- горе нотариален акт.
С Решение № 65/ 04.05.2010 г. по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 26.05.2010 г., е прогласена на основание чл.26, ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко – продажба на недвижим имот, изразен в нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/16.04. 2008 г. на нотариус Ж.М. с рег**** на Нотариалната камара за прехвърляне правото на собственост на недвижими имоти от „БЪЛГАРИЯ”ЕООД – гр.Плевен с ЕИК*******, ж.к-„*******, Търговски център комплекс „*********”, представлявано от управителя Л.С. А. на И.Р.А. с ЕГН**********,***, построени в търговски център бивш магазин „Огоста” в гр.Плевен, ж.к.”*********” в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м, идентификатор № *** по кадастрална карта № 1867/ 25.02.2008 г. на АК – гр.Плевен, както следва:
1. „КНИЖАРНИЦА” със застроена площ от 13, 70 кв.м. с идентификатор № 56722.655. 226.1.9, състоящ се от ТЪРГОВСКА ЗАЛА И СКЛАД;
2.МАГАЗИН „ПРОМИШЛЕНИ
СТОКИ” с обща застроена площ от 17, 33 кв.м. с идентификатор *** състоящ се от ТЪРГОВСКА ЗАЛА и склад;
3.МАГАЗИН „БЕБЕ” с обща застроена площ от 17, 11 кв.м. с идентификатор *** ;
4.МАГАЗИН ЗА ДРЕХИ с обща застроена площ от 16, 92 кв.м. с идентификатор *** ;
5.МАГАЗИН „ДЕТСКО
ОБЛЕКЛО” с обща застроена площ от 35, 12 кв.м. с идентификатор *** ;
6.МАГАЗИН „ПРОМИШЛЕНИ
СТОКИ” с обща застроена площ от 18, 20 кв.м. с идентификатор *** ;
7.МАГАЗИН „ПЛОД И
ЗЕЛЕНЧУК” с обща застроена площ от 25, 12 кв.м. с идентификатор *** ;
8.ЦЕХ ЗА ЗАКУСКИ И
ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ” с площ от 115, 71 кв.м. с идентификатор *** ;
9.„ЕВРОФУТБОЛ” с площ от 132, 30 кв.м. с идентификатор *** ;
10.„ИГРАЛНА ЗАЛА –
КАФЕ АПЕРИТИВ” с площ от 123, 80 кв.м. с идентификатор *** .
С Решение № 104/
27.07.2010 г. по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд по реда на чл.250 от ГПК е допълнено Решение № 65, като е отменен Нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/ 16.04.2008 г. на нотариус Ж.М. с рег***** на НК за покупката на процесните недвижими имоти, като това решение е влязло в сила на 04.08.2010 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От доказателствата по делото става ясно, че с влязло в сила съдебно решение на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД е прогласена нищожността на договора да покупко- продажба на недвижимите имоти, описани в нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/ 16.04.2008 г. на нотариус Ж.М. с рег***** на НК.Правният ефект от нищожността е това, че вещно- прехвърлителният ефект на договора не е породил своето правно действие от момента на сключване на сделката, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, което е доказано с цитираното решение.Следователно към момента на учредяването на договорната ипотека И.Р.А. не е бил собственик на процесните имоти поради недействителността на договора за покупко- продажба на основание чл.152 от ЗЗД.С оглед изложеното се налага изводът, че правото на собственост като вещно- прехвърлителен ефект на договора за покупко- продажба на недвижимите имоти на 16.04.2008 г. не е преминало в И.Р.А. и собственик на имотите е бил ищецът и към датата на учредяване на договорната ипотека между „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София и наследодателя на ответниците – физически лица.
Независимо от изложеното съдът счита, че договорът за учредяване на договорната ипотека не е нищожен на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД, както се твърди в исковата молба.Съгласно цитираната разпоредба ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.Безспорно нормата е императивна, но това не означава, че е основание за нищожност на ипотеката поради обстоятелството, че И.А. не е бил собственик на имотите, върху които е учредена договорната ипотека. В правната доктрина и в съдебната практика съществуват две противоположни становища, като едното приема, че учредяването на ипотека от несобственик води до нищожност на ипотеката, а другото становище е , че това не води до нищожност, но сделката не може да бъде противопоставена на собственика на имота.Съдът след запознаване с двете становища, приема второто, като счита, че ипотеката учредена от несобственик е валидна, но не може да се противопостави на собственика на имота.Това становище се застъпва от проф. Ангел Калайджиев в „Облигационно право“, - Първа част, Сиби 2007, стр.704 – 705, който приема, че учредяването на ипотеката представлява т.нар. учредително правоприемство – „ когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното право само част от правомощията и учредява едно ново право, по- ограничено по съдържание от неговото, което правоприемникът придобива.Сделката, с която се прехвърлят чужди права или се учредяват права от лице, което не е титуляр на по- широкото по съдържание право, не е нищожна.Тя не поражда правно действие и правоприемникът не придобива права.(…)Налага се изводът, че договор за ипотека, сключен от несобственик е действителен, но не може да се противопостави на собственика на имота.“В този смисъл е и Определение от 30.01.2008 г.на ОС – София по ч. гр.д.№ 46/ 2007 г., Г.О, съгласно което договорът за ипотека, сключен от несобственик, е действителен, но не може да се противопостави на собственика на имота.Сделката с чужди права е валидна, но няма правно действие и правоприемникът по нея не придобива права.Следователно основната характеристика на тази сделка, е че същата е валидна, но няма правно действие и не може да се противопостави на собственика.Това е така, тъй като разпоредбата на чл.167, ал.3 от ГПК не посочва,че такава сделка е недействителна, за разлика от разпоредбата на чл.179 от ЗЗД, където в императивен вид се определя в кои случаи договорната ипотека се смята за недействителна.В случая не може да се приеме, че е налице неизвестност по отношение на собственика съгласно изискванията на чл.170 от ГПК, тъй като формално към датата на учредяването на ипотеката е налице титул за собственост на И.А. – отмененият със съдебно решение нотариален акт за покупко – продажба на недвижимия имот на 16.04.2008 г.Съдът счита, че изискванията на чл.170 от ЗЗД са относно формалните изисквания на елементите на договорната ипотека, уредени в разпоредбата на чл.167, ал.2 от ЗЗД, но не и неизвестността на собственика на имота в материално- правния смисъл – липсата на действително правно основание за собственост на И.А. при сделката от 16.04.2008 г.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът е собственик на недвижимите имоти и същият може да се позове на това обстоятелство при ревандикирането им, ако държатели са ответниците или може да противопостави възраженията си в изпълнителното производство като собственик на вещ, върху която е насочено принудително изпълнение , при обжалване на действията на съдия – изпълнител или с иска по чл. 440 от ГПК.
По тези съображения съдът счита, че договорната ипотека е валидна и липсва правно основание същата да бъде обявена за нищожна.Тъй като искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК е акцесорен по отношение на иска с правно основание чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, то съдът счита, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разпечатката съдържа 51 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/886792d4-49ef-483e-bf82-9d6021f0b257