Решение № 67 от 27.07.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Чирпан, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря М.а В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200148 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Я. Х. Г., ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия СС № 20948, издаден от ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 21, ал.

3, вр. ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 49,99 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, като се иска неговата отмяна.

Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Стара Загора, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, счита електронния фиш за правилен и законосъобразен и моли същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да го оспори, поради което е процесуално допустима.

С Електронен фиш серия СС № 20948, издаден от ОДМВР – Стара Загора, на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 49,99 лева за нарушение на чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДвП.

В електронния фиш е прието за установено, че на 28.01.2026 г. в 14:50 часа, по 1 автомагистрала „Тракия“, в участъка от 137+007 до км 159+028, в посока на движение от Трилистник към Опълченец, с моторно превозно средство „Ауди Q8“ с рег. № ***, е извършено нарушение, изразяващо се в движение със средна скорост 157 км/ч след приспадане на допустимия толеранс, при максимално разрешена скорост 140 км/ч, като нарушението е установено посредством автоматизирано техническо средство или система за секционен контрол.

От представената по делото справка за регистрация на моторното превозно средство се установява, че към датата на нарушението същото е собственост на жалбоподателя.

По делото са приети като писмени доказателства електронният фиш, снимковият материал към него, справка за регистрацията на моторното превозно средство, както и цялата административнонаказателна преписка.

В изпълнение на разпореждане на съда по делото са постъпили и доказателства от Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, включително документи относно одобряването на типа на използваната система за контрол, извършените метрологични проверки, приемо-предавателни протоколи, информация относно синхронизацията на системното време, описание на принципа на работа на системата за секционен контрол на средната скорост, както и схема на процесния пътен участък.

Всички представени писмени доказателства са приети по делото по реда на НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В рамките на производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН съдът извършва цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш, като преценява както спазването на процесуалните правила при издаването му, така и правилното приложение на материалния закон, както и дали административното нарушение е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин.

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата, установено посредством система за секционен контрол на средната скорост. За разлика от традиционните автоматизирани технически средства, при които скоростта се измерва моментно в определена точка, при секционния контрол средната скорост се определя чрез автоматизирано изчисление въз основа на времето за преминаване на превозното средство между две контролни точки и предварително определеното разстояние между тях. Следователно наказуемата скорост не представлява непосредствено измерена величина, а е резултат от обработката на първични данни, генерирани от системата. Именно поради това, когато нарушението е установено чрез такъв способ, в тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства, които позволяват на съда да провери не само наличието на технически годно средство за измерване, но и 2 начина, по който е формиран крайният резултат, послужил като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Съдът следва да разполага с достатъчен доказателствен материал, въз основа на който самостоятелно да провери правилността на извършеното автоматизирано изчисление, а не единствено да възприеме крайния резултат, отразен в електронния фиш.

В настоящия случай съдът констатира, че по делото са представени доказателства относно одобряването на типа на използваната система, извършените метрологични проверки, приемането в експлоатация, както и описание на принципа на работа. Представени са и документи, удостоверяващи общата техническа изправност на системата към релевантния период.

Независимо от това, съдът намира, че събраните доказателства не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод, че именно в конкретния случай отчетената наказуема средна скорост е формирана по начин, позволяващ съдебна проверка, поради което административното нарушение не може да се приеме за доказано по несъмнен начин.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил в пълен обем доказателствената си тежест.

Действително, в хода на съдебното производство по искане на съда са представени множество документи от Националното тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, включително удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протоколи за извършени последващи метрологични проверки, приемо-предавателни протоколи, информация относно синхронизацията на системното време, описание на принципа на работа на системата за секционен контрол, както и схема на процесния пътен участък. Представянето на тези документи безспорно установява, че използваната система е въведена в експлоатация и е преминала съответните проверки, предвидени в Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове.

Представените документи обаче удостоверяват единствено общата техническа годност на системата и принципа на нейното функциониране. Те не съдържат данните, въз основа на които в конкретния случай е формирана отчетената средна скорост на движение на процесното моторно превозно средство. По делото не са представени първичните данни, генерирани от системата при преминаването на автомобила през началната и крайната контролна точка на процесната секция.

Липсват доказателства, удостоверяващи точния момент на преминаване през всяка от двете точки, отчетения времеви интервал между тях, разстоянието, използвано при конкретното изчисление, както и автоматично генерирания резултат, въз основа на който е приета наказуема средна скорост от 157 км/ч след приспадане на толеранса.

При така събраните доказателства съдът е поставен в невъзможност да извърши реална проверка относно начина, по който е достигнат крайният резултат, възпроизведен в електронния фиш. Практически съдебният контрол би се ограничил единствено до възприемане на крайното число, посочено от административнонаказващия орган, без възможност за проверка на първичните данни, от които то произтича. Подобен подход е несъвместим с принципите на административнонаказателния процес, доколкото съдът следва самостоятелно да провери доказаността на всички елементи от състава на нарушението

На следващо място съдът намира, че в случая не е налице достатъчна яснота относно мястото на извършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа описание на нарушението, включително мястото, на което то е извършено. Това изискване не е 3 формално, а е съществена гаранция за правото на защита на санкционираното лице, както и за възможността съдът да осъществи ефективен контрол върху законосъобразността на административнонаказателния акт.

В процесния електронен фиш като място на нарушението е посочен километър 159+028 на автомагистрала „Тракия“, като едновременно с това е отразено, че скоростта е определена чрез секционен контрол в участък между две контролни точки. При този способ на измерване превишението на скоростта не се реализира в една конкретна географска точка, а се извежда въз основа на преминаването на моторното превозно средство през целия контролиран участък между началната и крайната контролна точка. При това положение не става ясно по какви съображения административнонаказващият орган е приел, че мястото на извършване на нарушението е именно началната точка на секцията, при положение че отчетената средна скорост е резултат от движението на превозното средство по цялото разстояние между двете контролни точки. В административната преписка липсват мотиви и доказателства, които да обосновават този извод.

Неяснотата относно мястото на извършване на нарушението препятства както правото на защита на санкционираното лице, така и възможността съдът да провери всички релевантни за административнонаказателната отговорност факти, поради което представлява още едно основание, поставящо под съмнение законосъобразността на издадения електронен фиш.

Съдът намира, че констатираните по-горе непълноти в доказателствената съвкупност не могат да бъдат преодолени чрез предположения или чрез позоваване единствено на съдържанието на електронния фиш. В административнонаказателното производство не съществува презумпция за доказаност на изложените в административния акт фактически констатации, когато същите са своевременно оспорени. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на нарушението лежи изцяло върху административнонаказващия орган. В настоящия случай не са представени достатъчно доказателства, позволяващи на съда да провери начина на формиране на отчетената средна скорост, липсват първичните данни, въз основа на които е извършено изчислението, а наред с това не е внесена необходимата яснота относно мястото на извършване на нарушението и относимите към него фактически обстоятелства. При това положение съдът не може да приеме за безспорно установено, че именно жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение при описаните в електронния фиш фактически параметри.

Съгласно принципа in dubio pro reo, приложим и в административнонаказателното производство, всички неотстранени съмнения относно релевантните факти следва да бъдат тълкувани в полза на санкционираното лице. Когато административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен и категоричен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана.

Ето защо съдът намира, че процесният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, искането за присъждане на разноски е основателно.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че процесуалното представителство на жалбоподателя е осъществено безплатно при условията на чл.