Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 24.01.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 487/2025
Вид
Решение № 31
Подписан
24.01.2026
В сила
24.01.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3, ал. 4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500487 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 118 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. по описа на РС – Пирдоп е признато за установено по иск, предявен от „Ани - Деси 2000“ ЕООД, че сключеното между И. А. А. като арендатор и Е. А. А.а и Г. А. А.а като арендодател допълнително споразумение към договор за аренда на поземлени имот от 13.05.2014 г., вписано в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег. № 187 от 07.02.2017 г., акт № 121, том 1, е непротивопоставимо на сключения от „Ани - Деси 2000“ ЕООД като арендатор и С. С. И. като арендодател договор за аренда, вписан в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег. № 2321/10.07.2014 г., акт № 142, том 4, и няма правно действие за стопанската 2023/2024 г. и за стопанската 2024/2025 г. по отношение на 5 земеделски имота – ниви, находящи се в землището на с. Селановци, община Оряхово, описани в решението. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца. Решението е постановено при участието на С. С. И. като трето лице – помагач на ответника И. А. А..

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за недопустимост и неправилност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен /искане за обезсилване на решението с оглед наведените оплаквания за недопустимост не е направено/.

От ищеца в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната 1 жалба, в който същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

Третото лице – помагач на ответника в първоинстанционното производство не е изложило становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че решението е валидно, но недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения:

Първоинстанционният съд се е произнесъл с диспозитив по отрицателен установителен иск, предявен от „Ани - Деси 2000“ ЕООД, че сключеното между И. А. А. като арендатор и Е. А. А.а и Г. А. А.а като арендодатели допълнително споразумение към договор за аренда на поземлени имот от 13.05.2014 г., вписано в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег. № 187 от 07.02.2017 г., акт № 121, том 1, е непротивопоставимо на сключения от „Ани - Деси 2000“ ЕООД като арендатор и С. С. И. като арендодател договор за аренда, вписан в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег. № 2321/10.07.2014 г., акт № 142, том 4, и няма правно действие за стопанската 2023/2024 г. и за стопанската 2024/2025 г. по отношение на 5 земеделски имота – ниви, находящи се в землището на с. Селановци, община Оряхово, описани в решението.

Принципно, според указанията, дадени в ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при всеки отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.

В случая искът е обоснован от спор поради наличие на два арендни договора, сключени между различни страни за едни и същи /5 на брой/ земеделски имота за съвпадащ период от време. Единственото основание на ищеца по исковата молба е твърдението, че оспореното допълнително споразумение, сключено между И. А. А. като арендатор и Е. А.

А.а и Г. А. А.а като арендодател, е вписано по време след съществуващо вписване на арендния договор между „Ани - Деси 2000“ ЕООД като арендатор и С. С. И. като арендодател. Направено е от ищеца и тълкуване на чл. 18 ЗАЗ във връзка с това дали допълнителното споразумение /сключено през 2017 г./ съставлява нов договор, който се конкурира със сключения от „Ани - Деси 2000“ ЕООД като арендатор и С. С. И. като арендодател договор за аренда /вписан в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег. № 2

2321/10.07.2014 г./ и подлежи на самостоятелно вписване или с него се продължава вече действащ договор - сключеният и вписан през м. май 2014 г. договор за аренда между И. А.

А. като арендатор и Е. А. А.а и Г. А. А.а като арендодатели.

В решението не се съдържа преценка относно съществуващото арендно правоотношение за спорния период, въпреки че според диспозитива съдът е разгледал иск затова дали договорът има правно действие. Без правно действие са договорите, които са нищожни или относително недействителни, т. е. съдът е постановил, че арендният договор, уреден чрез допълнителното споразумение, е опорочен.

Имотите, предмет на арендните договори, са земеделски.

Ищецът „Ани - Деси 2000“ ЕООД като арендатор и С. С. И. като арендодател са сключили договор за аренда на 04.07.2014 г., вписан в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег.

№ 2321/10.07.2014 г., акт № 142, том 4, като договорът е сключен за 11 стопански години и касае описаните в исковата молба и в решението 5 ниви, находящи се в землището на с.

Селановци, община Оряхово.

Ответникът И. А. А. като арендатор и Е. А. А.а и Г. А. А.а като арендодатели /и първоначално също ответници, но впоследствие производството по делото е прекратено по отношение на тях/ са сключили договор за аренда на 13.05.2014 г., вписан в СВп при РС Оряхово под дв. вх. рег. № 1373/14.05.2014 г., акт № 37, том 3, като договорът е сключен за 9 стопански години и касае 7 земеделски имота – ниви, находящи се в землището на с.

Селановци, община Оряхово, сред които са и 5-те ниви, предмет на договора за аренда, сключен между „Ани - Деси 2000“ ЕООД като арендатор и С. С. И. като арендодател.

На 06.02.2017 г. между И. А. А. като арендатор и Е. А. А.а и Г. А. А.а като арендодатели е сключено и допълнителното споразумение, с което срокът на договора за аренда, сключен между тях на 13.05.2014 г., е продължен с още 21 стопански години.

Допълнителното споразумение е вписано в СВп при РС - Оряхово под дв. вх. рег. № 187 от 07.02.2017 г., акт № 121, том 1.

Към датите на сключване на всеки от арендните договори, вкл. допълнителното споразумение от 2017 г., е била в сила уредбата на ЗАЗ в редакцията преди измененията и допълненията с ДВ бр. 13 от 2007 г. Съгласно тази уредба - чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, няма пречка арендодател да е само един от съсобствениците на земеделската земя, като в този случай отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. По общо правило договор за управление, какъвто е и договорът за аренда, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ, но ако съсобственикът, сключил договора, не притежава повече от половината от вещта или не действа в изпълнение на решение, взето от мнозинството съсобственици, този договор не е противопоставим на останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен, ако те са го приели.

За времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ, обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3, сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки 3 съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 1.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. В случай, че договори за аренда са били сключени от отделни съсобственици в полза на различни арендатори, но за съвпадащи периоди от време, за посочения период, т. е. до 07.02.2017 г., приоритет по принцип следва да се отдаде на поредността на вписването /т. 1 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК/. Когато обаче договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността. Следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота /в този смисъл е и решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/10 г. на III г. о./.

Следователно ищецът, за да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, трябва да изложи твърдения /и съдът да ги установи/ относно качеството си на арендатор по съществуващо арендно правоотношение, което да е противопоставимо на арендния договор, сключен между ответниците, с оглед уредбата по чл. 32, ал. 1 ЗС. Едва след това трябва да установи, че договорът, от който сам черпи права, е вписан в службата по вписвания и това вписване /по реда си/ е противопоставимо на вписването на арендния договор на ответниците /вж. решение № 50237 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2021 г., IV г. о./.

В случая ищецът не е изложил никакви конкретни твърдения в тази насока – не е изложено дали арендодателите по всеки от договорите са съсобственици, на какво основание е възникнала съсобствеността и при какви дялове са съсобственици, за да се направи преценка за наличие на правен интерес от предявяване на иска от гледна точка на противопоставимост на договора за аренда, сключен от ищеца, на този, сключен между ответниците, с оглед качеството на ищеца на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственици, притежаващи повече от 50% идеални части. Едва след това /при установеност на горните факти/ ищецът следва да изложи твърдения и съответно да установи, че договорът, от който черпи права, е вписан в службата по вписвания и това вписване /по реда си/ е противопоставимо на вписването на арендния договор на ответниците.

Първоинстанционният съд е следвало да даде указания на ищеца да изложи твърдения за конкретните релевантни факти и като не го е сторил, не е изяснил материалното право на ищеца, съответно неговия интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Този порок на решението принципно би могъл да бъде отстранен, като решението бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания да се дадат на ищеца надлежни указания да изложи твърдения за конкретните релевантни факти, обуславящи правния интерес от предявяване на иска. В случая обаче дори и констатираният 4 порок да бъде отстранен по този начин, нов акт по същество отново би бил недопустим, тъй като искът е предявен само срещу ответника И. А. А..

За да бъде осъществена търсената от ищеца защита в случая, искът следва да бъде насочен срещу двете страни по арендния договор - арендатор и арендодател, т. е. да е предявен при условията на пасивно субективно съединяване, като това е условие за допустимост на иска. Само по този начин реално ще се постигне търсения от ищеца резултат в случай на уважаване на иска, като ответниците – страни по договора, бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Всъщност искът първоначално е бил предявен именно по този начин, но по отношение на Г. А. А.а производството по делото е прекратено още в хода на процедурата по размяна на книжа пред РС – Оряхово /преди изпращането му по подсъдност на РС – Пирдоп/ поради това, че е констатирано, че е починала преди подаване на исковата молба. След постановяване на прекратителното определение на ищеца не са дадени указания за насочване на иска срещу наследниците на починалата ответница, нито самият ищец е предприел такова изменение на иска. Връщането на делото обаче на първоинстанционния съд след обезсилване на решението с указание за даване на указания на ищеца да отстрани и този порок е безпредметно, тъй като с протоколно определение от 25.10.2023 г. производството по делото е прекратено и по отношение на ответницата Е. А.