Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 13.11.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1103/2024
Вид
Решение № 400
Подписан
13.11.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Димитър Манджуров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 72 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Стара Загора, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20245530201103 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, гр. Стара Загора против наказателно постановление № 005155/15.03.2024 г., н а в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Въпреки, че жалбоподателя е подал възражение, същото не било обсъдено в наказателното постановление, както и административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за този маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител - адв. Св. Р., от АК – Стара Загора поддържа жалбата и моли да бъде предупреден съгласно чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия 1 за защита на потребителите, чрез адв. Я. К., от АК – Пловдив, в писмено становище моли съда да потвърди обжалваното постановление. Претендира разноски, като е направено възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание редовно призован не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 005155/15.03.2024 г. на в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите, на нарушителя „******“ ЕООД, гр. Стара Загора на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че при направена проверка на 15.02.2024 г. в обект: *****, находящ се в гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, **** е установено: По време на проверката туристическият обект е в работен режим.

В обекта се предоставя туристическа услуга „ресторантьорство“. На потребителите ce предлагат съгласно карт-менюто: безалкохолни напитки, алкохолни напитки, бира и съгласно лист-менюто: салати, разядки, топли предястия, скара, основни ястия, десерти. В хода на проверката е поискан да бъде представен регистър на предявените рекламации. Такъв не е представен.

С това търговецът е нарушил разпоредбите на ЗПЦСЦУПС. Деянието се квалифицира като нарушение на чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 005155 от 22.02.2024 г., съставен от главен инспектор при КЗП - структурно звено - Стара Загора.

Видно от Констативен протокол № К-2746115/15.02.2024 г., изготвен от главен инспектор при КЗП - структурно звено - Стара Загора при проверка, извършена на 15.02.2024 г. в 14:00 часа на обект: бистро, находящ се в гр.

Стара Загора, **** е установено, че търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации, съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС.

В туристическия обект няма и не им е предоставен такъв регистър. Наредено е 2 на 22.02.2024 г. да се яви управител или упълномощено лице за съставяне на АУАН и връчването му. Не са дадени указания за представяне на регистър на предявените рекламации или други документи. Не са дадени задължителни предписания.

От протокол за проверка на документи № К-0144893/22.02.2024 г. към констативен протокол № К-2746115/15.02.2024 г. е видно, че са представени само лични документи и пълномощно съгласно указаното в Констативен протокол.

От показанията на свидетеля Д. К. – свидетел при установяване на нарушението и по акта се установява, че при извършена рутинна проверка в обект бистро сервитьорката не намерила книга за предявените рекламации.

Собственикът дошъл също и в обекта нямало такъв регистър. При съставяне на акта направил възражение.

От показанията на свидетеля Д.К. – син на собственика на обекта се установява, че при извършената проверка в обекта попитал проверяващите дали имат нужда от съдействието му, но те отказали, тъй като всичко било наред. След като проверяващите си тръгнали сервитьорката му казала, че са изискали регистър на предявените рекламации и тя не го е намерила. Покъсно, след като му се обадили за съставяне на АУАН, попитал да им го представи ли, но те отказали, тъй като вече били констатирали нарушението.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите по делото като последователни, логични и кореспондиращи помежду си с останалите доказателства по делото. Същите не се оспориха и от страните по делото.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

АУАН и НП са издадени от компетентните органи. Това е видно от заповед № 1070/08.12.2023г. и заповед № 134/09.06.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, 3 довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че не поддържа регистър за предявените рекламации в търговския си обект – *****, гр.Стара Загора.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС не обвързва воденето на въпросния регистър с местонахождението на търговския обект, нито пък определя каква да бъде формата на регистъра - на хартиен или електронен носител, респективно какво да бъде неговото съдържание.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката - 15.02.2024г. - в процесния търговски обект не е имало регистър на предявените рекламации. Това обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател. Не са дадени указания на нарушителя от контролния орган в тази връзка. Такъв регистър обаче е представен в съдебно заседание на 04.07.2024г., като е бил заведен на 20.03.2019г., т.е. преди датата на извършване на проверката. Следователно търговецът е поддържал такъв регистър към процесната дата. Обстоятелството къде се е съхранявал този регистър в случая е ирелевантно, тъй като фактическият състав на нарушението по чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС не включва такъв елемент.

Законодателят не е въвел изрично изискване за местонахождението на регистъра на предявените рекламации. При това положение, за да е нарушена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС е необходимо да се установи, че търговецът не води регистър на предявените рекламации въобще, а не че такъв не се води в проверения търговски обект.

Никъде в закона не е предявено специално изискване за местонахождението на регистъра за рекламации – посочено е, че може да се поддържа регистър във всяко едно от местата, посочени в ал. 3 на чл. 47 ЗПЦСЦУПС. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в изготвения Констативен протокол № К-2746115/15.02.2024 г. на търговеца не е била дадена възможност да представи в КЗП посочения регистър на рекламации, който може да се намира на друго от посочените в закона места. Съдът не намира логика и законово основание за част от констатираните нарушения да се дават указания и срок за изпълнението им, а за други - да се налагат директно наказания. За да е съставомерно нарушението, в случая е следвало както актосъставителят, така и след това административнонаказващият орган да установи, че регистър на предявените рекламации въобще не се поддържа от жалбоподателя включително на адреса му на управление или на друго 4 място, при което не може да бъде осъществен контрол за движението на рекламациите от клиенти. От приетите по делото доказателства съдът намира за установено, че административнонаказващият орган не е предприел действия по проверка на наличието на регистър на предявените рекламация от дружеството, като се е задоволил само да отрази че при поискване не е бил представен на контролния орган. Поради това не може да бъде споделена констатацията на РД Пловдив при КЗП, че е допуснато нарушение на чл.47, ал.1 ЗПЦСЦУПС. Тази теза би изисквала разширително тълкуване на посочената норма, което в рамките на административното наказване е недопустимо.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗПЦСЦУПС касае мястото на приемането на рекламации –тя може да се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача, като правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. Тази разпоредба обаче не е посочена като нарушена от административнонаказващия орган дори да се приеме, че обуславя връзка между мястото за приемане на рекламации и фактическо наличие на регистъра там. Недопустимо е разширителното тълкуване на наказателноправни разпоредби и смесването на елементи от състави на различни нарушения.

По делото категорично се доказа, че регистър за предявяване на рекламации от потребителите се поддържа от дружеството - в подкрепа на този факт са както гласните доказателства –показанията на свидетеля И., така и видно от приобщеното към административнонаказателна преписка, копие от корица и първа страница на същия, започнат през 2019 г. Приемането и описването на предявените рекламации е въпрос на организация на жалбоподателя и ако една своевременно предявена рекламация на стока не бъде приета и описана в поддържан за целта нарочен регистър (без значение дали в някой от търговските му обекти или на адреса му на управление), то тогава без съмнение ще е налице административно нарушение, но различно от това, за което е привлечено към отговорност дружеството-жалбоподател.

Предвид изложеното съдът приема, че твърдяното административно нарушение е недоказано, съответно обжалваното наказателно постановление е 5 незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящото производство е направено своевременно искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В конкретният случай, с оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение от въззиваемата страна, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, следва да се намалят направените разноски и същите да се присъдят в минимален размер по чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно, да се присъдят направени по делото разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 005155 о т 15.03.2024 г. на в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС на нарушителя „******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ****** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, като незаконосъобразно.