Решение № 19757 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19757 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110113407 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу М. М. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1041/2025г. по описа на РС - Луковит, а именно: 2956,41лв. неплатена главница по договор за потребителски кредит № ************** от 06.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 1222,39лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.06.2023г.-03.07.2024г., и 1419,61лв.

- мораторна лихва за периода 16.06.2023г.-03.12.2025г.

Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1603,09лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“.

Ищецът твърди, че на 06.04.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № **************, съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер от 3000лв., който следвало да бъде върнат за срок от 36 месеца. Посочва, че била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 41,00% годишно, а ГПР възлизал на 48,49%. Общото задължение по кредита било 5259лв.

Ответникът поискал и закупил и допълнителна услуга “Фаст“, за която се дължало възнаграждение от 1650лв. Така общата сума, която подлежала на връщане, възлизала на 6909лв., а на месечната вноска – 191,92лв., платима на 15-ти ден от месеца.

Длъжникът извършил плащания в общ размер от 98,68 евро. Не изпълнявал точно задълженията си, поради което изпаднал и в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2024г.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените установителни и осъдителни искове.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК., тъй като противоречи на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Счита, че не 1 е спазено изискването за посочване на ГПР в договора, а действителният му размер надхвърля максимално допустимия. Посочва, че е нищожна и клаузата за дължимост на възнаградителна лихва, тъй като противоречи на добрите нрави. Твърди, че клаузите за дължимост на тези такси са нищожни поради противоречие със закона и техния неравноправен характер.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

От страна на ответника са предявени инцидентни установителни искове, приети за разглеждане от съда, с които се иска да бъде признато за установено, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, евентуално, че клаузата на чл. 6 от договора относно таксата „Фаст“ е нищожна на основание чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл.

19, ал. 5 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално, че клаузата на чл. 6 от договора относно възнаградителната лихва е нищожна.

Ответникът по инцидентните установителни искове ги оспорва.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и инцидентни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че между страните е сключен сочения договор за потребителски кредит № **************/06.04.2023г. с твърдяното съдържание, както и че заемната сума от 3000лв. е усвоена.

От съдържанието на договора за кредит, който е представен по делото, се установява, че в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 41,00%, дневен лихвен процент от 0,11% и годишен процент на разходите от 48,49%. Предвидено е срокът на договора да бъде 36 месеца, като размерът на вноската възлиза на 146,09лв., а общата дължима сума възлиза на 5259лв. Отбелязано е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение от 1650лв. Размерът на дължимата вноска за тази допълнителна услуга е 45,83лв., като общият размер на вноската по кредита става 191,92лв., а общият размер на задължението 6909лв. Към договора е приложен погасителен план, в който са описани падежът и размерът на вноските по пера.

В допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр, е посочено, че допълнителна услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена тази услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането за искането за отпускане на потребителски кредит.

В ОУ към договора е посочено, че при изчисление на ГПР по договора се отчитат общите положения по приложение № 1 от ЗПК, както и следните допълнителни допускания: 1. договорът е валиден за срока, за който е сключен, и страните са задължени да изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по него; 2. първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на кредита.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Предвид че предявеният и приет за разглеждане инцидентен установителен иск за недействителност на договора е обуславящ спрямо останалите искове, следва бъде 2 разгледан първо този иск.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който не надвишава максимално допустимия по закон, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – таксата (възнаграждението) за услугата „Фаст“, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочената такса несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като е била изначално известна на кредитора. Тя попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази такса трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него.

Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на таксата е над 50% от стойността на кредита, а с нейното добавяне, общо дължимата сума надвишава повече от два пъти главницата.

При включването на тази такса в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е явно, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което е постановено именно по дело със страна „Профи кредит България“ ЕООД, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за 3 потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Прието е, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).