Решение № 1041 от 23.09.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101376 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В. Й. Г., чрез адв. Бл. З.

- ВТАК, срещу „Аркус“ АД – град Лясковец искове с правно основание чл. 344, т. 1, т.

2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225 от Кодекса на труда. В исковата си молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „Шлайферист/Центрови шлайф“, което е прекратено, считано от 01.04.2022 година с Акт за прекратяване № 1026 от 01.04.2022 година и връчен на ищцата на същата дата. Развити са подробни съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено неправилно и незаконосъобразно, доколкото не е извършен подбор при извършеното съкращаване на щата, а освен това ищцата е била под особената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като същата страда от неинсулинозависим захарен диабет. Твърди, че след уволнението , считано от 01.04.2022 година ищцата е останала без работа. Направено е искане да бъде признато уволнението на В. Й. Г. за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност в ответното дружество, както и ответникът по делото да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на 6 268.74 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отмяната на уволнението до окончателното изплащане на задължението. Претендира да й бъдат 1 присъдени направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника развива съображения, че предявените по делото искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни и признава същите, като прави искане за постановяване на решение при признание на иска в тази част. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ посочва, че по делото лисват доказателства за оставането на ищцата без работа.

Навежда доводи, че след като ответното дружество е констатирало грешка при уволнението на ищцата, на същата е било предложено да се върне на работа, но същата отказала. Твърди, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за месец април 2022 година в размер на 871.77 лева, като прави възражение за прихващане на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ с полученото такова по чл. 222, ал. 1 КТ.

Направено е искане предявеният по делото иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т.

3, във връзка с чл. 225 КТ да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото, като посочва, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Шлайферист/Центрови шлайф“ при ответника.

От приложената по делото Платежна ведомост за месец март 2022 година /л. 1920 от делото/ се установява, че за месец март 2022 година на В. Й. Г. е начислено трудово възнаграждение в размер на 1 388.70 лева. Видно от приложеното извлечение /л. 52/ на същата е изплатена сумата в размер на 1 109.15 лева – заплата март 2022.

Видно от Акт за прекратяване № 1026 от 01.04.2022 година на изпълнителния директор на ответното дружеството /л. 13/, със същия е прекратено трудовото правоотношение на В. Й. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТпоради съкращаване на щата, считано от 01.04.2022 година. Заповедта е връчена на работника срещу подпис на 01.04.2022 година, като на 01.03.2022 година на същата е било връчено и предизвестие в тази насока /л. 105/.

С молба, вх. № 1127 от 12.04.2022 година на „Аркус“ АД – град Лясковец /л. 47/ ищцата е депозирала искане в ответното дружество да й бъде „прекратено съкращаването по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 20.04.2022 година.“ По делото са приложени и Заповед № 1516 от 19.04.2022 година и Заповед № 1552 от 26.04.2022 година на изпълнителния директор на ответното дружеството /л. 48 и 49/.

От приложената Декларация от 03.05.2022 година /л. 33/ се установява, че В. Й.

Г. е декларирала, че за периода от 01.04.2022 година до 30.04.2022 година не е 2 работила и не е получавала никакви доходи от трудови възнаграждения. В тази връзка е издадена и Заповед № 1857 от 16.05.2022 година на изпълнителния директор на ответното дружеството /л. 55/. Приложена е и Платежна ведомост за месец април 2022 година /л. 51 от делото/ се установява, че за месец април 2022 година на В. Г. е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 871.77 лева. Видно от приложеното извлечение /л. 5/ на същата е изплатена сумата в размер на 715.71 лева.

Видно от приложените по делото заверени копия на Трудова книжка серия Р, № 581575 и Трудова книжка серия Г, № 521825, както и Регистрационна карта № 10036321 от 06.04.2022 година на Дирекция "Бюро по труда" Горна Оряховица и Служебна бележка, изх. № 60-04-03-14940 от 14.06.2022 година на Дирекция "Бюро по труда" Горна Оряховица /л. 78-85, 87-94, 96, 97, 102, / В. Й. Г. е регистрирана в "Бюро по труда" Горна Оряховица и е безработна, включително към 08.09.2022 година.

По делото са приложени Свидетелство за зрелост и квалификация, рег. № 1579/1954г., Удостоверение за разред № 53 от 22.03.1989 година, Удостоверение за разред № 123 от 15.07.1986 година, Удостоверение за разред № 193 от 26.06.1981 година /л. 15-18/, както и е Амбулаторен лист № 000891 от 09.02.2022 година на д-р Р.

Гонгалова, Етапна епикриза от 28.04.2022 година, издадена от д-р А. Тонгова, Експертно решение № 0575 от зас. № 056 от 31.03.2022 година на МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов“ – град Велико Търново, Етапна епикриза от 03.08.2022 година и Амбулаторен лист № 222157062911 от 03.08.2022 година на д-р Б. Акиванова /л. 21-32, 123/, издадени във връзка със здравословното състояние на В. Г.. Приложена е и нарочна декларация от 11.11.2021 година /л. 46/ за здравословното състояние на ищцата.

В проведеното на 08.09.2022 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят И. А. И. заявява, че работи в „Аркус“ АД на длъжност „Служител - Човешки ресурси“ и познава В. Г. като работник. Заявява, че трудовото й правоотношение е прекратено на 01.04.2022 година, след което тя отишла на 12.04.2022 година и подала молба за възстановяване на работа в срок до 20.04.2022 година.

Посочва, че на 19.04.2022 година говорили по телефона и тя отишла в дружеството.

Казал й, че всички документи относно възстановяването на трудовото й правоотношение са готови и трябва да й ги връча, но в един момент тя се отказала.

Заявява, че до 20.04.2022 година не се явила, но при телефонен разговор се разбрали да отиде следващата седмица във вторник, около 11:00ч. преди обяд. Посочва, че тогава отишла с неин адвокат, като извикали и техен юрист. На срещата извадил заповедта и първо я прочел адвокатът й, а после тя се зачела в нея. Имало разговор относно периода, който да бъде оформен от уволнението до възстановяването на работа като отпуск и тя трябвало да вземе решение дали желае да се възстанови. Заявява, че тя казала, че няма да се връща на работа заради отношението в цеха към нея. Помолили я собственоръчно да напише, че отказва да се върне на работа, но тя отказала и не искала 3 нищо да напише. Посочва, че й дал да попълни декларация относно обезщетението по чл. 222 КТ, като тя взела декларацията и казала, че ще я донесе попълнена, за да си получи обезщетението.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза /л. 139-142/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като пълно и компетентно дадено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на В. Й. Г. за месец март 2022 година – месецът, предхождащ този на прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 1 044.79 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не са спорни между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала „Шлайферист/Центрови шлайф“ в ответното дружество. По отношение на предявения по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да бъде прекратено трудовото правоотношение с работника. В тази връзка следва да се има предвид, че не са спорни по делото и обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на ищцата, като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че същата страда от заболяването „Захарен диабет“. За наличието на това заболяване ищцата е уведомила ответното дружество, което се установява и от приложената по делото Декларация от 11.11.2021 година /л. 46/. Във връзка с горното, изрично в постъпилия по делото отговор на исковата молба ответникът е признал иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т.е. че уволнението на ищцата, извършено с Акт за прекратяване № 1026 от 01.04.2022 година е незаконно, доколкото работодателят не е изпълнил изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 333 КТ, което се установява и от събраните по делото доказателства.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото остана недоказано от страна на работодателя законосъобразното упражняване на правото му за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, при което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до извода, че за ищцата е възникнало правото да иска да бъде възстановена на предишната си работа и искът й в тази насока също се явява основателен, поради което следва да бъде уважен, като В. Й. Г. бъде възстановена на длъжността, заемана от нея преди уволнението - „Шлайферист/Центрови шлайф“ при „Аркус“ АД – град Лясковец.

4

Предвид изложеното по-горе основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. От заключението на изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на В. Й. Г. за месец март 2022 година – месецът, предхождащ този на прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 1 044.79 лева. Съгласно разпоредбата на чл.

228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, каквото е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е полученото от работника или служителя брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. В този смисъл размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се определя от полученото последно БТВ от ищцата, в случая за месец март 2022 година, респективно – въпросът дали същото е било изчислено правилно, не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Освен това от събраните по делото доказателства /л. 78-85, 87-94, 96, 97, 102/ по безспорен и категоричен начин се установява, че В. Й. Г. е регистрирана в "Бюро по труда" Горна Оряховица и е безработна, включително към 08.09.2022 година.

Поради това размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на 5 485.15 лева /за месеците април, май, юни, юли и август, както и за 5 от общо 20 работни дни от месец септември/. Следва да се има предвид и че страните по делото не оспорват, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за месец април в размер на 871.77 лева. В тази връзка и предвид изрично направеното възражение за прихващане на изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, с дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което настоящият съдебен състав приема за основателно, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен и доказан за сумата в размер на 4 613.38 лева, поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до пълния претендиран размер – за сумата в размер на 783.59 лв. и за времето от 09.09.2022 година до 30.09.2022 година, искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ се явява неоснователен и недоказан, а за сумата в размер на 871.77 лева - се явява неоснователен поради извършено прихващане със сумата, изплатена за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тези му части.