Решение № 988 от 17.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. Бургас, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120201309 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.И.Г., против Наказателно постановление № 879677F873753/19.03.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. В предварително депозирана молба по хода на делото, чрез процесуалния си представител – адв. М. Д. К. – М. от АК – Пловдив, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. Ч., която моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото наказателното постановление е 1 връчено на представляващия дружеството управител на 26.03.2026г., видно от разписката към същото (л. 8 от делото), а жалбата е депозирана по електронен път на 01.04.2026г. и е регистрирана в деловодната система на НАП на 02.04.2026г., видно от приложената към делото справка (л. 3 от делото).

Жалбата изхожда от активнолегитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.02.2026г. в 10:46 часа, свидетелката М. Д. К. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съвместно с представители на други институции, извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – салон „G POINT“, находящ се в **************, стопанисван от дружеството – жалбоподател „***" ООД с ЕИК ***. В хода на проверката било установено, че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство модел ELTRADE A3 KL VER 05 с ИН на ФУ: ED398648 и ИН на ФП: 44398648, както и че в съгласно наличния ценоразпис, в обекта се предлагат много услуги от различен вид и на различна стойност. Независимо от това, от изведените от фискалното устройство в обекта КЛЕН за 10.02.2026г. и 15.12.2025г., било констатирано, че от това фискално устройство е издаден фискален касов бон № 0000314/10.02.2026г. на стойност 43,00 евро, в който не се съдържа задължителен реквизит – коректно наименование на вида на извършената услуга по ценоразпис, а цялата покупка като артикули/видове стоки е описана на един единствен ред като „услуги" на обща стойност 43,00 евро.

Свидетелката К. счела, че с изложеното по-горе дружеството – жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС, поради което съставила на дружеството АУАН cep. AN № F873753 от 26.02.2026г. Препис от акта бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 26.02.2026г..

Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0207138/11.02.2026г., в който подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

Въз основа на така съставения АУАН, сезиран с преписката по него, административнонаказващият орган е издал и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът 2 кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП), видно от приобщените към материалите по делото копия на Заповед № 445/16.06.2023г. и Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в Ц У на НАП), отново съгласно цитираната Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са и нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство срещу него.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 на същата, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити, сред които и наименование на 3 стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

В случая, безспорно по делото е установено, че в издадения фискален касов бон № 0000314/10.02.2026г. (л. 20) не се съдържа конкретно наименование на вида на услугите, за които е заплатена посочената цена от 43,00 евро, в т.ч. не става ясно колко на брой услуги са предоставени на клиента и на каква стойност е калкулирана всяка от тях, съгласно действащия в обекта ценоразпис.

В Наредбата изрично е посочено, че „наименованието“ като реквизит на Ф К Б трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство. В Наредбата няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит „наименование на стоката/услугата“, да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от Наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги.

Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се.

От друга страна, регистрирането на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки само като родово определени вещи, с посочване във фискалната касова бележка само най-общо на съответната стокова група (напр. отразяване в магазин за хранителни стоки на продажбите като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“), не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът на продаваната стока. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 2/01.02.2021 г. по адм.д. № 615/2020 г. на Административен съд - Русе и др.

Очевидно е, че в конкретния случай дори не се касае за посочване на услуги чрез тяхната родова принадлежност. След като самата наредба използва понятието „услуга“ и указва, че във фискалния бон следва да се отрази конкретния й вид, няма как това изискване да е изпълнено чрез посочване в съответния бон на същото понятие.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата предвижда посочения реквизит като задължителен за фискалната касова бележка, издавана от фискално устройство в обекта, поради което и липсата му, правилно е била квалифицирана като административно нарушение.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

4

Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.н.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.