Решение № 373 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601429 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 98/16.05.2024г., постановена по НЧХД № 1498/2023г., Районен съд – Пловдив, XX н.с. е признал подсъдимата Г. Й. С. за НЕВИНОВНА за това, че на 03.01.2023 г. в гр. П., при подаден писмен сигнал с вх. № СИГ/Д-РВ/2/03.01.2023 год. до ДСП – Пловдив и в качеството си на служебно лице – * към ОУ „В. П.“, е разгласила позорно обстоятелство за М.

М. И. от гр. П., ул. „Ц.“ *, ЕГН **********, а именно: „В качеството си на *, смятам, че поведението на майката е неадекватно и в дадения случай е безотговорно и застрашаващо здравето не само на собствените си деца, но и на останалите деца в учебното заведение.“ , като клеветата е разпространена по друг начин – писмен сигнал с вх. № СИГ/ДРВ/2/03.01.2023 год. до ДСП – Пловдив, и от длъжностно лице – * към ОУ „В. П.“ по повод изпълнение на службата – престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, предл.2, т.4, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от М. М. И. граждански иск срещу подсъдимата Г. Й. С. за сумата от 5 000,00 лв., претендирани неимуществени вреди от престъплението като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е осъдил частната тъжителка да заплати на подсъдимата сумата от 2 750,00 лв., представляващи заплатено от последната възнаграждение на защитник по делото.

1

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частната тъжителка М.

И. чрез повереника й – адв. В. И., с която се навеждат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановената присъда. Излага се, че обвинението е било категорично доказано, както и приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна, а гражданският иск – уважен. Претендират се разноски.

Представено е и подробно допълнение към така подадената жалба, в което е застъпено становище за дефицит в аналитичната дейност на първостепенния съд, поради игнориране на част от доказателствата по делото. Излага се несъгласие и с правните изводи на съда, твърдейки, че същите са плод на неправилна интерпретация на събрания доказателствен материал.

Доводите в жалбата се поддържат и във въззивното съдебно заседание от частната тъжителка и преупълномощения й повереник – адв. Я. Ш.. Допълват се оплакванията, като се твърди, че мотивите към първостепенния съдебен акт са кратки и не обосновават правния извод на съда. Набляга се на това, че съдът не е прокарал разграничение дали подсъдимата е действала в качеството си на длъжностно лице по повод изпълнение на службата си, или като гражданин. Към изложеното в пледоарията на повереника се присъединява и частният тъжител.

Жалбата се оспорва от подсъдимата чрез нейния защитник – адв. П. Ю., който в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането за осъждане на подсъдимата и желае изцяло потвърждаване на постановената оправдателна присъда. Претендира направените за инстанцията съдебни разноски.

Подсъдимата в последната си дума заявява, че е невинна и моли присъдата да бъде потвърдена.

Съдът в настоящия си състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата страна по делото е била правилно установена от първостепенния съд.

Доказателствата по делото сочат, че подсъдимата работела на длъжност * в ОУ „В. П.“ в гр. П.. Частната тъжителка имала * деца, две от които – * А. и С. И., посещавали посоченото училище. * били разпределени в различни паралелки и имали различни класни ръководители, по изрично искане на майка им.

На 13.12.2022г., в час по физическо възпитание, на свид. С. И. й 2 прилошало и преподавателката й я изпратила при класния й ръководител – свид. Л. П.. Същата завела детето в кабинета на подсъдимата С.. При извършване на прегледа, подс. С. установила, че свид. И. е с учестен пулс и попитала детето дали е закусило и дали приема някакви лекарства. В отговор свид. С. И. заявила, че сутринта е пила лекарство, но не знае точно какво е.

Малко след това в същия ден на свид. А. И. също й прилошало и посетила *. По този повод класната ръководителка – свид. Ю. Е., провела телефонен разговор с майката на момичето, в който същата наредила детето да закуси нещо и да изчака.

Подсъдимата вписала резултатите от прегледите на двете * в медицинския журнал. При така стеклите се обстоятелства помолила свид. Л.

П. да набере по телефона майката на двете момичета, за да получи повече информация за лекарствата, които са приели преди училище. В разговора не станало ясно какви медикаменти са пили двете деца. Подсъдимата С. обаче уведомила частната тъжителка, че следва да вземе децата си от училище и да ги заведе на лекар. Изчакала пристигането на майката в кабинета си заедно със свид. С. И., а свид. А. И. изчаквала отпред.

Когато тъжителката И. пристигнала, между нея и подсъдимата се провел разговор на висок тон. Майката на децата не разбирала какво в състоянието на децата й налага да бъдат взети от училище и заведени на лекар. Подс. С. пък не приемала провеждането на такова самолечение от страна на родителя, както и липсата на критичност към състоянието им. Тъй като според * не можело да се проведе нормален разговор с тъжителката, подсъдимата посочила вратата на кабинета, за да излезе.

В същия ден М. И. завела двете си деца при личния лекар – свид. З. М..

Установило се, че и двете деца са с хрема и болки в гърлото, предписан им бил режим и период на лечение.

Тъй като ЧТ била ядосана от случилото се на 13.12.2022г. в училището, подала сигнали до различни институции срещу медицинския специалист.

Сигнали до различни институции подала и подсъдимата, вкл. до Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, който бил заведен с вх. № СИГ /ДРВ/2/03.01.2023 г. В този сигнал подсъдимата написала, че: „В качеството си на *, смятам, че поведението на майката е неадекватно и в дадения случай е безотговорно и застрашаващо здравето не само на собствените си деца, но и на останалите деца в учебното заведение.”

Частният тъжител и граждански ищец М. И. се почувствала засегната от написаното, поради което и депозирала тъжба в съда.

Тази фактическа обстановка е била установена и от страна на първостепенният съд при правилен анализ и оценка на събраните по делото доказателства.

Правилно са били възприети от районния съд показанията на свид. С. И., А. И., Й. Н. и Ю. Е., като еднозначни и подкрепящи се с останалия 3 доказателствен материал. Касае се за свидетели, които са били очевидци на разигралата се на 13.12.2022г. ситуация, и поради това могат да възпроизведат в процеса факти, релевантни за изясняване на предмета на делото. Така коректно е прието за установено, че в рамките на учебния ден и на двете деца на частната тъжителка им е прилошало и са посетили кабинета на медицинския специалист. От показанията на свид. С. И. и А. И. се установява, че им е бил извършен преглед, приключил със съответните констатации досежно здравословните им неразположения. Вярно е отчетено от РС, че за неразположението на децата е била уведомена тяхната майка – това заявяват в показанията си двете им класни ръководителки, а именно свид. Е. и свид. П..

Що се касае до показанията на свид. Л. П., настоящият състав се съгласява с изводите на първостепенния съд, че от тях се установява същата да е предоставила мобилния си телефон на подсъдимата, за да бъде проведен трети разговор с майката на децата. Въззивният съд не намира основание да отрече констатираното от РС вътрешно противоречие в показанията на тази свидетелка, засягащо момента на появата на частната тъжителка в училището.

Правилно е установено от първостепенния съд, че частната тъжителка е посъветвала учителките – свид. Е. и свид. П., да се изчака, а се е явила в училището едва след проведения трети по ред разговор, а именно този с подсъдимата. Настоящият състав не споделя възражението в допълнителното становище към въззивната жалба, че фактът на физически контакт между подсъдимата и майката на двете * е бил безспорно доказан. В действителност, в мотивите си РС не е анализирал твърдението на свид. П., че е било възможно да се е стигнало до съприкосновение между двете жени. Това обаче е напълно правилно, предвид заявеното от свидетелката, а именно, че „физическо посегателство не мога да кажа, че е имало“. Районният съд е спазил и разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, съгласно която присъдата не може да почива на предположения. Показанията на свид. П. в тази си част не са категорични, за което посочва самата свидетелка, поради което не следва да се приемат за годен доказателствен източник за това твърдение.

Относно обясненията на подсъдимата, като е отчел двойствената им природа, районният съд е направил коректен извод, като ги е кредитирал в интересуващата процеса част. Установено е било по делото, че проведеният между подс. С. и тъжителката И. разговор е протекъл на висок тон, с елементи на конфронтация. Правилно е констатирано, че този факт се потвърждава и от показанията на свид. С. И., А. И. и Л. П..

Първостепенният съд е достигнал до верния извод, че развилата се ситуация се е отразила негативно на тъжителката, анализирайки показанията на свид. А. И., както и на свид. К. К.-М.. При отчитане на обстоятелството, че свидетелят А. И. е в близка роднинска връзка с частната тъжителка, а именно неин *, решаващият съд е имал основание да се довери на показанията му, тъй като същият е бил пряк очевидец на емоционалните преживявания на М. И.. В тази им част неговите показания са подкрепени и от други доказателства по делото, а именно подадените три сигнала от страна на същата до различни 4 институции.

Обсъдени са и правилно кредитирани събраните писмени доказателства по делото. Съгласно извлечението от медицинския журнал на училището за дата 13.12.2022г. /л. 155 и л. 156/ за двете * А. и С. П. в действителност се установява влошено здравословно състояние със съответните вписани оплаквания. Тази информация е подкрепена и от приетите по делото медицински бележки. Същите са издадени от личния лекар на двете деца и свидетелстват за наличие на инфекция, налагаща отсъствие от учебни занятия за периода от 13.12.2022г. до 16.12.2022г. Първоинстанционният съдебен състав вярно е преценил, че подсъдимата е действала съобразно вътрешните правила на учебното заведение, като е позвънила на родител на децата. Въз основа на тези доказателства обосновано е прието, че становището на подсъдимата за нуждата децата да посетят лекар, както и своевременното съобщаване за това на частната тъжителка, е напълно правилно.

Видно е от приложената по делото длъжностна характеристика на подсъдимата /л. 136/, че същата е действала в рамките на законово определените й правомощия. Действията на подсъдимата са следствие на вмененото й задължение да осъществява самостоятелна преценка за всеки медицински случай в кабинета й. В този точно смисъл е и заключението на първоинстанционния съд, според което с подаването на сигнал до ДСП – Пловдив подс. С. е изпълнявала законово вменени задължения.

Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция е възприела подадения сигнал като упражняване и на правото по чл. 39 КРБ за свободно изразяване на мнение. Дори и длъжностната характеристика на подсъдимата да не вменяваше конкретно относими към случая задължения, то е видно, че взетото от нейна страна отношение по случая е в пряка връзка с грижата за здравето на децата, която е обективно наложително да упражнява с оглед професията си. Твърдяното в сигнала се явява оценка на поведението на тъжителката, както е отбелязано и от районния съд, която оценка не е произволна, целяща злепоставяне, а произтича от обективни факти за влошеното здравословно състояние на децата в същия ден и констатациите на подсъдимата във връзка с това, направени при извършения преглед. Предвид това, напълно споделяем е изводът, че подобно поведение не може да бъде обект на наказателно преследване.