Определение № 754 от 09.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. Кюстендил, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 и чл.420 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба с вх.№ 9485/21.08.2025 г. от С. В.

К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. *****, ул.*** №*** чрез пълномощника адв. Л.Б. от САК, със служебен адрес: гр.***, ул.*** № 5Б, ет.3, офис № 311, насочена срещу Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 477/19.05.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 858/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В частната жалба се излага становище, че се касае за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът на основание чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Сочи, че заявителят неправомерно и в ущърб на потребителя е включил в договора застрахователна премия, която премия неоснователно е добавена към главницата и върху общия размер е начислена договорна лихва, което моногократно е оскъпило кредита. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК повеляваща, че годишният процент на разходите следва да изразява общите разходи по кредита за потребителя, като съгласно ал. 4 на цитираната разпоредба ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Соченото нарушение на разпоредбата на чл.19 от ЗПК жалбоподателят свърза с приложение на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което от своя страна водело до нищожност на договора.

Изложено е, че липсвала ясна методика на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, като по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Сочи, че при принципна възможност страните да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, нейният размер все пак бил ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане на РС – Дупница и да обезсили издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Претендира разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл.38 от ЗАдв.

1

В законоустановения срок не е подаден отговор от заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод подадено Заявление от "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПКизвлечение от счетоводни книги, по отношение на длъжника С. В. Ки.

Издадена е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 477/19.05.2025 г., инкорпорираща и разпореждане за незабавно изпълнение в полза на заявителя "Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу длъжника С. В. Ки за следните суми:

•

318,28 лева /триста и осемнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ - главница по сключен Договор за потребителски кредит № 720031258403/20.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.05.2025 г., до изплащане на вземането;

•

68,99 лева /шестдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.07.2024 г. до 05.05.2025 г.;

•

83,19 лева /осемдесет и три лева и деветнадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 05.07.2024 г. до 08.05.2025 г.;

•

25,00 лева /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса;

•

50,00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е отбелязано, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 720031258403/20.02.2023 г., съгласно Извлечение от счетодовни книги към 08.05.2025 г.

Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист в полза на "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК, като се направи отметка за издадения изпълнителен лист върху заповедта за незабавно изпълнение и извлечението от счетоводните книги.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд формира следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че от представеното Извлечение от счетоводни книги, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК се установява, че към 08.05.2025 г. задълженията по Договор за потребителски кредит № 720031258403/20.02.2023 г. възлизат общо на претендираната сума от 470.46 лева. Видно от отразеното в Извлечението от счетоводни книги е, че на 05.05.2025 г. е настъпила изискуемост на вземанията, поради неплатени месечни погасителни вноски, т. е. същото удостоверява задълженията на жалбоподателя към банката, както и изискуемостта на вземането.

Законодателят е предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК да ползват като изпълнително основание за издаване на изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни документи, удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че редовно водените, според изискванията на Закона за счетоводството, счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения.

Съгласно поС.ната практика на ВКС на РБ, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката–заявител 2 срещу длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, а именно: дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, начина и срока на издължаване, непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.

В случая представеното по делото Извлечение от счетоводните книги на банката– заявител съдържа всички посочени по–горе данни. Посочването в извлечението на фактите, въз основа на които кредитът е станал изискуем, придава на извлечението удостоверителната сила по чл. 418, ал. 2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги е изготвено на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е подписано и подпечатано.

На основание чл. 419, ал. 3 от ГПК тази проверка се повтаря и от въззивния съд при подадена жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и включва проверка за наличие на предпоставките на чл. 418, ал. 2 изр. първо и ал. 3 от ГПК, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

По отношение на установяване на обстоятелството, дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, настоящата инстанция намира следното:

Видно от материалите по приложеното заповедно производство, заповедният съд при издаване на заповедта за изпълнение не е изразил изрично становище относно неравноправието на клаузите от договора за потребителски кредит.

Предпоставка за отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК е вземането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. От съдържанието на процесния Договор за потребителски кредит се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, доколкото кредитополучателят има качеството потребител, съобразно параграф 13, т. 1 от ДР ЗЗП. При така възприетото, съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК.

Доколкото незабавното изпълнение е допуснато по заповед, издадена срещу потребител, съдът дължи проверка и относно наличие за неравноправни клаузи. Съгласно чл.

143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Извършената служебна проверка на представените от заявителя договор за кредит и общи условия, не констатира очевидна неравноправност на клаузи в тях, установима в рамките на заповедното производство. Договорът е сключен в изискуемата форма, като всички негови клаузи са отразени по ясен и разбираем начин.

Договорът съдържа годишния процент на разходите по кредита, а в погасителния план са посочени конкретно дължимите суми за главницата и договорната лихва, която е уговорена като проста лихва, с годишен лихвен процент от 41.5 %. Други разходи в договора, като разноски, такси и комисионни, които да се включват в ГПР не са предвидени, нито са включвани в погасителния план, т. е. няма данни към настоящия момент да са налице суми по договора, които не са включени в ГПР. Затова възражението за непосочване на други компоненти формиращи ГПР е неоснователно – такива не съществуват в договора. Ето защо и доводът, че неправомерно към главницата е включена и застрахователна премия, олихвена също така с договорна лихва, което довело до многократно увеличение на кредита, не се доказва в производството, установимо и от чл.7.1 от Договора и Част II т. 7 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на преддоговора информация – в последните изрично е посочено, че договорът е сключен без застраховка, т.е. не е начислявана застрахователна премия към главницата, както твърди жалбоподателят. Не е предвидена и опцията за промяната на договорната лихва при определени условия – договорът не предвижда 3 правомощие на заявителя едностранно да увеличава лихвата по кредита при изменение на променлива компонента на договорения лихвен процент, т. е. договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок. Относно възражението на длъжника, че по договора за кредит липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, въззивният съд намира, че в случая не е необходима методика, тъй като математическите изчисления за пресмятане на ГПР са елементарни, а не както при анюитетната договорна лихва - касае се за проста лихва, като годишният лихвен процент е определен на 41.5 %, при уговорен ГПР в размер на 47.07 %. В Договора е посочена общата сума, дължима от потребителя, разбита по компоненти на главница и договорна лихва. Относно размера на уговорената възнаградителна лихва, който жалбоподателят приема за противоречащ на добрите нрави, следва да се отбележи, че в ЗПК е прието, че "годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет". Така предвидения максимален размер на разходите -50% надхвърля конкретния размер по процесния договор, който е 47.07 %. След като има изрично предвиждане в закона на максимален размер на годишния процент на разходите няма как да се търси противоречие с добрите нрави, тъй като това е основание за неправилност при липса на конкретна законова уредба. Поради това, доводите в тази връзка не могат да обосноват извод понастоящем за приложение на неравноправни клаузи досежно лихвения процент по договора.

С оглед изложеното дотук и при липсата на неравноправност на клаузи от договора за кредит, както и установена редовност от външна страна на извлечението от счетоводните книги на заявителя и изискуемост на претендираното вземане, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, потвърдено като правилно.

Разпечатката съдържа 45 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8861f86e-bf67-4bb7-8a9e-5d06160f8c72