Протокол № 480 от 27.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 275/2026
- Вид
- Протокол № 480
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 480 гр. Варна, 27.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500275 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:14 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивникът Н. С. К., редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно и своевременно призован, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 9796 от 25.03.2026 г. от въззивницата чрез адвокат Б. Г., в която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа въззивната жалбата и оспорва отговора на въззивната жалба.
Претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна помощ, приложени към молбата. Прави евентуално възражение за прекомерност на размера на юрисконсултското, респективно адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 9454 от 23.03.2026 г. от въззиваемата страна чрез адвокат М. Г., с която представя списък на разноски по чл.80 от ГПК, като моли същите да им бъдат присъдени. Съдът докладва и становище с вх.№ 9658 от 24.03.2026 г. от въззиваемата страна чрез адвокат М. Г., в което моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Няма да сочи нови доказателства и 1 изразява становище по съществото на спора по съображения, подробно изложени в същото. Претендира разноски, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 832 от 16.02.2026 година, а именно:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104974/17.12.2025 г. на Н. С. К. срещу частта от Решение № 4112/17.11.2025 г. по гр. д. № 2942/2024 г. на ВРС, с която предявеният от ищцата, настояща въззивна страна, срещу ответника, настояща въззиваема страна, „ЗД „Бул Инс“ АД иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания /фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия, кръвонасядания, негативни психически преживявания и емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.10.2023 г. около 17,12 ч. в община Габрово, на път GAB1023 при км 2+035, причинено по вина на водача на л. а.
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № ТХ 2660 МТ, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № *********, със срок на валидност от 18.08.2023 г. до 17.08.2024 г., е отхвърлен за горницата над присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, до сумата от 20 000 лв.
За горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 25 000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед липсата на въззивна или насрещна въззивна жалба от „ЗД „Бул Инс“ АД, това важи и за присъденото обезщетение от 10 000 лв.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания като неправилен 2 първоинстанционен акт в обжалваната му част и присъждането допълнително на сумата от 10 000 лв. Жалбоподателката излага доводи в подкрепа на тезата си за допуснато от районния съд нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на следващото й се обезщетение, дължащо се на неотчитане в необходимата степен на вида на претърпените травми, начина и периода й на възстановяване, необходимостта й от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности и хигиенно обслужване, загубата на социални контакти, видимата промяна в поведението й и загуба на ведрия й дух, както и на изпитваните все още болки в гръдната област и затрудненото дишане вследствие произшествието. Навежда аргументи и във връзка с оценката на икономическата конюнктура в страната и застрахователните лимити. Цитира казуална и тълкувателна практика. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК постъпва отговор, с който „ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, което намира за правилно и справедливо.
Въззиваемата страна излага, че жалбоподателката е претърпяла травми, полеки по интензитет от този който твърди, както и че липсват усложнения, остатъчни увреждания и функционални дефицити, характерни за травми на гръдния кош. Обръща внимание и че пострадалата е преминала изцяло през консервативно лечение, а болничният й престой не е бил продължителен.
Оспорва се твърдението, че възстановителният период е протекъл попродължително и мъчително от възприетото от районния съд, а също и че за жалбоподателката не е била налице дълга и съществена невъзможност за самообслужване, а единствено необходимост от временна житейска подкрепа.
За недоказани страната счита оплакванията в жалбата за продължаващи болки, задух и персистиращи последици от получените травми. Това твърди, че е важимо и по отношение както на оплакванията относно психологическото и емоционалното отражение на случилото се върху пострадалата, така и по отношение на изложеното за наличието спрямо нея на трайни негативни социални последици и влошено качество на живот. Изхождайки от практиката на ВКС, въззиваемата страна поддържа, че обществено икономическите условия са само спомагателен ориентир при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, като при липса на продължителни или трайни вреди, икономическият фактор сам по себе си не може да обоснове значително увеличение на обезщетението.
Претендират се разноски.
3
СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото така, както е обективиран в Определение № 832 от 16.02.2026 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 832 от 16.02.2026 година.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4