Решение № 2909 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2909 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110205121 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 5121 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. О. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № ***/22.08.2022 г., издадено от Г.В.Б. - Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. О. К. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата от В. О. К. се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения.

Твърди, че автомобил с рег. № *** е семейна собственост, управлява се от различни хора и към датата на твърдяното нарушение не е могъл да установи дали и от кой е бил управляван автомобила. Поддържа, че в АУАН и НП липсва съществена информация от обективния състав на нарушението, поради което не става ясно защо деянието е квалифицирано по тази разпоредба, а така също, че не са описани имуществените вреди от твърдяното ПТП, факти, необходими за да бъде подведено нарушението под някоя от хипотезите в 1 нормата. Поради тези причини и жалбоподателят В. К. счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска съдът да отмени същото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят В. О. К., се явява лично, като същият поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, като сочи, че фактическите констатации изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не отговарят на действителната фактическа обстановка. Поддържа се недоказаност на вмененото му нарушение, включително времето и мястото на неговото извършване, авторството и вината. В тази връзка жалбоподателят В. О. К. заявява, че не става ясно на базата на какви доказателства актосъставителят е възприел и установил обстоятелства, при които са извършени вменените му административни нарушения, предвид обстоятелството, че нито актосъставителят, нито свидетелите по акта са присъствали на мястото на инцидента, както и че по неговия автомобил не било установено че има следи от ПТП. По изложените съображения и се иска цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Началник на група в отдел"пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В депозирани писмени бележки от Началник сектор при отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Б.С. се излага становище по същество на делото и се иска жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, а НП да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 19.07.2022 г. свид. А. С., на длъжност „***“ в ОПП - СДВР съставил против жалбоподателя В. О. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД, бл. № 143867 за това, че на 25.05.2022 г. около 17:13 часа, в гр. София, ул. „Любляна“ № 38, пред „***“, неизвестен водач управлявал лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, личен и поради неподсигурена маневра движение на заден ход, реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ в лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, на който нанесъл материални щети в предна лява врата, след което не останала на местопроизшествието и не уведомил органите на МВР по територия.

Посочените фактически констатации актосъставителят квалифицирал като нарушения по чл. 188, ал. 1 от Закон за дивежиенот по пътищата /ЗДвП/, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел на неговото съставяне, като в него било отбелязано, че е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН по пр. № Т516/22 г. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като последният не вписал възражение.

Срещу съставения АУАН серия АД № 143867 от 19.07.2022 г. в срока по 2 чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 22.08.2022 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление № *** от Г.В.Б. - Началник група към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя В. О. К. на основание чл. 183, ал.

2, т. 11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.

40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 07.03.2023 г., като още на същата дата била подадена жалба срещу НП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване - гласни - показанията на свид. А. С. С. – актосъставител, на свид. Н.Г.Д., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – сведение от В.П., сведение от О.Д.М., декларация от В. О. К., скица на ПТП към протокол № ***, протокол за ПТП, справка картон на водача В. О. К. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени копия на Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства Съдът възприе показанията на свид. А. С. С., който след предявяване на АУАН сер. АД 143867 от 19.07.2022 г. заявява, че не е посещавал мястото на ПТП, а е съставил акта въз основа на писмени данни.

Съдът изгради изводите си и въз основа на показанията на свид. Н.Г.Д. – приятел на жалбоподателя В. О. К., който твърди, че за периода м. май, юни и юли на 2022 г. не е забелязвал по автомобила, собственост на жалбоподателя да има следи от удари, както и че В. К. никога не му е споделял да е претърпял ПТП с процесния автомобил.

Съдът изгради своите изводи и въз основа на писмените доказателства по делото – заверен препис от протокол за ПТП от № *** от 26.05.2022 г. със скица на ПТП към протокола, декларация от жалбоподателя В. О. К., сведение от В.П., сведение от О.Д.М., справка картон на водача В. О. К. за извършени нарушени и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на наказващият орган и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна 3 процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е основателна.

В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез издаване на наказателно постановление е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В случая настоящият съдебен състав намира, че посочените в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ нарушения на чл. 40, ал. 1 от Закон за движението по пътищата и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя В. О. К. не са доказани.

В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят А. С. С. сочи единствено след предявяване па реда на чл. 284 от НПК, че е съставил предявеният му АУАН, на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН по докладна записка на колегите му посетили мястото на ПТП и съдържащите се преписката - протокол за ПТП, снети сведения от свидетел-очевидец В.П. и свидетел-очевидец О.М. и попълнена декларация от В. О. К., но не е посещавал мястото на същото, като и свид. Н.Г.Д. заявява, че за периода м. май, юни и юли на 2022 г. не си спомня да е забелязвал по автомобила, собственост на жалбоподателя К. да има следи от удари, както и че жалбоподателят К. никога не му е споделял да е претърпял ПТП с процесния автомобил, т.е. от събраните по делото гласни доказателства, не се доказва безспорно фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. Същата не се установява и от писмените доказателства по делото, доколкото в протокола за ПТП е посочено, че същото е настъпило поради неустановени причини и обстоятелства. Изложеното обуславя отмяната на оспореното наказателно постановление, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи също така, че и в процедурата по ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя В. О. К. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При съставянето на АУАН е допуснато грубо нарушение на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като в действителност актът е съставен в присъствието на един-единствен свидетел на неговото съставяне, което се удостоверява с подписа на последния. Този факт по никакъв начин не се променя чрез посочването в АУАН на имената на свидетеля - очевидец В.Г.П., която не е присъствала при неговото съставяне и не го е подписала, видно от извършеното отбелязване – „сведение чл. 43, ал. 1 4

ЗАНН“, на мястото за подпис и липсата на такъв в акта. Разпоредбата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН предвижда изчерпателно две възможности за съставяне на АУАН в присъствието на двама „други“ свидетели, а именно: 1. при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението и 2. при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.

Посочената разпоредба е императивна и не допуска изключения за ползване на „други“ свидетели, освен изрично нормативно предвидените, нито пък допуска нейното заобикаляне. Доколкото В.Г.П. е свидетел - очевидец на процесното ПТП, то за актосъставителя А. С., при положение, че той самият не е очевидец или свидетел по установяване на нарушението, не е съществувала пречка да състави АУАН в присъствието на поне един свидетел, присъствал при извършването на нарушението. В случая този свидетел очевидец не е присъствал при съставянето на акта, като е недопустимо да се заобикаля правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с отбелязването, че свидетелят е дал сведения.

На следващо място, по делото не се сочи за „невъзможност“ АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението или на очевидец. Впечатление прави и обстоятелството, че в акта е вписано, че същият е съставен на основание чл. 40, ал. 1/ал. 4 от ЗАНН, който предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът счита, че актът е следвало да бъде съставен в присъствието на поне един свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението, в изпълнение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което в случая не е спазено. По този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените, доколкото е накърнило правото на защита на жалбоподателя К., лишавайки го от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН.