Решение № 110 от 11.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1390/2021
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 11.10.2021
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2,т.2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.357, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.56 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. С.З., 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501390 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от Граждански процесуален кодекс / ГПК/.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила въззивна жалба от р. на Р.Б.. против Решение № 260357 от 19.04.2021 г., постановено по гр.д. № 4778/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваният акт, с който е осъдена р. на Р.Б.. да заплати на въззиваемата страна П. ИВ. Г. сумата от 3400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/ , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за неоснователен и незаконосъобразен. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Сочи се, че Решението е постановено при едностранно ценене на доказателствата и при липса на съпоставка между тях.
Относно влошеното психическо състояние на ищеца , което се установява от свидетелските показания и назначената психологическа експертиза, приема че то се дължи на пандемичната обстановка в страната през 2020 година.
Твърди, че въззиваемият не е доказал по какъв начин и как е бил дискредитиран в личен, професионален и обществен план. Не е съгласен със становището на районния съд и приема за недоказан иска за присъждане на 1 обезщетение за причинени вреди, тъй като такива не били установени в производството.
Въз основа на констатацията си, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да отхвърли изцяло иска на П. ИВ. Г., като неоснователен и недоказан.
Алтернативно, ако съдът счете, че Решението е законосъобразно, моли за значително намаляване размера на присъденото обезщетение, представляващо имуществени и неимуществени вреди, тъй като същото се явява несправедливо завишено, в това число и направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на П. ИВ. Г., в качеството си на въззиваем пред настоящата съдебна инстанция и ищец в първоинстанционното производство.
След извършена служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна поради което същата следва да се разгледа по същество относно нейната материална основателност.
Въззивникът Окръжна прокуратура – гр. С.З. – редовно и своевременно призована, се явява прокурор М.Д., която заявява, че поддържа подадената от р. въззивна жалба и пледира за уважаването й като приема, че предявените искове не са доказани и като последица от това следва решението да бъде отменено. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице основания за реализиране на отговорност от страна на държавата по повод причинени имуществени и неимуществени вреди, претендира се намаляване на присъденото обезщетение, тъй като е налице противовес с разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД /.
Въззиваемият П. ИВ. Г., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание, като вместо него се явява пълномощника му - адв. П.Х. от АК – С.З., който пледира за оставяне без уважение въззивната жалба и потвърждаване изцяло на обжалваното съдебно решение на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски. Подробните съждения за това са изложени в съдебното заседание по съществото на делото.
Окръжна прокуратура – С.З. в проведеното открито съдебно заседание на 15.09.2021 г. пред настоящата въззивна инстанция прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/ .
2
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, а и от приложеното към делото бързо производство под №105/ 29.01.2020 г. по описа на 02 Районно управление на МВР – гр. С.З., с Постановление от дата 05.02.2020 г. се установява, че въззиваемият П. ИВ. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.235, ал.2, вр. ал.1 от НК. На основание чл.56 от НПК е взета мярка за неотклонение на обвиняемия „ подписка”. С обвинителен акт по прокурорска преписка № 671/2020 г. на Р.П. – гр. С.З. и бързо производство № 8245 зм 105/2020 г., по описа на 02 РУ на МВР – гр. С.З. обвиняемият П. ИВ. Г. от гр.
С.З. е обвинен в това, че на 29.01.2020 г. в село А., община С.З., съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал от горски фонд – 6 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид цер на стойност 312,00 лева, 3 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид бряст на стойност 156,00 лева и 1 пространствен кубичен метър дърва за горене от дървесен вид акация на стойност 41,00 лева, всичко на обща стойност 509,00 лева – престъпление по чл.235, ал.2 вр. ал.1 от НК.
На основание чл.357, ал.1, т.3 от НПК обвинителният акт е внесен ведно с делото за разглеждане пред Районен съд – гр. С.З..
С протоколно Определение от 16.07.2020 г. , постановено по н.о.х.д.
№353/2020 г. по описа на Районен съд – С.З. , шести наказателен състав, е отменена взетата по отношение на подсъдимият П. ИВ. Г. мярка за неотклонение „ подписка”. С Присъда №279/16.07.2020 г. , постановена по същото наказателно дело и същия районен съд, лицето е признато за невинно.
Против така постановената Присъда на Районен съд – С.З. е постъпил въззивен протест от страна на Р.П. – гр. С.З. пред Окръжен съд – С.З. , с който протест е направено предложение за отмяна на постановената оправдателна присъда от 16.07.2020 г., постановена по НОХД № 353/2020 г. като неправилна и незаконосъобразна, и е направено ясното и категорично искане за постановяване на нова присъда от окръжния съд, с която да се признае подсъдимият П. ИВ. Г. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение пред първата инстанция.
С Решение №85/29.10.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2147/2020 г. на Окръжен съд – С.З., втори наказателен състав, е потвърдена Присъда № 279/16.07.2020 г., постановена по наказателно дело № 353/2020 г. на Районен съд – С.З..
След хода на така развилите се наказателни производства и с оневиняването на лицето П. ИВ. Г., е заведена искова молба пред Районен съд – С.З. от страна на ищеца против р. на Р.Б.., която молба е с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ. Предявен е иск с материален интерес на обща стойност 11 400 лева, която стойност представлява сбор от обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1400 лв. и 3 неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В исковата молба са развити подробни съждения чрез които се сочи, че ищецът е претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, безпомощност поради това, в което е бил обвинен. С оглед на това е направено искане за присъждане на претендираната сума в пълен размер.
След постъпване на писмен отговор на исковата молба от страна на ответника Р.П. – С.З. се установява, че същата е оспорена и се приема за недоказана. В подкрепа на това становище са изложени обстойни аргументи и се претендира нейното отхвърляне.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства от първоинстанционния съд чрез разпита на свидетелите В.С.И. и В.М.Г
Свидетелят В.И. сочи, че с П.Г. са от село А.. Там П. гледал баща си и имали общо хоби – лова. Редовно ходили на лов и така се разтоварвали от напрежението. В края на м. януари миналата година на П. му отнели оръжието. Твърди, че знаел че му направили някакви актове за дървета и му взели ловните оръжия от МВР. Заявява, че е изтървал целия ловен сезон и не е ходил на лов. През периода, в който той нямал оръжие, той не ходил на лов, защото го било срам от това нещо. Било му неудобно. Сезонът започвал от началото на 15- ти август и свършвал в края на м. януари. За целия период го видял само на един излет, който бил през тази година на последните излети.
Свидетелят В.Г. сочи, че познава П.Г. от 1999 г. и работили заедно като били и приятели. Били ловци в различни дружинки, като в повечето случаи ловували заедно. Твърди, че последната година ищецът не ходил на лов, тъй като му взели оръжието, поради повдигнато обвинение за кражба на дърва.
Миналата и тази година не ловували заедно. Заявява, че го канил на лов, но той не ходил. Знае, че бил оправдан по това дело за дървата. През времето когато му вървяло делото , той се променил, станал по-затворен в себе си, не искал да говори по телефона, звънял му, но той не вдигал. Преди това се чували винаги. Почнал да пие повече лекарства, дори му ги показвал и ги коментирали. Сочи, че преди бил шегаджия и приятен човек, а сега се променил. Бил променен още от онзи случай от както започнали да го привикват и обвиняват за дървата, и когато му повдигнали обвинението.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебнопсихологична експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от първоинстанционния съд като компетентна и добросъвестно изготвена.
С обжалваното Решение под номер № 260357/19.04.2021 г., постановено по гражданско дело с № 4778/2020 г. по описа на Районен съд – С.З. е уважен частично един от предявеният иск , а другият – изцяло, като в тежест на ответника е присъдено да заплати на ищеца обезщетение, 4 изразяващо се в причинени имуществени вреди в размер на 2000 лева , приемайки че същият се явява справедлив и съобразен със събраните по делото доказателства, както и заплащане на обезщетение за претърпени имуществени в размер на 1400 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция в наказателното производство. Присъдени са и разноски в полза на ищеца съразмерно уважената част от исковете в размер на 553,60 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок от процесуално легитимирана страна против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да се ангажира отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1 –т.6, на второ място – да е налице вредата и причинната връзка. Тежестта на доказване принадлежи на въззиваемия. Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира приложение чл.52 от ЗЗД. Законодателят изрично е уредил хипотезите на възникването на отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи, при условията на визирани в чл.2, ал.1, т. 1-6 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът прилага критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД – принципът за справедливо репариране на болките и страданията основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават причинно - следствена връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
Съдът намира, че в конкретния случай е безспорно установено, че въззиваемият П. ИВ. Г. е претърпял неимуществени вреди от воденето срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Съдът следва да отбележи, че първоначално се е водило досъдебно производство, което на практика повдигнатото обвинение било за тежко умишлено престъпление. Наказателното производство спрямо него е преминало през различни фази на развитие и е свързан с период, през който П.Г. е изпитвал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди въззиваемият сочи, което се установява и от показанията на свидетелите, които се кредитират с доверие, от настоящия въззивен съд, че след започването на наказателното производство той е започнал да се притеснява, станал по - затворен и 5 започнал да пие лекарства. Това от своя страна води до промяна на нормалното функциониране на биологичния му начин на живот, което оказва неблагоприятно положение спрямо него и кръгът от хора, с които общува.
Разпечатката съдържа 44 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/885ed53d-bc14-4c84-869d-a9dbc94b8934