Определение № 16013 от 24.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16013 гр. София, 24.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело № 20221110133480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 524 ГПК.

Образувано е въз основа на Молба, вх. № 129211/22.06.2022г. на СРС, подадена от С. К. ИГН. чрез адв. И.З. – АК-София.

С молбата се иска на основание чл. 524 ГПК да бъде спряно изпълнението по изп.д. № 20228380403046 на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински досежно имот, представляващ гараж (втория от ляво на входа в сутерена) на жилищната сграда, находяща се в град София, ул. „Березина“ № 9, УПИ ІХ339, кв. 93а по плана на град София, с площ от 16 кв.м., както и мазе в същата сграда с площ от 14 кв.м. Молителката сочи, че е собственик заедно с дъщеря си на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота, както и на половината от дворното място по силата на договор за доброволна делба от 01.07.2010г. и нотариален акт от 01.07.2010г. С Нотариален акт от 15.03.2011г. закупила от Георги Илиев Станков посочените гараж и мазе, като оттогава ги владеела. Понастоящем узнала, че по изп.д. № 20228380403046 на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2021г., издаден по гр.д. № 27172/2020г. на СРС, 34 състав, за притежаваните от нея и описани по-горе гараж и мазе е насрочен въвод във владение за 11.07.2022г. за предаването им на трети лица.

Софийският районен съд, като взе предвид молба и заявеното с нея искане, съобразявайки данните по делото, релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да 1 поиска от районния съд спиране на изпълнението. Чл. 524 ГПК изисква с молбата си за спиране третото лице да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

На първо място в настоящия случай молбата е подадена преди съдебният изпълнител да предприеме действия по въвод във владение на имота, съответно и евентуално да установи, че той е във владение на молителката. Т.е. молбата е преждевременно подадена.

На второ място, видно от твърденията на молителката и от представените копия на документи, С. К. ИГН. е във владение на гаража и мазето от 2011г., т.е. от преди 2020г., когато е заведено делото, по което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който пък от своя страна съдебният изпълнител пристъпва към въвод във владение. Защитата по чл.

523-524 ГПК е предоставена само на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение. Това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на противното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въводът, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита. Защитата на правата му следва да се реализира по реда на чл. 435, ал.

5 ГПК. В тази насока е и задължителната съдебна практика - ТР 3/2015-2017ОСГТК, т. 1.

По изложените съображения подадената молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото - прекратено. Доколкото подадената молба е изначално недопустима, то е безпредметно да бъдат давани указания относно отстраняване на нередовности по нея.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА Молба, вх. № 129211/22.06.2022г. на СРС , подадена от С. К.

ИГН. с искане на основание чл. 524 ГПК да бъде спряно изпълнението по изп.д. № 20228380403046 на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински досежно гараж и мазе в сграда, находяща се в град София, ул. „Березина“ № 9.

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 33480/2022г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението да се съобщи на молителката, включително по електронна поща.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3