Решение № 2680 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2680 гр. С., 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110153723 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 206735/04.10.2022 г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против З. К. К., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 109448/31.05.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. К. К., ЕГН ********** и С. А. П.

– К.а, ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 192,12 лева, представляваща цена на доставена и потребенатоплинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 30,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 17.05.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 15,84 лева, представляваща цена на услугата 1 дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 3,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 17.05.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 11.06.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на С. А. П. – К.а, ЕГН ********** на 12.09.2022 г. С молба вх. № 191096/14.09.2022 г., подадена от името на С. А. П. – К.а, се представят доказателства за заплащане на сумите, претендирани от С. А. П. – К.а в заповедното производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. С молба вх. № 196236/21.09.2022 г., подадена от името на /.../ ЕАД, е признато обстоятелството, че от страна на С. А. П. – К.а, ЕГН ********** е извършено плащане в размер на 183,50 лева в изпълнение на задълженията й за погасяване на сумите, претендирани от същата в заповедното производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на З.

К. К. на 26.07.2022 г., като на същата дата е депозирано и възражение, от името на З. К. К., срещу издадената в заповедното производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за суми, претендирани от З. К. К.. В тази връзка, ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, претендирани от З. К. К., на 19.09.2022 г. Исковата молба е подадена на 04.10.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по 2 отношение на последното.

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че З. К. К., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/ сумата от 96,06 лева, представляваща цена на доставена и потребенатоплинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 17.05.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 7,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 17.05.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 11.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане до настоящия момент/ от името ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от името на ответника З. К. К. е изразено становище по предявените искове.

Поддържа се, че в процесния апартамент няма свързаност към мрежата, няма радиатори и няма техническа възможност да се извърши предаване на топлинна енергия. Прави се възражение за нищожност на договор за продажба и доставка на топлинна енергия, за който няма съгласие, същият е с невъзможен предмет и не 3 е спазена изискуемата от закона форма. В тази връзка се сочи, че в чл. 149 ЗЕ, изрично е посочено, че предлагането на топлинна енергия между доставчик и клиент на сграда в етажна собственост става с писмен договор. Такъв не е бил представен и се твърди, че не съществува. Поддържа се, че към 15.06.2010 г., в сградата няма изградена абонатна станция и няма изграден топлопровод, свързващ към градската топлопреносна мрежа. В тази връзка се сочи, че ищецът не представя никакви доказателства, които да обусловят извод за наличие на променя в това състояние, считано от 2010 г. насам. Сочи се, че ищецът не представя никакви доказателства за твърдението си, че процесният имот е свързан към абонатна станция или към сградната топлопреносна мрежа, като отклонение на такава. Не били изпълнени императивните условия на чл. 150 от ЗЕ, за да може да се приеме, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот, през заявения в исковата молба период.

Моли се, съдът да отхвърли исковата молба и предявените с нея искове в цялост. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на 4 претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с 5 топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.