Определение № 279 от 09.08.2024, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 162/2024
- Вид
- Определение № 279
- Подписан
- 09.08.2024
- В сила
- 09.08.2024
- Състав
- Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова, Боян Бойков Ешпеков
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
- чл.202 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279 гр. К., 09.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил М. Димов
Членове:
Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500162 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. N 152 от 19.01.2024г., подадена от адв.A. Н. от САК като пълномощник на ищеца М. Н. В., против Определение N 438/28.11.2023г. по гр.д. N 307/2023 г. на РС – М., с което производството по делото е прекратено поради неизпълнение на дадени указания.
Определението се обжалва като незаконосъобразно, при следните оплаквания: съдът не е уважил искането на ищеца за даване на подходящ срок за изпълнение на указанията относно конституиране на нови страни/страна в производството; в приложените по делото писмени доказателства няма данни за други лица собственици на процесните имоти и за установяване на неизвестни лица, които биха могли да имат права върху дворното място и къщата, ищецът е поискал да му бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с данни за собствениците на имот пл.сн. № *, кв.54 по ПУП на гр.М., целият от 680 кв.м. и находящата се в имота едноетажна масивна сграда; при твърдение от страна на ответницата, че процесните имоти имат и други съсобственици, то би следвало да ги посочи с притежаваните идеални части, за да бъдат конституирани, тъй като в данъчната оценка за тях ищецът и ответникът са посочени като собственици с равни идеални части, без да са посочени други собственици.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Р. М. А. чрез адв. Т. И. от САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна, за което се излагат подробни съображения.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
1
Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение от ищеца на дадени указания, подлежащо на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С посоченото определение N 438/28.11.2023г. РС – М. е прекратил производството по гр.д. N 307/2023 г. на РС – М., като е приел, че е дал възможност на ищеца в седмодневен срок да конституира или да предяви иск против всички съсобственици на поземлен имот с пл.сн. № *, кв.54 по ПУП на гр.М., целият с площ 600 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда, построена в същия имот. В мотивите си е посочил, че пълномощникът на ищеца е помолил съда да определи 30-дневен срок за изпълнение на дадените указания, ведно с искане за издаване на съдебни удостоверения, но с така исканите удостоверения не се изпълняват дадените указания и към настоящия момент 28.11.2023г. не са изпълнени дадените на страната указания с протоколно определение от 24.10.2023г. за осигуряване на доказателства за водене на делбено производство спрямо всички съсобственици на делбения имот.
Гр.д. N 307/2023 г. по описа на РС – М. е образувано по искова молба, подадена от М. Н. В. от гр.М., действащ чрез пълномощника си адв.А. Н., срещу Р. М. А. от гр.М., за делба на съсобствен имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. № *, кв.54 по ПУП на гр.М., общ.М., обл.К., целият с площ от 680 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от северната половина на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ 75 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, баня и коридор на първия етаж и три складови помещения и коридор на приземния етаж, при граници на поземления имот ул.П., ул.Г., път и поземлен имот с пл.сн. № *, при посочване от ищеца, че идеалните части от имота е придобил по дарение от баща си Н.М. В. на 23.12.2021г. и с ответника са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти 1/4 идеална част от поземления имот и 1/2 идеална част от описаната сграда, с искане да се допусне делба на съсобствени имоти при равни квоти – по 1/4 идеална част от поземлен имот с пл. сн.
N * кв.54 по ПУП на гр.М., общ.М., обл.К., целият с площ 680 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от северната половина на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ 75 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, баня и коридор на първия етаж и три складови помещения и коридор на приземния етаж, при граници на поземления имот ул.П., ул.Г., път и поземлен имот с пл.сн. № *. Към исковата молба ищецът е представил нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.12.2021г., с което е надарен от баща си Н.М. В. с 1/4 идеална част от гореописания поземлен имот и с 1/2 идеална част от гореописаната северна половина на построената в имота едноетажна масивна сграда с приземен етаж, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, баня и коридор на първия 2 етаж и три складови помещения на приземния етаж. Към исковата молба е приложен и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.06.1985г., с който И. В. М. е дарил племенниците си Н.М. В. и Р. М. А. с процесния делбен имот – 1/2 идеална част от дворно място с пл.сн. N *, кв.54 по плана на гр.М., заедно със северната половина от гореописаната жилищна сграда с призем, със самостоятелен вход.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по иска Р. М. А., действаща чрез адв. Т. И. от САК, е подала отговор на исковата молба с възражение, че исковата молба е нередовна и в нея не са посочени всички съсобственици на недвижимите имоти, предмет на иска за делба, като са конституирани собствениците на общо 1/2 идеална част от поземления имот и на 1/2 идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда, построена в поземления имот, тъй като северната половина от тази сграда не е самостоятелен обект, а част от едноетажната сграда, без да оспорва даренията, за които ищецът е представил доказателства към исковата молба.
Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и е насрочил делото в о.с.з. на 24.10.2024г., в което по отново поддържаното възражение от ответника за нередовност на исковата молба, е оставил последната без движение, с указание ищецът в 7-дневен срок от съобщаване на определението да конституира или да предяви иск против всички съсобственици на процесните делбени имоти-поземлен имот и сграда. За изпълнение на указанията на съда, съобщени му на 15.11.2024г., ищецът с молба от 22.11.2023г. е поискал издаване на удостоверения посредством които да установи има ли и други лица, които да участват в делбата, но при възражение, че ако има такива, то ответникът би следвало да ги посочи. Наред с това ищецът е поискал по-голям срок за изпълнение на указанията – 30-дневен, което искане по своята същност е такова за продължаване на срока, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл и с обжалваното определение е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му с протоколно определение от 24.10.2023г. указания, като с исканите от ищеца удостоверения също не се изпълняват дадените указания и на това основание е прекратил производството.
Определението е неправилно по следните съображения:
В делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари - т.12, буква”д” на Постановление N 1 от 1985г. на Пленума на ВС; решение N 60/17.07.2017г. по гр.д. N 3431/2016г., Първо ГО на ВКС. За да бъде валидна делбата и да породи решението по извършване на делбата предвиденото в закона и целяно от страните действие, в съдебното производство трябва да бъдат призовани всички участници в общността. Съдът е длъжен да следи служебно за правилното конституиране на страните, като има предвид данните по делото в тази насока /арг. от чл.75, ал.2 ЗН съгласно който делбата, която е извършена без участието на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна/ и обстоятелствата, по които между страните 3 съществува спор.
Съдът следи служебно дали в делбеното производство участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от имота, предмет на делбата към момента на предявяване на иска за делба и които имат качеството задължителни необходими другари. Ако установи, че такова лице не участва в делбеното производство, съдът не го конституира служебно, а указва на ищеца, че по делото следва да бъде конституирано и това лице, като оставя исковата молба без движение.
Ако в определения от съда срок ищецът не изрази воля за включване на това лице в делбеното производство, делото следва да бъде прекратено.
Съдът може да извърши проверката и въз основа на възражение в тази насока от страна на ответника в делбеното производство.
Налице е нередовност на исковата молба, която се отстранява по предвидения в ГПК ред.
Или указанията на съда трябва да са точни, ясни и конкретни относно това кое лице не участва в делбата и има качество на задължителен необходим другар към предявяване на иска за делба. В случая, указанията на първоинстанционния съд са произволни и не се основават нито на твърденията на страните за осъществените в тяхна полза придобивни способи, легитимиращи ги като съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, нито на представените за установяване на тези твърдения доказателства, от които следва, че страните са съсобственици на северната половина от описаната жилищна сграда с призем, обособена според документа за собственост в самостоятелно жилище със самостоятелен вход, ведно с 1/2 идеална част от поземления имот, в който е построена.
В делбеното производство всяка от страните е както ищец, така и ответник, поради което при задължителното другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса, но съдът не може да конституира служебно неучастващ по делото задължителен другар, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, вкл. и по отношение на субектите, спрямо които се търси разрешаване на правния спор, се определят от страните /чл.6, ал.2 ГПК/. Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните /чл.7, ал.1 ГПК/.
В изпълнение на задължението си да следи служебно за правилното конституиране на страните в делбеното производство съдът следва да даде указания на ищеца за конституиране на лицата, за които по делото има данни /с оглед неговия предмет и становищата на страните/, че притежават дял от вещното право, предмет на делбата, като негативните за ищеца последици на чл. 129, ал. 3 ГПК не настъпват, ако съдът не му е дал конкретни указания и не му е оказал необходимото съдействие чрез 4 издаване на съответни удостоверения посредством които да се установи дали в делбеното производство са конституирани всички съсобственици на имота, чиято делба се иска, в т.ч. и посредством служебно установяване на тези обстоятелства и конкретно чрез изискване на доказателства за установяване дали процесната делбена северна половина от жилищна сграда с призем е самостоятелен обособен обект и като такава подлежи делба между ищеца и ответника, ведно с припадащата й се идеална част от поземления имот или същата не е такъв самостоятелен обект, в който случай искът за делбата й ще бъде недопустим. В тази връзка, първоинстанционният съд следва да укаже на ищеца да изложи твърдения кога е построена делбената сграда и да представи доказателства съгласно чл.62, ал.1 от ЗТСУ/отм./, респ. чл.202 от ЗУТ дали реално обособената северна половина от процесната делбена сграда отговаря на одобрен за това архитектурен/инвестиционен проект, което се удостоверява от специализираните органи на общинската администрация, наред с което да съобрази даденото с ТР N 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС тълкуване, че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/885dd594-fd61-4512-846c-ca7155a4d4fd