Решение № 144 от 03.08.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Харманли, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20265630100095 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземане.

В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист от 04.ХII.2013г. по ч.гр.д № 1040/2013г. по описа на Районен съд Харманли, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ищецът Й. Б. Й. ЕГН ********** от гр. Харманли бил осъден да заплати солидарно на „Уни Кредит Булбанк“АД гр. София, ЕИК ****, сумата 5 767.73 евро главница, лихва от 10.II.2013г. до 28.ХII.2013г. - 877.40 евро и законни лихви от 29.ХI.2013г.

(които до датата на завеждане на иска били в размер на 7 632.35 евро) и 335.86евро (656.89лв.) - разноски.

Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист на 18.ХII.2013г. по молба на взискателя било образувано изп.д.№ 1527 /2013г. по описа на С.П.-ЧСИ рег. № 874 по регистъра на КЧСИ в района на Окръжен съд.

Сочи се, че не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение- съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.VI.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно постановление № 1/2017 от 18.III.2019г. по тълкувателно дело № 1/2016г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Твърди се, че по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 22.VI.2015г., за който ищецът не бил уведомен, всички посочени по-горе вземания на „Уни Кредит Булбанк“АД гр. София, били прехвърлени на ответника „Макроадванс“ АД ЕИК **** гр. София, който като нов кредитор бил конституиран като взискател на мястото на стария кредитор, за което действие ищецът също не бил уведомен надлежно.

Сочи се, че в периода от издаване на изпълнителния лист от 04.ХII.2013г. до 04.ХII.2018г. против ищеца като длъжник по изпълнителното дело не били извършвани никакви изпълнителни действия, като: подаването на молба за образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение не били изпълнително действие по ГПК, поради което най-късно на 05.ХII.2018г. всички вземания на кредитора по 1 посочения изпълнителен лист по изпълнителното дело били погасени по давност - тъй като бил изтекъл 5-годишния давностен срок съгласно чл.110 ЗЗД вр. чл.116 „в“ и чл. 117 ЗЗД.

Проц.представител на ищеца сочи, че изпълнителното дело били перемирано поради това, че в продължение на повече от две години от взискателя не били поискани изпълнителни действия и изпълнителното производство било прекратено ех lege - на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Без значение било, че съдебния изпълнител не бил издал постановление за неговото прекратяване. В срок от пет години от образуването/ респективно перемирането на изпълнителното дело, който срок бил изтекъл към датата на предявяване на иска/ респективно към датата на постановяване на съдебното решение, изпълнителни действия не били искани от взискателя против ищеца и не били извършвани от съдебния изпълнител по отношение на него - като дори и да са били поискани - те били без всякакво правно значение.

Ищцовата страна се позовава и на изтеклата давност по отношение на ищеца - до датата на предявяване на иска и на давността, течаща и изтичаща и в хода на делото до датата на постановяване на съдебното решение на основание чл.235 ГПК, която съда също следвало да вземе предвид като обстоятелство настъпило след завеждане на делото от значение за спорното право.

Изтеклата давност обосновала правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439 ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че вземанията му против ищеца по Изпълнителен лист от 04.ХII.2013г. по ч.гр.д. № 1040/2013г. по описа на Районен съд Харманли, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по делото, ищецът е осъден да заплати солидарно на „УниКредит Булбанк“АД град София, ЕИК **** за сумата 5 767.73евроглавница, лихва от 10.II.2013г. до 28.ХII.2013г. - 877.40 евро и законни лихви в размер на 7 632.35евро от 29.ХI.2013г. до датата на завеждане на иска, законната лихва от завеждане на делото и 335.86евро (656.89лв.) разноски, за събирането на които е образувано и е висящо изп. д. № 1527 /2013г. по описа на С.П.- ЧСИ рег. № 874 по регистъра на КЧСИ в района на Окръжен съд Хасково, са недължими от ищеца като погасени по давност.

Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК **** гр.София, чрез пълномощника К.К. Г.а юрисконсулт, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е процесуално допустим.

С отговора се признава за основателен предявения от ищеца Й. Й. иск, с който същият моли съда да признае за установено, че не дължи на представляваното от мен дружество вземанията предмет на изпълнителен лист от 04.Х11.201 г., издаден по ч.гр.д. № 1040/2013г. по описа на Районен съд - Харманли, поради изтекла погасителна давност спрямо ищеца.

С отговора проц. представител на ответника моли сторените от ищеца Й. разноски по настоящия иск с правно основание чл. 439 ГПК, да останат за негова сметка, доколкото ответното дружество не ги дължало съгласно изключението по чл.78 ал.2 ГПК, тъй като не било дал повод за завеждане на делото и признал иска. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Моли съда да постанови решение при признание на иска от страна на „Макроадванс“ АД, като се моли, разноските, направени в това производство от страна на ищеца да останат в негова тежест, предвид, че „Макроадванс“ АД не било дало повод за завеждането на настоящия иск и признава същия, тъй като са налице двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.78 ал.2 ГПК.

Моли се в случай че бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, то ако бъде претендирано адвокатско възнаграждение, същото да бъде намалено от съда в размер под предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид практиката, обективирана и в Решение от 05.ХІІ.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна:

Ответникът е признал иска. Признанието на иска представлява изявление на 2 ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение и по същество е отказ от защита срещу него, защото е основателен. На основание чл.237 ал.

4 ГПК то не може да бъде оттеглено. Признанието на иска води до съвпадение в правните твърдения на страните, при което спорът може да бъде разрешен с постановяване на решение по чл. 237 ГПК, само ако ищецът е поискал това.

С молба вх.№5252/02.VII.2026г. ищецът, с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба, заявява искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Моли да му се присъдят разноските по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК като се остави без уважение искането на ответника за приложението на чл.78 ал.2 от ГПК.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.2 ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл.237 ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл.237 ал.1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска, поради което заявените искови претенции да бъдат уважени, без необходимост от излагане на мотиви по същество на спора.

Относно разноските:

Съгласно чл.78 ал. 2 ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото.

В настоящия случай е безспорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че е образувано и висящо изп.д. № 1527/2013г. по описа на С.П.- ЧСИ рег. № 874 по регистъра на КЧСИ в района на Окръжен съд Хасково и ответника не се е позовал извънсъдебно на погасителна давност. Това негово поведение е дало повод за завеждане на делото, поради което и не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК.

Ето защо, независимо от признанието на иска от страна на ответника, същият доколкото с извънпроцесуалното си поведение е станал причина за завеждане на настоящото дело, следва да понесе разноските за производството.

При този изход на делото, доколкото признанието на задълженията е станало след подаване на исковата молба - с отговора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 2634.53 евро, от които 584.53 евро за заплатена държавна такса и 2050евро за адвокатско възнаграждение.

Настоящия съдебен състав счита, че в настоящия случай не се налице предпоставките за редуциране на претендираните от ищеца разноски - за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат определени под предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед това съдът счита направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 от ГПК, по отношение на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.

София, бул. ***, че Й. Б. Й. ЕГН ********** от гр. Харманли, не дължи сумите, както следва: 5 767.73евро- главница, лихва от 10.II.2013г. до 28.ХII.2013г. - 877.40евро и законни лихви в размер на 7 632.35евро от 29.ХI.2013г. до датата на завеждане на иска, законната лихва от завеждане на делото и 335.86евро (656.89лв.) разноски, за събирането на които е издаден изпълнител лист от 04.ХII.2013г. по ч.гр.д № 1040/2013г. по описа на Районен съд Харманли в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, срещу солидарните длъжници: Н.К.Д. ЕГН **********, ЕТ „Корект- Николай Николов“ ЕИК **** Й. Б. Й. ЕГН ********** и Н.Д.Ч.

ЕГН **********, и е образувано изп. д. № 1527 /2013г. по описа на С.П.- ЧСИ рег. № 874 по регистъра на КЧСИ в района на Окръжен съд Хасково, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА "Макроадванс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, да заплати на Й. Б. Й. ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 2634.53евро - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4