Решение № 7 от 11.01.2017, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

9 гр.Габрово,

11.01.2017г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Веселина Топалова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Генжова

Кремена Големанова при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №317 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото „У.Б.” АД против Решение №240/21.07.2016г. по гр.д.№1986/2015г. на РС Габрово.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението било постановено при съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Неправилно първоинстанционния съд бил приел за безспорен факта, че ищците били заплатили на „У.Б.” АД исковата сума. Същите твърдели, че са платили исковата сума без правно основание. Съдът бил указал да се докаже твърдението, че сумата е платена от ищите, а ответната банка била оспорила исковете изцяло и по основание и по размер и не била променяла това си становище. Съдът не бил постановил определение за безспорност на факта и че същия не се нуждае от доказване, а освен това оспорения факт не бил общоизвестен. По делото нямало доказателства, че именно ищците са платили исковата сума. В нарушение на съществените процесуални правила районният съд бил приел, че следва да изгради своите изводи като се съобрази изцяло с тези изложени от Софийски градски съд в мотивите му по гр.д.№7576/2014г. Първоинстанционният съд бил приел, че казусите са еднотипни, въпреки различните периоди, като бил направил и незаконосъобразния извод, че мотивите на решението на другия съд са задължителни за него.

Твърди се и че изводите на районния съд противоречали на събраните по делото доказателства.

Правилно съдът бил приел, че клаузите на договора са действителни, но в противоречие с този извод изразил становище, че определения в чл.4.1 А годишен лихвен процент не е договорен за целия срок на действие на договора. Съдът не се бил съобразил с текста на чл.11.1.1 от договора, в който страните се били споразумели лихвата по редовния дълг за целия срок на договора да бъде тази определена в т.4.1 А или 4.1 Б и не бил взел предвид, че наведеното изключение в чл.11.2 от договора се прилагало само при условията на чл.9.4 от ОУ, неразделна част от процесния договор, които сочели, че размера на годишния лихвен процент е8,2% и не може да бъде намаляван, а може единствено да бъде увеличаван при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия по време на промяната размер. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че при каквато и да е промяна на пазарния индекс Софибор банката следва да променя договорения размер на възнаградителната лихва, поради което приел, че дължимата сума за исковия период е 3202,256лв или 3213,10лв., а не тази която банката е начислила.

Твърди, че в заключението си вещото лице е направило неверни изчисления по отношение размера на възнаградителната лихва за процесния период. Това грешно изчисление на дължимата възнаградителна лихва било от съществено значение за крайния изход на спора. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът в депозирания по делото отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не отговаряло на истината твърдението на жалбоподателят, че плащането не било безспорно доказано, това обстоятелство било отразено в проекта за доклад където съдът бил посочил фактите и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване.

Банката не била възразила по доклада, поради което твърденията за недоказаност били несъстоятелни. Установявало се от представена информация за сметка, неоспорена от банката, че ищците били внасяли месечните погасителни вноски в пълен размер без забава. По делото нямало данни трети лица да са погасявали дълга, поради което правилно първоинстанционния съд бил приел, че процесната сума е заплатена от ищците. Не било налице и твърдяното то жалбоподателят нарушение на процесуалните правила от съда. Несъстоятелни били и възраженията за необоснованост на обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С процесната искова молба е предявен иск да бъде осъден жалбоподателят да заплати сумата от 9400лв. платена без основание (недължимо надвзета като част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит) за периода 15.04.2013г.-25.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1151,58лв. мораторна лихва върху платените без основание суми за периода 15.04.2013г. до датата на депозиране на исковата молба- 25.08.2015г., както и направените по делото разноски.

С обжалваното Решение №240/21.07.2016г. по гр.д.№1986/2015г. на РС Габрово предявените искове са уважени.

Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си районният съд е приел следното :

На

19.06.2008г между двамата ищци, от една страна и У.Б. АД, от друга страна е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който банката предоставя банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита – 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора. Съгласно чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран от два компонента: базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664% или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора. Съгласно точка 9.1 от Общи условия, при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Пазарния индекс 1-месечен SOFIBOR се е променял за процесния период от 15.04.2013г. до 25.08.2015г. в увеличение и в намаление. Пазарният индекс 1-месечен SOFIBOR не се е променял с 0,5% спрямо предходен месец, както и в края на процесния период спрямо началото. Банката не е променяла /коригирала/ прилагания лихвен процент по кредита в посока към неговото увеличение при увеличение на нивата на пазарния индекс 1м. SOFIBOR и в посока към намаление на прилагания лихвен процент при намаление на нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% спрямо прилагания до момента, за процесния период. За процесния период Банката е прилагала за база на 1-месечен SOFIBOR индекс 6,536 в %. За целия процесен период изменението на базовия лихвен процент - едномесечния SOFIBOR по данни на БНБ е намалял спрямо приложения към съответния момент на начисляване /вальор/ от банката с повече от 0,5 %.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото и понастоящем съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г., с който ответната „У.Б.” АД е отпуснала на ищцата Й.С. кредит в размер на 70 000лв. за покупка на жилище, който тя и ищецът Й.М. /като солидарен длъжник/ са се задължили да върнат чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008г. до 15.12.2031г., включващи и дължимата лихва по т.4 и таксите и комисионните по т.5 от договора. Договорът е сключен при общи условия /т. 19 от договора/, а именно - Общите условия, приети от УС на банката с протокол № 13/18.04.2007г., които общи условия са били реално предадени на ищците при сключване на процесния договор. Анюитетните вноски по кредита са погасявани чрез извършвани от ответната банка удръжки /директен дебит/ от целева разплащателна сметка, в която двамата ищци са внасяли необходимите за това суми. За периода от 15 април 2013г. до 25 август 2015г. банката начислила и събрала лихви в абсолютен размер на 12 655,27лв. Разликата между удържаната сума за лихви в процесния период и изчислената от вещото лице по задача 4 /таблица 4.2./ дължима сума с натрупване за периода е в размер на 9 452,81 лв. по първоначалното заключение и 9442,17 лв. по допълнителното заключение .

Първоинстанционният съд в мотивите си е направил изявление, че изцяло споделя анализа на договора и общите условия действащи между страните направен в Решение по в.гр.д.№7576/2014г. на СГС, че тези мотиви обвързват страните и ги е цитирал, като е приел следното :

Договорът въвежда променлив годишен лихвен процент, което е следствие от променливия характер на едната му компонента – базов лихвен процент. Липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение на годишния лихвен процент - минимален или максимален размер на годишния лихвен процент. Не представлява подобна клауза т.

11.1 от договора, която по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т. 4.1.А - че лихвите са заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора. Размерите по т.4 са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на базовия лихвен процент, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава годишния лихвен процент, чийто размер е посочен в т.4.1.А само към датата на сключване на договора - 8,20%.

Препращането на т.11.1 към т.4 не може да се тълкува по никакъв начин като установяване на минимален годишен лихвен процент от 8,20%, под който да не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20% - подобна забрана не се съдържа в текста на договора. Не следва обратен извод и от клаузата на т.11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно годишния лихвен процент само при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в базовия лихвен процент, но не въвежда изискване всички промени в годишния лихвен процент да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, особено ако те са в интерес на длъжниците.

Следователно годишния лихвен процент не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел 111 от ОУ, като за промените в ГЛП не трябва акт на самата банка. Годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EUR1BOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в Договора. За базовия лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага : т.9.2.1. При кредити е лева - едномесечен SOFІBOR, равен на индекса, публикуван на страница „SOFlBOR” на REUTERS в 11.00 часа българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня. предхождай, първия работен ден на следващия месец включително; т.9.3.

Разпечатката съдържа 38 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/885d8310-d5b8-4766-9b6c-dbcbe10a7633