Протокол № 668 от 17.12.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 668 гр. Варна, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20243100900214 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът Т. Б. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 32075 от 12.12.2024 г. за даване ход на делото в отсъствие на ответника.

Адв. Т.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

Адв. Т.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с проекта за доклад.

Нямам възражения и моля да го приемете за окончателен.

Правихме няколко опита за спогодба, но исканията на ответното дружество са абсурдни. Сумата е изключително голяма и трудно бихме намерили пресечната точка.

Забелязах, че сме направили една техническа грешка на страница 7 в исковата молба, на третия ред от долу нагоре. Написали сме: „чл.111, б.В“.

Това е чл.110 от ЗЗД.

СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 1397 от 1

23.10.2024 година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:

Предявени са допустими искове от Т. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:

*****, против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД следните суми: ▪ 183 263,20 лева – главница;

▪ 156 600,13 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2016 г.

- 04.04.2024 г.; ▪ 18 002,78 лева – лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.;

▪ 14 990,29 лева – наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.; ▪ 4 325,13 лева – държавна такса в заповедното производство и ▪ 2 612,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., за задължения по Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът излага следните твърдения:

С изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд - Варна на основание Заповед от 21.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 636/2014 г., ищецът Т. Б. Д. бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413, въз основа на Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., следните суми: 183 263,20 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; 18 002,78 лв. лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; 14 990,29 лв. нак. лихва за периода 10.08.2012 г. 16.01.2014 г.; 4 325,13 лв. държавна такса в заповедното производство и 2 612,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. с рег. № 712 на КЧСИ с взискател „Райфайзенбанк България” ЕАД. Отбелязано било на гърба на изпълнителния лист от ЧСИ И.

Н., че покана за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2017 г. На 04.12.2018 г. делото било прекратено, а последното изпълнително действие било от дата 28.02.2014 г.

На 16.01.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И. с взискател ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, което се легитимирало с договор за цесия, сключен с кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД. По изп. дело № 18/2019 г. обаче липсвали доказателства за прехвърляне на вземанията и за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Молбата от 16.01.2019 г. до ЧСИ П. И. за образуване на изпълнително дело № 18/2019 г. била нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на 2 чл. 129, вр. с чл. 127 и чл. 128 ГПК. Нередовността се заключавала в следното: не бил посочен адрес на длъжника, не било ясно кой изпълнителен лист е приложен към молбата, липсвала индивидуализация на изпълнителния титул, а единствено било посочено изпълнителен лист по ч.гр.д. 636/2014 г.; липсвало доказателство за материалноправна легитимация на молителя; липсвало изявление от взискателя за коя от посочените в изпълнителния лист суми започва принудителното изпълнение, което било нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК и на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК; лицето, подало молбата за образуване на изпълнителното дело нямало представителна власт, защото не било овластено от представляващия дружеството към момента на извършване на действието.

Тъй като нередовностите не били отстранени по вина на ЧСИ, проведеното изпълнително производство било незаконосъобразно, а предприетите по него изпълнителни действия – невалидно извършени.

Изпълнителното дело било прекратено и изпълнителният лист е бил върнат на взискателя по негова молба вх.№ 25825/08.08.2023 г.

Предвид изложеното се поддържа, че давността не се счита прекъсната с образуване и извършване на действия по изп. дело № 18/2019 г.

В условие на евентуалност, ако съд приеме молбата за образуване на изпълнителното дело за редовна, ищецът твърди, че извършените изпълнителни действия са невалидни и поради следното:

В хода на изп. дело № 18/2019 г. ищецът не бил уведомяван за нито едно предприето действие по делото, в т.ч. за започване на изпълнението и за наложени обезпечителни мерки, като дори липсвало разпореждане на ЧСИ за това. Приложените по изпълнителното дело Покана с изх.№ 800/21.01.2019 г. и Покана с изх.№ 3901/28.03.2019 г. не били достигнали до знанието на ищеца и не му били връчени надлежно, в т.ч. не била спазена процедурата по чл. 47 ГПК. По делото било приложено искане за вписване на възбрана вх.рег. № 4222, дв.вх.рег. № 4162, акт № 92, том 2 от 26.02.2019 г. на Служба по вписванията – Варна, но възбраната не била произвела действие, защото ищецът не бил собственик на описаните в искането за налагане на възбрана недвижими имоти.

В хода на изпълнителното дело били изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК” АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Търговска банка Д” АД за налагане на запор в/у банковите сметки на ищеца, но това действие било невалидно извършено, тъй като ищецът не бил уведомен за от ЧСИ за налагането на запори.

Бил насрочен опис на движими вещи, но такъв не бил извършван от ЧСИ П. И., поради което давността не била прекъсвана и с това действие, тъй като извършването на опис, а не насрочването му, прекъсвало погасителната давност. Освен това липсвала молба или волеизявление от взискателя, че желае да присъства на описа, а ЧСИ бил длъжен в деня на описа да констатира дали той присъства или не. Това водело до извод, че било налице бланкетно 3 искане, целящо прекъсване на срока по чл. 433, ал, 1, т. 8 ГПК, но не и действие, което да доведе до прекъсване на погасителната давност.

Взискателят изобщо не бил заплащал дължимите такси в хода на изпълнителното производство, т.е. бил изцяло дезинтересиран от извършването на действията, но имал интерес да прекъсне перемпцията.

След прекратяване на изпълнително дело №18/2019 г. на осн. чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК с молба вх.№ 25825/08.08.2023 г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД поискал връщане на изпълнителния лист, като на гърба на същия било отбелязано от ЧСИ П. И., че последното изпълнително действие е от 28.03.2019 г. Не ставало ясно обаче кое е това изпълнително действие, което ЧСИ приема, че е прекъснало погасителната давност.

Ищецът твърди, че на дата 28.03.2019 г. и до прекратяване на изпълнително дело № 18/2019 г. липсвало валидно извършено действие, което да е прекъснало погасителната давност. Излага, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Излага подробна аргументация като се позовава на тълкувателна и казуална практика на ВКС, както и на Решение от 20.04.2021 г. на КС на РБ.

Въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. и съгласно молба вх.

№ 25824/08.08.2023 г. от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД било образувано изпълнително дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.. Молбата за образуване на новото изп. дело № 1023/2023 г. отново била нередовна по вече изложените съображения. Не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и липсвало доказателство за настъпилото частно правоприемство между кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД и ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

В хода на изпълнителното производство по изп. дело № 1023/2023 г. било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” АД за налагане на запор в/у банковите сметки на ищеца, получено в банката на 13.09.2023 г. Това действие било невалидно извършено доколкото ищецът не е бил уведомен за същото от ЧСИ.

На 04.04.2024 г. Т. Д. получил лично от ЧСИ П. И. Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 10931/04.04.2024 г. като едва с нея за първи път бил уведомен за започналото принудително изпълнение и че му е наложен запор на банковите сметки в „Банка ДСК” АД, каквито той нямал, както и за насрочен опис на движими вещи в дома му на 29.04.2024 г. Тази покана отново била процесуално нарушение, доколкото ПДИ била връчена на длъжника още на 11.08.2017 г. от ЧСИ И. Н., видно от протокол съставен на гърба на изпълнителния лист. В тази покана длъжникът бил уведомен, че му се връчва съдебно решение по ч.гр.д. № 636/2014 г. на РС Варна, но такова не 4 било приложено към поканата, защото изцяло липсвало.

В обобщение ищецът твърди, че е изтекла погасителната давност за сумите включени в изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 636/2014 г. на РС - Варна, въз основа на който е образувано изп. дело № 20238830401023 по описа на ЧСИ П. И. на основание чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите, тъй като били изминали повече от пет години време, през което валидни изпълнителни действия не били извършвани.

Първоначално образуваното изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. било прекратено поради настъпила „перемпция” на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.02.2016 г., като това прекратяване било настъпило по право и се доказвало от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, че последното изпълнително действие е от 28.02.2014 г., без да се посочва какво е то. След тази дата започнала да тече погасителна давност, тъй като изпълнителният процес вече не бил „висящ”, а бил прекратен по силата на закона. След тази дата изпълнителни действия не били предприемани.

Единствено била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, ведно със заповед за незабавно изпълнение.

Погасителната давност за вземането започнала да тече от дата 01.03.2016 г. – денят следващ датата на прекратяване на делото. След 01.03.2016 г. първото евентуално валидно изпълнително действие прекъсващо погасителната давност било едва от 04.04.2023 г. – датата, на която длъжникът бил уведомен за наложен запор на банкови сметки. Пояснява кога и при спазването на какви предпоставки налагането на запор води до прекъсване на давността. По отношение на възбраната от 26.02.2019 г. изтъква, че с налагането на възбрана върху чужд имот по изп. дело № 18/2019 г., не се накърнява правната сфера на длъжника, поради което същата не била прекъснала давността. Излага се правна аргументация.