Решение № 77 от 14.03.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр.Несебър, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно наказателно дело № 20222150200041 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „....." ЕООД, ЕИК ...., представлявано от М.М., против Наказателно постановление № 02-2100035 от 24.11.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Навеждат се доводи за издаване на НП при недоказаност на нарушението. Моли се да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. Ангажират се доказателства.

Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.08.2021г., около 13.30 часа, инспектори от ДИТ- Бургас, измежду които и св. Г., извършили проверка на обект- магазин „В.“, находящ се в гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, ул. „......., стопанисван от дружеството- жалбоподател. На място установили две лица, измежду които и Никола Димов Д., които товарили и разтоварвали мебели за разнос по домовете. На същият била предоставена справка, в която собственоръчно изписал трите си имена и ЕГН, отразил, че работи в „мебели В.“, в графа длъжност посочил „общ работник“, работно време от 09.00 ч. до 15.00 ч., с дата 1 на постъпване- 31.08.2021 г., уговорено трудово възнаграждение 40лв. При извършената документална проверка се констатирало, че с лицето нямало сключен писмен трудов договор, като бил предоставен граждански договор от 31.08.2021 г. с предмет: разтоварване и пренос на мебели, без посочен срок на извършване на възложената работа и уговорено възнаграждение- 40 лв.

Въз основа на така представените документи бил съставен АУАН № 02-2100035 от 30.09.2021г. срещу жалбоподателя, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност видно от приложените заповеди.

Съгласно нормата на чл.62 от Кодекса на труда, преди постъпване на работа следва да се сключи трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа определени от закона елементи. Преди сключването на договора работникът следва да се запознае с него и да разбере какви са трудовите му задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. От разпита на свидетелката Г. се установи, че на 31.08.2021 г. била извършена проверка в посочения обект, където установили на место лицето Н.Д., който заедно с още едно лице, извършвали товарна дейност под ръководството на трето лице, представило се за шофьор на дружеството.

При разговор с двете лица, които товарели и разтоварвали, същите обяснили, че товарели мебели, като за това им се плащало по 40 лв. на ден. На Н.Д. била предоставена справка- декларация, в която същия попълнил работното си време, обекта, в който работел, както и възнаграждението, което получавал. На място в обекта било констатирано, че същият престирал труд без сключен трудов договор с дружеството- жалбоподател. От страна на последното се твърди, че между страните бил сключен граждански договор, уреждащ отношенията им. Наред с това се заявява, че написаното в справката- декларация било диктувано от служителите на ДИТБургас. В тази връзка бе разпитан св. Л., който заяви, че присъствал по време на проверката и чул как св. Г. била казала на едното лице /не уточни на кого/ къде в справката какво да отрази, а другото лице почти не можело да пише.

С оглед на така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил 2 законосъобразно санкциониран. Доколкото гражданският договор не изисква нотариална заверка на подписа и съдържанието, съдът намира, че същия не може да се противопостави на наказващия орган от датата, на която е отбелязано, че е сключен. За достоверна дата на сключване следва да се приеме датата, на която същия е бил представен в ДИТ, което е след извършената проверка на място. На следващо място съдът споделя твърдението на наказващият орган, че в гражданския договор липсва индивидуализация за обема на работа, за която е сключен, както и за времето на изпълнение, които елементи са съществени за едно такова гражданско правоотношение. Ето защо правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че към датата на проверката на място Д. е полагал труд без със същия да е имало сключен писмен трудов договор. На следващо място лицето собственоръчно е попълнило списък, в който е отбелязало, че е работещо за дружеството- жалбоподател и е отразило конкретни елементи на трудово правоотношение- работно време, трудово възнаграждение, място на работа, длъжност. Показанията на св. Л. не навеждат на друг извод. От същите се установи, че двете лица са били затруднени в попълването на справката- декларация и св. Г. е помагала дотолкова доколкото е посочвала в коя графа каква информация да се попълни, но не установи да е посочвала конкретно какво да се пише. В тази връзка правилно на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление.

По отношение наложеното наказание, същото е в предвидения в закона минимален размер, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в цялост.

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2100035 от 24.11.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „....." ЕООД, ЕИК ...., представлявано от М.М., е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „....." ЕООД, ЕИК ...., представлявано от М.М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, сумата от 80 лв., представляващи 3 юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4