Решение № 209 от 23.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Свиленград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200871 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-159 от 13.09.2024 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Г.

Х. С. с ЕГН ********** от село **************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат М. Д., за деяние по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК на основание чл. 218б, ал. 1 от НК е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят Г. Х. С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – издаден при съществено нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалния такъв, както и не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Х. С. не се явява.

Процесуалният му представител - адвокат М. Д. представя Писмена защита, в която сочи основанията си за отмяна на обжалваното НП – не било доказано 1 обвинението, процесната вещ била изгубена и липсвало подробно описание на всички елементи от деянието по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК; алтернативно от съда се иска да намари размера на Глобата до минималния такъв. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалваното НП – Началникът на РУ – Свиленград, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 27.05.2024 година свидетелят Д. Е. Н. заедно със съпругата си Г.С.И. отиват към овчарника (обора) на П., който е в село Студена, област Хасково, където работят, за да нахранят животнити. Спират каруцата, с която се придвижват на черен път в близост до бившия завод „Хидравлика” и свидетелят Д. Н. отива до тоалетна на близо, като оставя мобилния си телефон марка „Самсунг”, модел А14 с поставената в силиконовия калъф на същия сума от 130 лв., на една пейка в каруцата, за да не му пречи; а съпругата му отива също на близо да бере сливи. Двамата виждат, че наблизо – на около 10 м., е жалбоподателят, който се рови в чували с боклуци. Когато Н. и съпругата му се връщат, потеглят отново. Не след дълго, след около 200 м., Н. посяга да вземе мобилния си телефон, за да види колко е часа, но установя, че го няма поставен на мястото, където го е оставил преди малко в каруцата. Веднага се връщат обратно с каруцата, за да търсят телефона, но не го намират на место и виждат, че и Г. С. го няма. Н. изпраща съпругата си в дома на Г. С. да иска да върне вещите му, но последният категорично отрича да ги е взел. За случилото се са сигнализирани органите на МВР.

На следващия ден в село Студена пристигат полицейските служители – свидетелят М. К. Н. и колегата му Мл.ПИ В.А., които посещават дома на Г. С.

2 и след дълги разговори и обяснения на ситуацията, го убеждават да върне процесните вещи и част от паричните средства в размер на 80 лв., които са предадени доброволно от С.. В последствие връща и останалата сума от 50 лв. отново след дълги разговори и убеждаване от страна на полицейските служители.

Образувана е преписка ЗМ - 227/2024 година в РУ – Свиленград, представляваща преписка с вх.№ 2774/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково. Събрани са Сведения от Г. Х. С., Д. Е. Н. и Г.С.И..

Приложени са писмени документи. В Писмено сведение, дадено във връзка със случая С. сочи, че е намерил вещите и парите паднали на земята в полето, когато ходил до язовира да бере коприва за животните, които отглежда.

Определена е пазарната стойност на мобилния телефон – употребяван, в размер на 200 лв.

От документите, намиращи се в делото става ясно, че Г. Х. С. не е осъждан.

С Постановление от 30.08.2024 година, Прокурор Милена Славова отказва да образува Досъдебно производство (ДП). В Постановлението е посочено, че според Прокурора има данни за извършена кражба, представляваща маловажен случай, но деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Постановлението от дата 30.08.2024 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание по реда на чл. 424, ал. 5, вр.чл. 218б от НК по отношение на жалбоподателя Г. С., тъй като са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение). Документите са получени от РУ – Свиленград на 02.09.2024 година.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя без да има съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Сезиран надлежно с така полученото Постановление на Прокурора и след получаване на преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 351А-159 на 13.09.2024 година. В 3 издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в Постановлението на Прокурора, както и правната квалификация, дадена от Прокурора - чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 10.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Жалбата относно датата на връчване на НП и в Придружителното писмо на АНО). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по НК, се доказва от приетата по делото Заповед с рег.№ Із-1767 от 28.08.2012 година на Министъра на МВР, т.е. Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 424, ал. 5, изречение второ от НК – Министъра на МВР, по надлежния ред с административен акт Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Бончо Цветанов Бонев е служебно известно на Съда. Няма наведени възражение относно материалната компетентност на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково.

Видно от представената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и служебно извършената Справка за трудовите договори на жалбоподателя става ясно, че Г. С. няма доходи и моторни превозни средства и притежава недвижим имот в село Студена, област Хасково, където живее.

Изложената от АНО в НП фактическа обстановка, се установява по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година свидетели – М. К. Н. и Д. Е. Н.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на двамата свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции 4 за предубеденост на свидетелите. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на първия от посочените свидетели (М. К. Н.) не се намериха, а единствено поради служебното му качество: служител на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Съдът възприе показанията на двамата посочени свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на отнемане на чужди движими вещи и пари от страна на Г. Х. С. от владението на Д. Е. Н. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги пристои, като деянието представлява маловажен случай. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до 5 следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 9179 от 22.10.2024 година и от Писмо с вх.рег.№ 9403 от 28.10.2024 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите, приложени по делото. Не се констатираха съществени недостатъци на акта.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Обжалваното НП е издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе, АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, позовавайки се на Постановлението на 6