Решение № 6569 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6569 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100510155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. Д. срещу решение № 8772/14.05.2024 г. по гр.д. № 29791/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1955,10 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 88216, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до погасяването; 272,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 56,76 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да уважени, е неправилно. Поддържа, че по делото не е доказано ищецът да е предоставил реално топлинни услуги с цена в размер на присъдата сума. Освен това, сочи, че е заплатила изцяло сума, която е в по-голям размер от присъдената. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат 1 отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Т. Д. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

2258,53 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 88216, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 303,91 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 9,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1955,10 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул.

****, аб. № 88216, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до погасяването; 272,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 56,76 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважения от районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

2

Не се спори пред въззивната инстанция, че въззивникът се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот за периода, предмет на делото.

С доклада на делото и предвид становището на ответника в първоинстанционното производство за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищецът е предоставил топлинни услуги в процесния имот за периода, предмет на исковата претенция, възлизащи на претендираната сума, както и че услугата дялово разпределение е извършвана от „Техем сървисис“ ЕООД.

Във въззивната жалба е изложено, че според въззивника-ответник не е доказано ищецът да е предоставил реално топлинни услуги с цена в размер на присъдата сума.

Посоченото оспорване не е основано на нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал.

2 ГПК, поради което е налице процесуална преклузия относно изложените твърдения за липса на реална доставка на топлинна услуга. Независимо от това следва да се посочи, че от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза, неоспорена от страните, се доказва, че в процесния период ищецът е предоставил топлини услуги, цената на които е в размер на претендираната сума.

Неоснователно е възражението на ответника-въззивника за погасяване на задължението чрез извършени плащания преди предявяване на исковата молба.

Действително, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, налице са извършени плащания от страна на ответника, но чрез същите са погасявани задължения по фактури, които не са част от исковата претенция.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8772/14.05.2024 г. по гр.д. № 29791/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Д. Т. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1955,10 лв. – главница за доставена топлинна енергия за 3 периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб.

№ 88216, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до погасяването; 272,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 56,76 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.

ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4