Решение № 189 от 21.06.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 275/2023
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Производството по делото е по жалба от А. С. Б. и Е. А. Б., чрез пълномощник адв. М.О., срещу Разпореждане от 21.03.2023 г. по изп. д. № 24/2023 г. на ЧСИ Петко Мачкърски, с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, поради неговата прекомерност.
В жалбата се твърди, че жалбоподателите като длъжници в изпълнителното производство са изпълнили доброволно и преди образуване на изпълнителното дело задължението си да премахнат оградата от бодлива тел, както и са заплатили част от присъдените разноски в размер на 200 лева.
Твърди се, че приетият за събиране адвокатски хонорар в размер на 800 лева е прекомерен като надвишаващ размера на минималното адвокатско възнаграждение и несъответстващ на правната и фактическа сложност на делото; при дължими парични задължения в размер на 2 650 лева, минималното адвокатско възнаграждение предвид чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 548, 50 лева: 400 лева + 1650х9 %, като ½ от него се равнява на 274, 25 лева. Сочи се, че за образуване на изпълнителното дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 274, 50 лева; сумата от двете 1 възнаграждение е равна на 474, 50 лева, а ЧСИ е приел за събиране хонорар в размер на 800 лева, който надвишава значително минималния такъв и е несъответен на извършените действия от процесуалния представител на взискателите.
Твърди се също, че извършените процесуални действия от пълномощника на взискателите се ограничават единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което не се дължи възнаграждение и по чл. 10 т. 2 от наредбата. Твърди се, че следва да се съобрази и факта, че длъжниците са демонстрирали намерение да изпълнят доброволно задълженията си, като преди образуване на делото са премахнали оградата и са заплатили част от дължимите суми в размер на 200 лева, поради което не са давали повод за принудително изпълнение срещу себе си, за което да бъдат натоварвани с допълнителни разноски.
С жалбата се прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение възражението за прекомерност на приетия за събиране адвокатски хонорар за разликата над 474, 50 лева до 800 лева; претендират се разноски в производството по частната жалба.
В срок е депозирано възражение от взискателите С. К. Ч. и В. К.
Т., чрез пълномощник адв. С.Н., с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди се във възражението, че приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 800 лева е определен изцяло съгласно правилата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. За възнаграждението по чл. 10 ал.
1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. се сочи, че е невярно твърдението, че длъжниците са изпълнили доброволно и преди образуване на изпълнителното дело задължението да премахнат поставената от тях ограда, както и че са заплатили част от присъдените разноски в размер на 200 лева. В тази връзка се твърди, че премахването на оградата е станало след образуване на изпълнителното дело, както и разноските от 200 лева са платени на 15.02.2023 г., а делото е образувано на 13.02.2023 г. В тази връзка взискателите считат, че след като изпълняемите права не са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, то взискателите имат право на разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и същите са определени в минимален размер от 200 лева. За възнаграждението по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. се сочи в отговора, че материалният интерес при завеждането на делото е бил в размер на 2 850 лева, при което минималното адвотаско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал.
2 от наредбата е в размер на 585 лева: 400 + 10 % /1850/ или ½ от него се равняват на 292, 50 лева. Според взискателите действията на техният пълномощник не се ограничават единство до подаване на молба за образуване на изпълнително дело; до момента вземането не е заплатено, като по делото се извършват последователно изпълнителни действия – с молба от 26.04.2023 2 г. е поискано пълно проучване на длъжниците, налагане на възбрана върху недвижими имоти и запориране на банкови сметки; към момента е наложен запор върху банкови сметки на длъжника А. Б..
Във възражението се правят доводи, че съпоставката на разпоредбите на чл. 10 т. 1 и чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. показва, че възнаграждението е диференцирано в зависимост от това дали ще се пристъпи към принудително изпълнение или не; възнаграждение само в размер на 200 лева по чл. 10 т. 1 от наредбата би се дължало единствено в случай в случай на погасяване в срока за доброволно изпълнение, което не е сторено; длъжниците следва да носят риска от продължаване на изпълнителното производство след изтичане на срока за доброволно изпълнение, включително да отговарят за разноски за адвокат за извършване на действия извън подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
Сочи се във възражението, че по чл. 10 т. 4 от наредбата възнаграждението е в размер на 350 лева и то е за процесуално представителство, защита и съдействие, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 - изпълнение на определено действие – премахване на оградата и което възнаграждение следва да се прибави към тези по т. 1 и т. 2 на чл. 10 от наредбата.
Твърди се, че дължимото минимално възнаграждение е в размер на 842, 50 лева: 200 лева по т. 1 + 292, 50 лева по т. 2 + 350 лева по т. 4.
С възражението се прави искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, както и искането в нея за присъждане на разноски, тъй като в производствата с предмет обжалване на разноските, разноски за адвокатска защита не се дължат, като се прави позоваване на съдебна практика.
В мотивите по чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ Мачкърски, по заместване чрез Помощник ЧСИ С., се изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнително производство съгласно Наредба № 1/2004 г. се определя кумулативно от разпоредбите на чл. 10 т. 1 и /в зависимост от предмета на изпълнителното дело/ - чл. 10 т. 2, чл. 10 т. 3 и чл. 10 т. 4. Сочи се, че в случая изпълнителното дело има два предмета на изпълнение – 1/ принудително събиране на парични вземания и 2/ принудително изпълнение на определено действие. ЧСИ смята, че минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 842, 50 лева.
С. окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Изпълнително дело № 24/2023 г. е образувано на 13.02.2023 г. по молба на взискателите С. Ч. и В. Т. по Изпълнителен лист от 16.11.2022 г., издаден от гр. д. № 1299/2019 г. на РС – С., съгласно който А. С. Б. е осъден 3 на основание чл. 109 от ЗС да премахне оградата от бодлива тел с дължина 3, 30 м., поставена в ПИ *** то КККР на гр. С., означена с розов цвят на комбинирана скица № 3, неразделна част от съдебното решение, която ограда препятства достъпа до жилищна сграда с идентификатор ***, както и да заплати на Ч. и Т. сумата от 200 лева разноски по делото, по Изпълнителен лист от 16.11.2022 г., издаден по гр. д. № 1229/2019 г. на РС – С., съгласно който Е. А. Б. е осъден да заплати на Ч. и Т. сумата от 1 150 лева деловодни разноски, както и сумата от 500 лева – разноски в касационното производство, както и по Изпълнителен лист от 16.11.2022 г., издадено от гр. д. № 1229/2019 г. на РС – С., съгласно който А. С. Б. и Е. А. Б. са осъдени да заплатят на С. К. Ч. деловодни разноски в размер на 1 000 лева.
С Разпореждане от 02.03.2023 г. е образувано изпълнително производство с предмет: 1. Премахване на ограда /съгласно описания по-горе изпълнителен лист/ и 2. Събиране на сумите: 2 850 лева присъдени разноски в съдебното производство, 800 лева разноски по изпълнителното производство за заплатено адвокатско възнаграждение, 126, 10 лева такси и 438 лева такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ; като разноски е приет адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
С молба от 06.03.2023 г. взискателката С. Ч. уведомява ЧСИ, че на 17.02.2023 г. е получила от длъжника А. Б. сумата от 200 лева, изпратена чрез пощенски запис.
Покана за доброволно изпълнение длъжниците са получили на 12.03.2023 г.
С молба от 20.03.2023 г. длъжникът Е. А. Б. сочи, че сумата от 2 650 лева ще плаща разсрочено, а посочените допълнителни, натоварващи разноски по изпълнението, както и свързани с тях такси, са несъразмерни вреди спрямо него, имайки предвид коректността му при плащанията по предходните изп. д. № 125/2022 г. и изп. д. № 326/2019 г.
С молба от 20.03.2023 г. длъжникът А. Б. твърди, че задължението за премахване на ограда с дължина 3, 30 м. и заплащане на сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение е изпълнил преди поканата за доброволно изпълнение; разноските за въззивната инстанция за сумата от 1000 лева относно неговото участие „е само обяснително; счита, че всички останали посочени задължения по изпълнителното дело са неотносими и натоварващи, след като доброволно и преди ИД е изпълнил.
По тези молби ЧСИ е уведомил длъжниците, че възраженията относно размера на разноските в изпълнителното производство са оставени без уважение с разпореждане от 21.03.2023 г. Това разпореждане е предмет на частната жалба в настоящото производство.
С молба от 26.04.2023 г. във връзка с неплащане в срока за доброволно изпълнение, взискателите са поискали да се извършат цялостни справки за имущественото състояние на длъжниците; в случай, че бъдат открити недвижими имоти се иска налагане на възбрана, а при откриване на 4 действащи банкови сметки на длъжниците се прави искане да бъде наложен запор върху тях.
По-нататък от ЧСИ са предприети действия по проучване имущественото състояние на длъжниците, както и по налагане запори на банкови сметки; от сметка на А. С. Б. е постъпила сума в размер на 1 463, 29 лева.
Настоящата инстанция счита, че адвокатско възнаграждение по чл.
10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. се дължи когато по изпълнителното дело не са предприемани други действия за изпълнение на задълженията по изпълнителния титул, като най-честия случай е при изпълнение в срока за доброволно изпълнение.
В настоящия случай не се доказва кога е изпълнено задължението на длъжниците за премахване на телена ограда от 3, 3 м. Доказателства кога е извършено това премахване не са налице по изпълнителното производство, такива не се ангажират и от жалбоподателите-длъжници, чиято е доказателствената тежест в настоящото производство. След като не се установява дали длъжниците са премахнали оградата преди образуване на изпълнителното производство или поне в срока за доброволно изпълнение, то адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. се дължи и неговият минимален размер е 350 лева.
Дължи се и адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за материален интерес в размер на 2 850 лева. Сумата от 200 лева е изплатена след образуване на изпълнителното производство. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението по чл. 10 т. 2 от наредбата е в размер на 292, 50 лева.
Настоящата инстанция приема, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 642, 50 лева, което е сбор от сумите 350 лева + 292, 50 лева.
Възнаграждението по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. се дължи в случаите, когато действия по чл. 10 т. 2 от наредбата не са извършвани. В този смисъл Определение № 60621/15.11.2021 г. по т. д. № 1943/2020 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 2736/29.05.2023 г. по В. гр. д. № 6006/2023 г. на СГС.