Определение № 16086 от 19.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16086 гр. Варна, 19.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110108359 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „САЙБУЛ 1" ООД, ЕИК ..... гр. Бургас, ул. ..... представлявано от Георгиос Пападопулос, чрез упълномощения процесуален представител срещу „ЖАЛБИ" ЕООД, ЕИК ..... гр. Варна, ул. „....., партер – вътрешен двор, представлявано от Живко Желязков, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че „САЙБУЛ 1" ООД не дължи на „ЖАЛБИ" ЕООД сумата от 42,37 лв., представляваща заплатена без основание втора вноска за местен данък за 2023 г., платена по сметка на Община Несебър, дължима от „Сайбул1“ ООД в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в град Несебър, както и всички произтичащи от тази главница акцесорни задължения, претендирани по изпълнително дело № 20258040400061 при ЧСИ Делян Николов, рег. № 804, образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.09.2024 г. по ч.гр.д. № 20242120104588 г. на Районен съд – Бургас.

В исковата молба се излагат твърдения, че срещу ищецът „Сайбул1“ ООД е депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК от страна на „Жалби“ ООД, с оглед на което е образувано ч.гр.д. № 4588/2024 г. по описа на Районен съд – град Бургас. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 42,37 лв., представляваща заплатена без основание втора вноска за местен данък за 2023 г., платена по сметка на Община Несебър, дължима от „Сайбул1“ ООД в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в град Несебър ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 25 лева за внесена държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист за горепосочените суми по ч.гр.д. № 4588/2024 г. по описа на Районен съд – град Бургас. Твърди, че липсва плащане от страна на „Жалби“ ЕООД и поради това предявява настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на сумите и моли 1 за неговото уважаване.

С разпореждане от 16.07.2025 г. и от 15.10.2025 г. състав на съда е оставил производството без движение като е дал конкретни и ясни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности. С уточнителна молба от 24.07.2025 г. ищецът заявява, че сумата предмет на заповедта за изпълнение не е била заплатена от страна на „Жалби“ ООД преди образуване на заповедното производство и поради това счита, че не е налице изпълнение на задължение „Сайбул1“ ЕООД от страна на „Жалби“ ООД. Твърди, че съществува реална опасност от налагане на запори и възбрани като предявяването на установителен иск е единствения ефективен способ за защита срещу неправомерно издадения изпълнителен лист, тъй като без такова установяване „Сайбул1“ ООД би бил принуден да заплати недължими суми и разноски.

С втората уточнителна молба от 22.10.2025 г., заявява, че не твърди новооткрити или новонастъпили доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Правния си интерес, обосновава с това, че съществува реална опасност от принудително изпълнение, което би могло да доведе до неблагоприятни последици, включително налагане на запори, възбрани и допълнителни разноски. Заявява, че не иска отмяна на издадената заповед за изпълнение, а решаване на спора за съществуване на вземането със сила на пресъдено нещо, тъй като влязлата в сила заповед не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори и при липса на възражение от страна на длъжника.

Съдът е изискал служебно, образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 4588/2024 г. по описа на Районен съд – град Бургас, въз основа на подадено заявление от страна на „Жалби“ ООД срещу „Сайбул1“ ООД. Видно е, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно сумата от 42,37 лева, представляваща заплатена без основание втора вноска за местен данък за 2023 г., заплатена по сметка на Община Несебър, дължима от „Сайбул1“ ООД в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в град Несебър, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и сумата от 425 лева, включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно на 08.08.2024 г., на основание чл. 50, ал.2 ГПК, видно от разпореждането на съдията от 09.08.2024 г. В срока за подаване на възражение липсва подадено такова, поради което е издадено разпореждане от 13.09.2024 г. за издаване на изпълнителен лист като издаденият такъв е получен на 05.11.2024 г.

С оглед гореизложените обстоятелства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният от страна на „Сайбул1“ ООД отрицателен установителен иск срещу „Жалби“ ЕООД е недопустим. В настоящия случай не е спорно, че 2 е налице влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4588/2024 г. по описа на Районен съд – град Бургас.

Неоснователно е възражението на ответника, че същата не се ползва със сила на пресъдено нещо, доколкото не се ползва със сила на пресъдено нещо единствено разпореждането, с което се отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение и разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение, което не препятства възможността в последствие отново да се предяви иск, респ. да се подаде ново заявление за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение или в случаите на обезсилена заповед за изпълнение. В този смисъл Ръководство на гражданския съдебен състав, книга трета, глава IX Заповедно производство, автор съдия Кирил Петров, стр. 305. Настоящият случай не е такъв и влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо. Предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като наведените от ищеца в исковата молба и уточнителните такива, твърдения, не се основават на факти, настъпили след приключването и влизането в сила на издадената заповед по реда на чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр. дело № 4588/2024 г. по описа на Районен съд – град Бургас, а напротив същият твърди, че още към датата на подаване на заявлението и издаване на заповедта не са били налице основанията за издаване на същата, тъй като е липсвало извършено плащане от страна на „Жалби“ ЕООД, което възражение на длъжника „Сайбул1“ ООД обаче е преклудирано, след изтичане на срока за депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК. Предявеният иск се основава на факти, които са били известни на ищеца и който същият е могъл да ги посочи в срока за възражение п о чл. 414 ГПК или в срока за отговор на исковата молба, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират, когато не са посочени в срока по чл. 414 ГПК, респ. в срока за отговор, след подадено възражение. Преклудират се, след изтичане срока за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК и след това на отговор на исковата молба и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателният установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта и последната е влязла в сила, е недопустим. В този смисъл са решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. дело № 1112/2021 г. на ВКС, III г. о, определение № 2213 от 17.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2561/2023 г. на 4 г. о., определение от 27.02.2012г. по ч. гр. д. № 631 по описа за 2011 г.,четвърто г. о. и определение от 18.10.2016г. по ч.т.№1819/2016 г., както и практиката на Окръжен съд – град Варна, обективирана в определение по ч. т. д. № 213/2019 г. и решение по в. т. д. № 1235/2018 г. на Окръжен съд – град Варна.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. С разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е въведено допълнително изискване за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК, а именно да се основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на 3 иска по чл.439 ГПК е установяване, че изпълняемото право не съществува поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт, т. е установяване недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В случай, че длъжникът е пропуснал да релевира своите възражения, включително за липса на извършено плащане, в законоустановените за това срокове, той губи възможността да стори това на по-късен етап.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на четвърто г. о. на ВКС и посочената в него практика на тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/ и Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС /т. 16/, които настоящия състав изцяло споделя.

В процесния случай, предявеният отрицателен установителен иск „Сайбул1“ ООД цели отмяна на влязлата в сила заповед за изпълнение като се позовава на факти и обстоятелства, които са настъпили преди влизането й в сила и които последният е можел надлежно да релевира в срока за възражение, по реда на чл. 414 ГПК. Фактите от значение за твърдяното несъществуване на вземането не подлежат на установяване с нови документи, с които при полагане на дължимата грижа длъжникът е могъл да се снабди и да ги представи своевременно отново в срока за възражение по чл. 414 ГПК. След влизане в сила на заповедта за изпълнение „Сайбул1“ ООД губи възможността да твърди, че вземането несъществува, тъй като не е платено още към датата на подаване на заявлението, тъй като това възражение е преклудирано, след като не е въведено в срока по чл. 414 ГПК. Допустимост на отрицателен установителен иск на „Сайбул“ ООД срещу „Жалби“ ЕООД следва да е основана на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение), а настоящият случай не е такъв. Изрично с двете уточнително молби „Сайбул“ ООД заявява, че не твърди нови факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълните, твърди, че вземането не съществува още към момента на подаване на заявлението. Тези възражения, ищецът „Сайбул“ ООД е можел и е следвало да заяви, в срока по чл. 414 ГПК, ако беше положил дължимата грижа да притежава офис, със съответен служител, който да получи книжата.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че предявената искова претенция се явява недопустима, поради което производството, образувано въз основа на същата подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 ГПК.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8359/2025 г. по описа на Районен съд - град Варна, образувано въз основа на депозираната искова молба от „САЙБУЛ 1" ООД, ЕИК ..... гр. Бургас, ул. ..... представлявано от Георгиос Пападопулос срещу „ЖАЛБИ" ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „....., партер – вътрешен двор, представлявано от Живко Желязков, на основание чл. 130 ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на „САЙБУЛ 1" ООД, ЕИК ..... гр. Бургас, ул. „Булаир" №9, ет.6 чрез упълномощения процесуален представител пред Окръжен съд град Варна Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5