Решение № 189 от 13.02.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16/2020
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 13.02.2020
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ, РОСЕН ДИМИТРОВ ПАРАШКЕВОВ, КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17 · Закон за особените залози
- чл. 17, ал. 3 · Закон за особените залози
- чл. 8 · Закон за особените залози
- чл.8, ал. 3 · Закон за особените залози
Р Е Ш Е Н И Е
№ III-25, 13.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова мл. съдия
Красен Вълев при секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№16 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев против С.С.М., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Х. Б.“ **, ет.*, ап.* за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за паричен заем от 25.04.2017г. дължи на ищеца сумата от 2000 лева /две хиляди лева/ главница, сумата от 383.68 лева /триста осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 18 лева /осемнадесет лева/ такса разходи, сумата от 1773.80 лева /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 220.21 лева /двеста и двадесет лева и двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 13.05.2017г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 4651/11.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 9092/2018г. на БРС.
С решението „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е осъдена да заплати на С.С.М., сумата от 600 лева /шестстотин лева/ съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която се обжалва Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. на Бургаският районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
На първо място се твърдят пороци във връзка със съставения от съда доклад по чл.
146 от ГПК. Твърди се, че съдът не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, като този пропуск не е отстранен и в проведеното открито съдебно заседание. Твърди се и нарушение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като първоинстанционният съд, задължавайки “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да предостави документ, удостоверяващ съгласието на заложния кредитор за извършената цесия, не е посочил фактите, които ще приеме за доказани, в случай, че страната създава пречки за проверката на тези факти.
Изложена е юридическа характеристика на договора за цесия и се изразява несъгласие с извода на районния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 17 от ЗОЗ.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата С.С.М., ЕГН **********, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и неаргументирана.
Твърди се, че в жалбата не се сочат пороци на решението, а опитът да се посочат такива се обяснявало с процесуалното поведение на ищеца-въззивник. Твърди се, че цитирания от въззивника договор за цесия е от 2010 г. и съответно не може да се прилага по едно несъществуващо към този момент облигационно отношение, а именно договор за паричен заем от 2017 г.
Твърди се, че във въззивната жалба не се навеждат аргументи за реално уведомяване по чл. 99 от ЗЗД.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не изпраща представител.
Въззиваемият С.М., редовно призован, не се явява.
Постъпила е молба-становище с рег. индекс и дата 1913/29.01.2020 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Благоева, с която се поддържа въззивната жалба и се оспорва изцяло депозирания отговор на жалбата. Излагат се подробни съображения по същество. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение на Районен съд – Бургас като неправилно и незаконосъобразно. Моли се за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Приложени са пълномощно и списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Постъпила е молба с рег. индекс и дата 2093/31.01.2020 от С.М. чрез адвокат Черногорски, с която се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и неаргументирана. Поддържа се подаденият отговор на въззивната жалба и моли същия да бъде приет като писмена защита по делото. Моли съда да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските направени по делото, съгласно приложен списък с разноските. Приложени са договор за правна защита и съдействие с пълномощно.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №2472 от
11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. Бургаският районен съд, като същото се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд Бургас е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
На 07.12.2018г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу С.С.М. за заплащане на сумата от 2000 лева главница, сумата от 383.68 лева договорна лихва за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 18 лева такса разходи, сумата от 1773.80 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 220.21 лева обезщетение за забава за периода от 13.05.2017г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
На 11.12.2018г. е издадена Заповед №14651 по ч.гр.д. №9092/2018 г. на РС-Бургас за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.С.М., да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ АД следните суми: от 2000 лева като вземане за главница по договор за паричен заем, сключен с „Изи асет Мениджмънт“ АД от 25.04.2017 г., , сумата от 383.68 лева договорна лихва за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 18 лева такса разходи, сумата от 1773.80 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 220.21 лева обезщетение за забава за периода от 13.05.2017г. до 07.12.2018г., лихва върху главницата от дена на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -07.12.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 137.91 лева съдебноделоводни разноски.
С Разпореждане №710 от 10.01.2019г., районният съд е констатирал, че заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед №14651 по ч.гр.д. №9092 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по сключен договор за паричен заем № 2796936/25.04.2017г. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и тези направени в хода на исковото производство.
Твърди се, че на 25.04.2017 г. между „Изи асет Мениджмънт“ АД и С.С.М. е сключен договор за паричен заем № 2796936/25.04.2017г., по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата от 2000 лева, а договора има силата на разписка. Кредитът е трябвало да се върне на 26 вноски, до 27.04.2018г. Начислени са такса за разходи и неустойка, дължима за неизпълнение на задължението да се даде обезпечение по договора, чрез ангажирането на поръчител. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната вноска, а именно на 27.04.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се в исковата молба, че на 01.03.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен, между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАСД и „Изи асет Мениджмънт“ АД, по силата, на който вземанията на „Изи асет Мениджмънт“ АД, срещу С.С.М. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че „Изи асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. Твърди се, че до длъжника е било изпратено уведомително писмо, както и повторно такова, но ответникът не е бил намерен, като писмата са се върнали като недоствени. Излагат се твърдения за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия от страна на упълномощения цесионер. Към исковата молба се прилагат копия от уведомителните писма за извършената цесия, които да бъдат връчени от съда, заедно с исковата молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която, ако към искова молба, подадена от цесионера е приложено уведомление за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Твърди се, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесия, не е от значение за основателността на иска, след като по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл.
Исковата молба е редовно връчена на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не дължи претендираните суми. На първо място се посочва, че липсва валидно извършена цесия, тъй като не е отразено прехвърлянето на конкретни индивидуализирани по вид и размер вземания. На следващо място се оспорва уведомяването на длъжника за извършената цесия, като се твърди, че уведомяване не е налице и цесията не е породила действие спрямо длъжника. Твърди се, че вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми от цесионера и не може това обявяване да се извърши с исковата молба. На следващо място се твърди, че договорът за кредит и договорът за допълнителни услуги са недействителни, нищожни и съдържащи неравноправни клаузи.
По делото е представено копие на договор за паричен заем № 2796936/25.04.2017г., сключен между „Изи асет Мениджмънт“ АД – заемодател, и С.С.М. – заемател, което е заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с оригинала. Процесният договор № 2796936 е представен и в оригинал/вж.л.59-62 от гр.д.
№1520/2019 на РС-Бургас/.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 2000лв., които последният се е съгласи да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 52 седмици; брой вноски – 26; размер на двуседмична погасителна вноска – 91,68 лв.; изброени са датите на всички погасителни вноски с първа посочена на дата 12.05.2017 г. и последна на 27.04.2018г..; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,10 %; обща сума дължима от заемателя – 2 383,68 лв.; годишен процент на разходите по заема – 40,90 %.
Разпечатката съдържа 46 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/885bb973-bd3c-4948-b1f7-99b69f3913f8