Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3618 от 31.10.2018, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 995/2017
Вид
Разпореждане № 3618
Подписан
31.10.2018
Състав
ЕМАНОЕЛ ВАРДАРОВ

В В В В В В В В В В

В В В В В В В В В В В В В В В В В Р В РђВ

Р—В РџВ РћВ

Р Е ЖВ

Д А Н Е: №

2620

            Днес

31.10.2018г., Еманоел

Вардаров съдия-докладчик по гр.дело№995/2017г. на ГОРС,

 след като се запознах с молбaта на адв.А.

Р–.Рљ. *** Рё адв.Рњ. Ив.Р“. ***, представляващи Р’.Р™.Р™.,  считам  че дължа произнасяне относно направенотоВ

искане по реда на чл.406 ал.1 ввр. чл.405 ал.2 ввр.  чл.404 т.1  предл.II от ГПК  за издаване на изп.лист по осъдителното решение на въззивния съд по в.гр.дело№406/2018г. на ВТОС.

           С Решение№137/20.03.2018г. по гр.дело№995/2015г.

ГОРС е: -отхвърлил предявените искове  от

страна на В.Й.Й. против М.И.Д. за изменение постановените с влязлото в законна сила Решение№4563/10.12.2012г. по

РіСЂ.дело№14106/2012Рі. РЅР° Р РЎ-Пловдив, меркиВ

относно упражняването РЅР° родителските права,В РёР·РґСЂСЉР¶РєР° Рё режима РЅР° лични контакти Рё отношения спрямо децата Р•.Р’.Р™. РёВ Р™.Р’.Р™.; -дава разрешение В РґР° СЃРµ издаде паспорт Р·Р° пътуване РІ чужбина/или РґСЂСѓРі заместващ документ/ РЅР° децата Р•.Р’.Р™. Рё Р™.Р’.Р™. чрез техния  баща Рё законен представител Р’.Р™.Р™., без РґР° Рµ необходимо съгласието РЅР° майката Рњ.И.Р”.; -отхвърлил предявените искове от страна РЅР° Р’.Р™.Р™. против Рњ.И.Р”.,В Р·Р° даване заместващо съгласие РѕС‚ СЃСЉРґР° Р·Р° пътуване РЅР° детето Р•.Р’.Р™. Рё РЅР° детето Р™.Р’.Р™., РёР·РІСЉРЅ пределите РЅР° Р .България, придружавана РѕС‚ баща СЃРё Р’.Р™.Р™. или РѕС‚ посочено РѕС‚ него лице неограничено РІ посоките РѕС‚ Рё РґРѕ РљСЂ.Великобритания, без РґР° Рµ необходимо Р·Р° това съгласието РЅР° майката Рњ.И.Р”.. РЎ Решение№365/11.10.2018Рі. В РїРѕВ

в.гр.дело№406/2018г. ВТОС е отменил като неправилно

Решение№137/22.03.2018Рі. РїРѕ РіСЂ.дело№995/2017Рі.В

на ГОРС, в частта в която са отхвърлени исковете на В.Й.Й. срещу М.И.Д., с правно основание чл.59 ал.9 от СК и по чл.127а ал.2 от СК и претенцията на същия за разноски, като вместо него: -изменил, на основание чл.59 ал.9 от СК, Решение№4563/10.12.2012г.

по гр.дело№14106/2012г. на PC-Пловдив, в частта му в която упражняването на родителските права спрямо децата Е.В.Й. и Й.В.Й. е предоставено на тяхната майка М.И.Д. и е определено местоживеенето им при нея, както и е определен режим на лични отношения с бащата В.Й.Й. и същият е осъден да заплаща издръжка на двете деца, като вместо него  е

предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Е.В.Й. и Й.В.Й. на техния баща В.Й.Й. и е определил  местоживеене на децата при него, с адрес Великобритания, град Мансфийлд, Принцес Стрийт 38; -определил режим на лични отношения и контакти на децата Е.В.Й. и Й.В.Й. с тяхната майка М.И.Д.: един месец през лятото, като разходите за пътуването им в двете посоки се поемат от двамата родители поравно; по всяко друго време, когато децата са в България след предварителна изрична уговорка между родителите и контакти чрез всякакви комуникационни средства в почивните дни от 07.00 часа до 21.00 часа, респ. в същите времеви граници в учебни дни, с изключение на времето, в което децата посещават учебни занятия; -oсъдил М.И.Д.  да заплаща на всяко едно от децата си Е.В.Й. и Й.В.Й. ежемесечна издръжка в размер на по 127.50лв., считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Със същото решение е прекратена присъдената с Решение№4563/10.12.2012г.

по гр.дело№14106/2012г. на PC-Пловдив месечна издръжка за малолетните деца Е.В.Й.

и Й.В.Й., считано от влизане в сила на решението на ВТОС и е разрешено малолетните деца Е.В.Й. и Й.В.Й., с родители В.Й.Й. и М.И.Д. да напускат пределите на Република България за пътувания до Великобритания, без съгласието на тяхната майка, придружавани от техния баща или изрично упълномощени от него пълнолетни лица, за срок до навършване пълнолетие на децата. С решението на ВТОС  М.И.Д. е осъдена да заплати на В.Й.Й.

направените от последния разноски по гр.дело№995/2017г. ГОРС - в размер на 60.00лв. за заплатена държавна такса, в размер на 150.00лв. за възнаграждение на вещото лице и в размер на 1300.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, а също и разноските на В.Й.Й. във въззивното производство в размер на 30.00лв.

за заплатена държавна такса.

          В молбата адв.А. Ж.К. *** и адв.М.

Ив.Г. ***, представляващи В.Й.Й., се

прави искане за издаване на изп.лист, предвид наличие на предпоставките на чл.404 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 405 ал. 2 от ГПК. Решение№365/11.10.2018г.

постановено по в.гр.дело№406/2018г.  на

ВТОС в производство по спорна съдебна администрация, по своя характер се явявало осъдително с него се установяват мерките

относно режима на родителски права и редът по който същите ще се осъществяват.

Осъдителните решения, съгласно закона и съдебната практика подлежали на незабавно изпълнение, като дори подаването на касационна жалба не спира изпълнението им, освен в специално и лимитативно изброени хипотези. Прави се искане за издаване на изп.лист и в

частта, в която първоинстанционното решение(влязло в законна сила) относно  даване разрешение да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето Е.В.Й. и на детето Й.В.Й., чрез техния баща и законен представител В.Й.Й., без да е необходимо съгласието на майката М.И.Д..

           Съгласно чл.404 ал.1 т.1 от ГПК –

невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да бъде издаден изпълнителен лист. Имат се предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителен иск,като го е уважил.

Въззивното  осъдително решение, по

смисъла на цитираната нормата е и това решение,с което се потвърждава първоинстанционно решение, постановено по уважен осъдителен иск, каквато е настоящата хипотеза(Определение№40/16.01.2012г.

по ч.гр.дело№3/2012г. – IIIг.о. ВКС). Съгласно чл.405 ал.6 ввр. ал.2 от ГПК молбата въз основа на актовете по чл.404 т.1 от ГПК се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд. В случая актът, въз основа на който е искан и издаден изпълнителен лист, който акт подлежи на предварително изпълнение, съгласно чл.404 т.1 от ГПК, е осъдително решение на въззивен съд. Такъв характер има уваженият от въззивния съд иск по чл.59 ал.9 от СК, в производство по спорна съдебна администрация. Това е така, тъй като в случая решението на съда в частта му за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Родителят не притежава потестативното право с едностранно изявление да промени правната сфера на другия родител. Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения, тъй като, когато правораздава съдът признава или отрича материални субективни права, а когато администрира гражданските правоотношения той определя реда за упражняването им. Следователно, родителите имат равни родителски права, но когато между тях няма съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в производство по спорна администрация, поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения има осъдителен характер и подлежи на принудително изпълнение. Ето защо, разпореждането за издаване на изпълнителен лист, издадено въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение в частта му относно упражняването на родителските права, е акт, за който е предвидено допускане на принудително изпълнение ex lege.(Определение№40/16.01.2012г. по ч.гр.дело№3/2012г. - IIIг.о. ВКС; Определение№655/15.09.2014г. по ч.гр.дело№4184/2014г. - IIIг.о. ВКС; Определение№897/12.12.2014г. по