Решение № 153 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330207090 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 378 от 09.08.2022 издадено от зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, с което на Д. Д. М. е наложена глоба в размер на 20 лева.

С жалбата и с допълнителна молба към нея се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

АУАН и НП са издадени за това, че на 28.04.2022 г. в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ №19, около 11:00 часа, Д. М. паркира личния си автомобил марка „Рено Меган Сценик", с peг. №******* в зоната на действие на пътен знак „В27“- „Забранени са престоят и маркирането“, за което й е съставен фиш №0002424608/28.04.2022 г., в отсъствието на водача, и й е наложена глоба в размер на 20 /двайсет/ лева.

Съдът намира, че така изложената в санкционния акт фактическа обстановка се опровергава от доказателствата по делото.

По служебна инициатива на съда е изискана от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ схема на организация на движението на процесния пътен участък, ведно с нанесени вертикална и хоризонтална сигнализация.

В съдебно заседание схемата бе предявена на актосъставителя, който чрез нанасяне на схемата на „т.А“ посочи точното разположение на автомобила, към момента на извършване нарушението.

При така направеното уточнение от актосъставителя се установява, че знак В27 в района на бул. „Марица“ №19 действително е наличен. След него обаче е разположено кръстовището между бул. „Марица“ и надлеза към бул.

„Васил Априлов“ и едва след това е бил паркиран автомобила.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП- обхвата на действие на пътен знак В27 е до следващото кръстовище, освен ако действието му не е продължено с табела Т2, каквато, видно от представената схема на организация на движението, в случая липсва.

От гореизложеното следва, че:

- е правилен чисто фактическия извод на наказващия орган, че автомобилът на жалбоподателката се е намирал след поставен знак В27;

-неправилен е обаче правния извод, че автомобилът е попадал в обхвата на действие на знака В27, доколкото то е прекъснато от намиращото се между тях кръстовище.

От гореизложеното следва, че деянието на жалбоподателката е несъставомерно и това се явява първо основание за отмяна на НП.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

2

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на обстоятелствата, свързани с нарушението.

Трайната съдебна практика по тълкуване на тези норми е наложила разбирането, че в актовете, ангажиращи отговорността на дееца, следва пълно, точно и ясно да са описани всички съставомерни факти, които сами по себе си да позволят преценка за това извършено ли е нарушение, без да се налага изследване на допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца по надлежния процесуален ред.

В случаи като процесния, когато на дееца е вменено нарушаване предписанията на пътен знак, такова съставомерно обстоятелство е не само точното място на разполагане на знака, но и посоката на движение, в която наказващия орган твърди той да произвежда действие, доколкото само по този начин може да се извърши законосъобразна преценка, непочиваща на предположения, дали процесният участък попада в зоната на действие на знака или не.

В тази връзка следва да се съобрази чл. 10 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, според който: „ Пътният знак е валиден за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака.“ В процесното НП такова отбелязване няма, като порокът е особено съществен и се отразява на възможността да се установи обективната истина по делото, доколкото от изискваната по служебна инициатива на съда схема от ОП „ОКТ“ се установява, че знак В27 е поставен всъщност само в една от посоките на движение на бул. „Марица“, като по този начин за установяване съставомерността на деянието се налага от съда да установява допълнителни обстоятелства, непредявени на нарушителя, което съгласно ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 е несъвместимо с правото му на защита.

Посоченото се явява допълнително основание за отмяна НП.

ПО НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ

ЗАКОН.

Прави впечатление, че нарушението, за което е санкциониран 3 жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл. 4А от НОДПТОП (заглавие изменено, старо название- НРСППППСТГП), според която разпоредба „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“

В същото време се установява, че това правило за поведение е аналогично на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП.

Налага се извод, че в НОДПТОП досежно процесното нарушение е налице пълно дублиране на уредбата дадена със ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

В настоящия случай с нормата на чл. 4а от Наредбата не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира.

От друга страна според § 2 от ПЗР към НОДПТОП, същата се издава на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените отношения, които следва да се доуредят в контекста на ЗДвП касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от тези обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.Тоест, нарушаването на пътните знаци и маркировката, когато касае правилата за движение, а не зони за платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния закон –ЗДвП и няма място в разпоредбите на Наредбата.

Аргумент за това са самите разпоредби в Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не 4 противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както и чл. 41, според който при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в настоящата наредба.

Тоест, самият Общински съвет е ограничил действието на създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са уредени от закона.

От тук следва,че административно наказващия орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 6 ЗДвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт, като накаже дееца по чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП, ако деянието му бе съставомерно.

Наказването на дееца по изцяло неприложим нормативен акт, освен че се явява нарушение на материалния закон (което принципно е преодолимо чрез правомощията на съда да преквалифицира деянието по ТР 8/2021г.), но всъщност представлява и неотстранимо съществено процесуално нарушение, доколкото се отразява на компетентността на актосъставителя и на наказващия орган да издават АУАН/НП за накърняване на съответния кръг обществени отношения.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл.

63ДЗАНН има жалбоподателят. Доколкото същият изрично е поискал разноски с допълнителната писмена молба и е ангажирал доказателства за реално заплатени 400 лева за адвокатски хонорар и доколкото този размер кореспондира с минимума предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в актуалната редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. то тази сума следва да му се присъди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 378 от 09.08.2022 издадено от зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, с което на Д.

Д. М. е наложена глоба в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Д. Д. М., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляващи разноски по делото пред районен съд Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6