Определение № 404 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Частно наказателно дело № 20242100200337 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, във връзка с чл.70, ал.1 от НК и е образувано по молба на адв.С. Л. от АК-Бургас, като защитник на осъдения В. Щ. И. с ЕГН **********, за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено му с присъда по НОХД № 5082/2020г. на Районен съд-Бургас.

Защитникът на осъденото лице адв.Л. в съдебно заседание поддържа молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице В. И..

Счита, че са налице предпоставките по чл.70 от НК, тъй като осъденият формално е изтърпял повече от половината наказание "лишаване от свобода", а по време на изтърпяването му е имал добро поведение, работил е когато е имал възможност, не е създавал проблеми. Акцентира, че е отчетено понижаване на оценката на риска. Счита, че отрицателното становище на началника на Затвора-Бургас е необосновано. Твърди, че у осъденото лице са налице положителни нагласи за промяна за законосъобразен начин на живот.

Според него краткият срок на остатъка от наказанието лишаване от свобода не би допринесъл повече за изпълнение целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. Моли съда да уважи молбата и да освободи условно предсрочно осъденото лице В. И. от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Осъденият И. подкрепя становището на защитника си. Заявява, че осъзнава грешката си поддържа молбата, изразява желание да бъде предсрочно освободен. Моли съда да уважи молбата му за условно предсрочно освобождаване, за да се върне при семейството си.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита молбата на 1 осъдения за неоснователна, тъй като липсват достатъчно доказателства за неговото поправяне, поради което корекционната работа с него следва да продължи в условията на затвора. Изразява съгласие с аргументите на затворническата администрация. Предлага искането да бъде оставено без уважение.

В съдебно заседание процесуалният представител на началника на Затвора–Бургас, чрез упълномощения си процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата, като счита, че корекционният процес при осъдения не е завършен, като в аргумент на това сочи, че към настоящия момент първоначалният режим на изтърпяване на наказанието не е бил променен. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и съобрази закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда по НОХД № 5082/2020г. на Районен съд-Бургас осъденият В.

Щ. И. е признат за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при „строг“ режим.

Наказанието е приведено в изпълнение с начало 18.06.2023г..

В. Щ. И. постъпва за трети път в затвора. Бил е разпределен в ЗО „Дебелт“ от 07.11.2023г. От наложеното му наказание по НОХД № 5082/2020г. на Районен съд-Бургас е изтърпял общо 9 месеца и 29 дни, от които фактически 9 месеца и 23 дни и от работа - 6 дни. Остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“ към 11.04.2024г. е 2 месеца и 1 ден.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била в средни стойности - 49 точки. Като проблемни са отчетени зоните отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди спрямо обществото е определен, като среден. Последващата оценка на риска от рецидив е в по-ниски стойности, като се наблюдава понижаване в общите стойности в сравнение с изготвената първоначална оценка - от 49 точки на 40 точки. Отчетено е понижение в зоните: отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение и умения за поведение. С гранични стойности е отразена зоната умения за мислене. Извършена е преценка, че в контролирана среда рискът от вреди е в ниски нива.

Осъденият В. И. не приема изцяло отговорността за извършеното престъпление оправдавайки се, че е извършено преди много време.

Самокритичността по отношение на собствените поведенчески прояви е формално заявена. Не осъзнава изцяло факторите, допринесли за проявеното криминалното поведение. Заявява мотивация за преосмисляне на вредните действия, но все още съществуват нагласи в подкрепа на извършването на престъпления.

Според пробационния доклад осъденият И. е адаптиран в условията на местата за лишаване от свобода. Стреми се да не се поддава на влияние от страна на криминалното обкръжение. Мотивиран е за безпроблемно 2 изтърпяване на наказанието, не е извършвал дисциплинарни нарушения. Не е наказван. Не е награждаван. Включвал се е в организираните спортни дейности. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“.

Не е допускал дисциплинарни нарушения. Не е бил поощряван с награди. Към пенитенциарните служители се отнася с уважение и съобразно правилата.

Като личност е умерено комуникативен, емоционално балансиран, с адекватна самооценка. Добронамерен е към останалите лишени от свобода, не се наблюдава враждебност и агресивни прояви. Не е конфликтен.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на втората от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения, а именно изтърпяването на не по-малко от 1/2 от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ - чл.70, ал.1, т.1 от НК. В разглежданият случай не се установява по несъмнен начин първата задължителна предпоставка, а именно наличието на категорични доказателства, водещи до обосновано заключение за неговото поправяне.

Тези изводи съдът направи след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата и в съответствие и с указанията, дадени в т.2 от ППлВС № 7/1975г., изм. с ППлВС № 7/1987г.. Наличните в затворническото досие на осъдения доказателства, не разкриват трайно намаляване на степента на риска от рецидив и от значителни вреди за обществото, чрез установените стойности при оценките към момента на разглеждане на делото. В известна степен са постигнати положителни резултати в специализираната възпитателна работа, но изготвената актуална оценка на риска от рецидив е на границата между ниско и средно ниво. Видно от доклада, с необходимост от продължаване на корекционно въздействие остават зоните: отношение към правонарушението и умения за мислене. Осъденият е подобрил уменията си за разпознаване на проблемите, но невинаги намира законосъобразни решения за тях, което налага извода за необходимост от продължаване на работата по преодоляване на криминалните нагласи.

За да са постигнати изцяло целите на наказанието, в съзнанието и поведението на осъдения трябва да е настъпила съществена и категорична положителна промяна до степен, че да отпаднат всички основания за неговото пенитенциарно третиране. По отношение на осъдения И., не може да се направи категоричен извод, че са настъпили осъзнати и трайни положителни промени в нагласите и уменията за мислене. Оценката на риска от рецидив е в средни стойности. Доброто му поведение, участието му в трудова дейност и липсата на нарушения на реда в затвора, са показатели за тенденция към положителна промяна, но и задължение за всички лишени от свобода при изпълнение на наказанието, но не и изключителен аргумент за условно предсрочно освобождаване. В тази насока се отчете, че И. за трети път търпи ефективно наказание и в известна степен е адаптиран към местата за лишаване от свобода. Представените по делото доказателства относно личността на осъденото лице свидетелстват за обстоятелства, които касаят времеви период 3 преди привеждане на наказанието „лишаване от свобода“ и според съда не са относими в степен да мотивират обратен извод за наличие на предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Според съда изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ не е довела в достатъчна степен до поправяне и превъзпитание.

Общото заключение на съда е, че целените с наказанието поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати, поради което е необходимо корекционният процес да продължи, съобразно констатираните проблемни зони.

Предвид изложените съображения съдът намери, че молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година наложено му с влязлата в сила присъда по НОХД № 5082/2020г. на Районен съд-Бургас е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.С. Л. от АК-Бургас, като защитник на осъдения В. Щ. И. с ЕГН **********, за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено му с присъда по НОХД № 5082/2020г. на Районен съд-Бургас.

Определението подлежи на обжалване и на протестиране в 7-дневен срок от обявяването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4