Решение № 482 от 28.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Варна, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110200245 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. И. М. от гр. Варна, ЕГН **********, чрез адв. Й. А., против НП № 21-0819-000558 от 02.03.2021год. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени адм. наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.

140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи както за липса на субективна несъставомерност на вмененото му нарушение, така и за допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“. Отделно от това излага становище и за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя искане и а присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Кристина Костадинова, която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в НП, а във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени 1 бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в по-нисък размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2020год. в 18:10ч. с техническо средство/система SD2D0013 било установено и заснето движение на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № В 7363РА на бул. „Осми Приморски полк“ на място с координати 43.212442, 27.924091.

Установено било, че за МПС-то нямало сключена застраховка „ГО“ и на въззивника като негов собственик бил издаден ЕФ Серия Г № 0024643.

Извършена проверка в АИС КАТ „Регистрация“ и било установено, че автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 18.12.2019год.

На 18.12.2020год. мл. Инспектор в сектор ПП Катя Любенова изготвила докладна записка до Началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна в която посочила, че извършеното на 17.08.2020год. в гр.Варна деяние съставлявало престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК и предложила материалите да се регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност. Горното било направено. Образувана била преписка ЗМ № І-482/2020год., която била изпратена във ВРП.

С постановление от 23.02.2021год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление.

На 02.03.2021год. началника на група в Сектор ПП издал атакуваното НП като посочил в него, че въззивника е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 17.08.2020год., в 18:10ч. в гр.Варна, по бел. „Осми Приморски полк“, на място с координати 43.212442,27.924091, управлявал собствения си л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№ В7363РА като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП от 18.12.2019год. В НП наказващия орган посочил, че същото се издава на основание постановление № 1597/2021год. от 23.02.2021год. по описа на Районна прокуратура Варна за отказ от образуване на наказателно производство по ЗМ № 482/2020год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

2

Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з/825/19.07.2019год. на същия министър, постановление на прокурор при ВРП от 23.02.2021год. с което е отказано образуване на наказателно производство, ЕФ Серия Г № 0024643 издаден от ОД МВР Варна, разпечатка от проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ справки от АИС КАТ, декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от Д. И. М., сведение от същото лице, докладна записка изходяща от мл. инспектор Катя Любенова, писмо изходящо от началник сектор „ПП“ адресирано от ГФ, писмо от ИД на Гаранционния фонд, уведомление по чл.

574, ал.10 от КЗ адресирано от Д. М., справка за изпратени писма от ГФ към собственици на МПС за липсваща застраховка „ГО“ Справка относно извършена проверка по преписка рег.№ ЗМ№ 482/2021год. по описа на сектор ПП при ОД МВР Варна, справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-10410 и приложени към нея 2бр. справки от АИС „КАТ“, както и материалите по пр. преписка № 1597/2021год. по описа на ВРП включващи материалите по ЗМ № І-482/2020год. по описа на сектор „ПП“ ОД на МВР Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол законосъобразността на образуването и провеждането административнонаказателното производство констатира следното: по на

Наказателното постановление № 21-0819-000558/02.03.2021год. издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН. е

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при 3 наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.

В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти свързани със субективната страна на вмененото на въззивника нарушение.

Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП от определена дата като липсват факти досежно това наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на тази дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането .

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото не е спорно, че към 17.08.2020год. въззивникът е собственик и управлявал МПС-то описано в НП, заснето да се движи по бул.

„Осми приморски полк“.

Няма спор и по отношение на това, че към датата на нарушението автомобилът описан в НП е бил със служебно прекратена регистрация.

Към преписката обаче липсват доказателства, а и в хода на съдебното следствие не са ангажирани такива от страна на АНО за субективната страна 4 на нарушението.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че въззивника като собственик на МПС-то е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Напротив видно от постъпилото по делото писмо от началника на сектор ПП рег.№ 819000-10410/2023год. в него изрично е посочено, че собственика на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І-45/24.03.2000год.. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по АНП и от тези по пр. преписка 1597/2021год., приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивника, но липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика на автомобила (в случая въззивника), то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към дата на нарушението посочена в НП, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП . В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД № 2342/2021год.; Решение № 302 от 9.03.2023г. по КАНД № 2910/2022г.; Решение № 1705 от 16.12.2022г. по КАНД № 2498/2022г. и мн. други.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече точно на липсата на субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за отказ да образува наказателно 5 производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.