Решение № 6423 от 23.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3332/2025
- Вид
- Решение № 6423
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Елена Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.118 · Наказателен кодекс
- чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6423 гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20251100103332 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. С. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 76 693,78 евро, равностойни на 150 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение по ДП № 1140/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№ 10329/2020г. на СГП, прекратено с Постановление от 04.10.2021г. на прокурор при СГП, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2020г., по реда на чл.212 ал.2 от НПК, било образувано досъдебно производство /ДП/ № 1140/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 10329/2020г. на СГП за извършено престъпление по чл.118 от НК. С постановление от 28.06.2020г. на прокурор от СГП ищцата е привлечена в качеството й на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство за това, че 28.06.2020г. около 16,30 часа в гр.
София, ж.к. “******** умишлено умъртвила своята дъщеря Ц. Д. Д. като й нанесла удар с нож, причинил на жертвата проникващо прободно-порезно нараняване в предната коремна стена със засягане на коремната аорта вследствие на което настъпила остра кръвозагуба и последвала смъртта на Ц. Д. Д. - престъпление по чл.115 от НК. На същата дата бил проведен и разпит на ищцата, в качеството й на обвиняем.
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 229-зз-1212/28.06.2020г. на старши полицай при 05 РУ-СДВР, издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР ищцата е задържана за 24 часа, а с Постановление от 29.06.2020г. на прокурор от СГС е задържана за срок от 72 часа, като по искане на СГП за вземане на мярка за неотклонение/МН/ „Задържане под стража“ с определение от 01.07.2020г., постановено по НЧД № 2327/2020г. на СГС, НО, 16 състав по отношение на нея е взета МН „Домашен арест“.
С Постановление от 04.10.2021г. на прокурор при СГС е прекратено ДП № 1140/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 алт.2 от НПК, поради това, че покойната й дъщеря е загинала при самонараняване, а мярката за неотклонение била отменена.
Излага се, че ищцата е била незаконно обвинена в извършването на тежко умишлено 1 престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода до осем години, както и че незаконосъобразно й е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ за периода от 01.07.2020г. до 04.10.2021г., а преди това, още от 28.06.2020г. е била задържана незаконосъобразно. Поддържа се, че досъдебното производство е продължило по-дълго време от необходимото, доколкото още от датата на привличането й като обвиняема разследващите са били наясно, че липсва престъпление. Вследствие задържането й, ищцата е била лишена от свобода и право на придвижване, като същата е претърпяла значителни имуществени и неимуществени вреди в един продължителен период от време – близо една година и половина, изразяващи се в тежка депресия, изключителен стрес, притеснения, страх, душевен дискомфорт, психическа напрежение, съпроводени с влошаване на физическото й здраве и психическата й стабилност - паника, безсъние, имала кошмари.
Излага се, че тя е изтърпявала МН „Домашен арест“ в периода 01.07.2020г.-04.10.2021г. именно в жилището, където станал фаталния инцидент с дъщеря й. Ищцата се сринала психически, изпадала в тежки емоционални състояния на страдание, самообвинение и мъка по дъщеря й. Ищцата била абсолютно сама, лишена от възможност за контакт с други хора, без подкрепа от никой близък, била лишена от възможността да получава доходи, не можела да поиска и получи помощ и грижа от друг, предвид изолацията й, включително за битовото й обслужване и набавянето на храна, като тя оставала гладна и недохранена за дълги периоди от време, не можела да си плаща сметките за ползваните от нея комунални услуги, като през дълги периоди от време оставала без ток и топлоснабдяване, била лишена от възможността да се грижи за собственото си здраве. В резултат на изложеното, ищцата имала суицидни мисли, като изпаднала в безнадеждност относно смисъла да продължава да живее до агонията, до която била доведена. Настъпила кардинална промяна в личностното й поведение, като се обострила невротичната симптоматика, която била възникнала оше по време на престоя й в помещението за временно задържане. Наложило се да посещава психиатър за консултации и медикаментозно лечение. Ищцата отслабнала значително – до болестно състояние, развила артериална хипертония, с чести хипертоничнн кризи, придружени със световъртеж, замайване, залитане, гадене, главоболие, сърдечни кризи, отпадналост в крайниците, повръшане и припадане. Наложило се провеждането на медикаментозно лечение, както за справяне с появилите се психични и психиатрични проблеми, така и за справяне със сърдечните й заболявания, които били вече трайно установени и нелечими напълно. С наложената й МН „Домашен арест“ били съществено ограничени конституционните й право на свобода и свободно придвижване, с което било накърнено правото й на лична свобода и неприкосновеност и правото на труд, което се отразило негативно на психиката на ищцата. Прави се искане за уважаване на предявения иск и се претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявения искпо подробно изложени съображения в отговора, като поддържа, че липсват доказателства ищцата да е претърпяла част от описаните в исковата молба неимуществени вреди, вследствие воденото срещу нея наказателно производство. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение, като е направено и възражение за погасяване на част от претенцията за лихви по давност.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От изисканото и приложено в заверени преписи на ДП № 1140/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 10329/2020г. на СГС се установява, че същото е образувано, на основание чл.212 ал.2 от НПК.
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 229-зз-1212/28.06.2020г. на старши полицай при 05 РУ-СДВР, издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР ищцата е задържана за 24 часа.
2
С Постановление от 29.06.2020г. на прокурор от СГП ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема по горепосоченото досъдебно производство за това, че на 29.06.2020г. в гр. София, ж.к. “******** умишлено умъртвила Ц. Д. Д., като й нанесла удар с нож, причинил на жертвата проникващо прободно-порезно нараняване в предната коремна стена със засягане на коремната аорта и следствие на което настъпила остра кръвозагуба и последвала смъртта на Ц. Д. - престъпление по чл.115 от НК. На същата дата бил проведен и разпит на ищцата, в качеството й на обвиняем и по отношение на нея била взета МН „задържане за срок до 48 часа“, считано от часа на предявяване на постановлението за привличането й в качеството на обвиняем.
С определение от съдебно заседание, проведено на 01.07.2020г. по НЧД № 2327/2020г. по описа на СГС, НО, 16 състав, съдът оставил без уважение искането на СГП за вземане на МН „Задържане под стража“ по отношение на ищцата и е взел МН „Домашен арест“, която е разпоредил да се изпълни на адрес: гр. София, ж.к.“********.
В хода на досъдебното производство са извършени разпити на свидетели и са назначени експертизи, като с Постановление от 04.10.2021г. на прокурор при СГП е прекратено ДП № 1140/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 алт.2 от НПК, като видно от отразеното в Постановление от 24.09.2024г. на прокурор от СГП, с което е оставено без уважение искането на пълномощника й да му бъдат предоставени материалите по ДП и прокурорската преписка, постановлението за прекратяване е връчено на ищцата с обратна разписка на 14.10.2021г.
Видно от показанията на свидетеля В.Й. В. – втори съпруг на ищцата, сключил граждански брак с ищцата през месец юни 2022г., които съдът взема предвид при условията на чл.172 от ГПК, при съпоставяне с останалите събрани по делото доказателства е, че с ищцата и починалия преди дъщеря й първи съпруг се познавали повече от десет години, тъй като живеели в един квартал. Преди той да почине ищцата била весел, жизнерадостен човек, добра домакиня и съпруга, която се грижела за болния си от рак мъж. Ходили си на гости няколко пъти. На 28.06.2020г. ищцата му се обадила от ареста да я прибере, защото нямала нито документи, нито пари. Свидетелят отишъл дотам с личния си автомобил да я вземе и от нея разбрал какво е станало. Знаел, че преди това дъщеря й се била събрала с лоша компания, употребявала алкохол и наркотици, като Е. и първия й съпруг – М., се страхували от нея, била скандалджийка, няколко пъти я прибирали в Пето районно управление.
Дъщерята на ищцата живеела отделно под наем, но някъде около две години преди случилото се с нея, за което ищцата била задържана, тя заживяла при родителите си. След като освободили Е., тя била под домашен арест година и три месеца, като задържането й се отразило много зле. Сринала се психически, усещало се, че е напрегната, като и до момента изпитвала страх да излезе сама на улицата и да отиде до пазара, искала да има друг човек с нея. И досега продължавала да се буди през нощта, плачела, като „пирон в главата й се е забила тази история“ и постоянно имала нервни кризи, била намръщена, карала се със свидетеля. Споделяла му, че се е „приготвила да си отива от този свят“. Ищцата постоянно мислела за случилото се, тежало й, че била арестувана. Когато съседите разбрали какво се е случило, странели от нея, защото била обвинена, че е убийца на дъщеря си, а преди това била в добри отношения с тях. Когато била задържана в дома си свидетелят нямал възможност да я посещава често, защото работел – ходел веднъж или два пъти седмично, за да й купи, каквото му била поръчала. Често разговаряли по телефона, а когато била притеснена му се обаждала и през нощта. Съседите от нейния вход питали свидетеля дали ищцата още живее в апартамента и няма ли да я вкарват в затвора. Ищцата искала свидетелят да я посещава в дома й, защото нямала подкрепа от никого, нямала близки и роднини, а след освобождаването й от ареста останала сама. Когато ищцата била задържана свидетелят ходел при личния й лекар да й изписва лекарства за сърцето и за високо кръвно налягане и ги купувал от аптеката, като времето, през което била задържана, тя не била посещавала личния си лекар. Преди да бъде обвинена ищцата нямала проблеми с кръвното – 3 вземала само някакво безобидно лекарство, нямала тези страхове и неврози, като преди да бъде задържана била домоуправител и касиер. И в момента ищцата живеела в същия апартамент, заедно със свидетеля, като много често се сещала за случилото се, защото всичко там й напомняло за миналия живот и това я потискало.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.В.Й. – син на съпруга на ищцата от предишен брак, се установява, че баща му го запознал с Е. през 2020г., малко след като била загубила съпруга и дъщеря си. Свидетелят знаел, че имало инцидент с дъщеря й преди това и че ищцата била обвиняема и поставена под домашен арест, като самото задържане много я тормозело. Преди това била претърпяла операция на ставата на крака и нямала възможност да излиза, като можела да се движи само в апартамента, а обездвижването й се отразило зле. Случвало се да избухва в спонтанен плач вечер, защото я тормозела загубата на дъщеря й, на моменти ставала много емоционална. Свидетелят знаел, че има някакъв проблем със сърцето и вдигала кръвно. Ставало й лошо в негово присъствие, когато водели разговори, насочени към инцидента. Това я натоварвало видимо, рязко избухвала в плач от някои неща, които се били случили в миналото. Изживявала много тежко, че й било повдигнато обвинение за убийство, като наказателното производство, както и това, че е считали за убийца много я натоварвал и тормозел.
Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88576caf-51a9-450b-8ef8-ef3f274a05ee