Решение № 1273 от 11.02.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 11.02.2016 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 14538 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Е.А.“ ЕАД

( с предишно наименование „Е.А. АД) твърди, че на 13.08.2008 год. е сключил договор за финансов лизинг № *********/001/13.03.2008 г. с „К.С. БГ“ ЕАД (правоприемник на ЗК „ М.“ ООД“), в качеството на лизингодател, с който е предоставил на последния моторно превозно средство марка и модел „ HONDA CIVIC“, двигател № ********* с рама *********.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за лизинг, а именно незаплащане на договорените лизингови вноски, е завел дело в Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата, в резултат от което е постановено решение от 07.11.2013 г. по ВАД № 85/2013 г., с което ответникът-лизингополучател е осъден да му заплати сумите от 2 073,93 лв., представляваща сбор от неплатените лизингови вноски по договора за лизинг, заедно с договорената неустойка върху същата в размер на 0,25% дневно, считано от 13.02.2013 г. вкл.; 297,25 лв. неустойка за забава в плащанията на лизинговите вноски, 1751,61 лв. сбор от заплатените от ищеца застрахователни премии по договори за застраховка „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“ за процесното моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2013 г. до окончателното изплащане, 170 лв. сбор от заплатени от ищеца глоби, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 847,83 лв. – сбор от заплатени разноски в арбитражното производство. Въз основа на посоченото решение е издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. на СГС, ТО, VI-7 състав по т.д. № 71/2014 г. и е образувано изпълнително дело № 20147800400130 при ЧСИ В.л., като по това изпълнително дело не е събрана нито част от присъдените вземания.

Освен горното твърди, че на 18.11.2008 г. е сключил с „К.С.

БГ“ ЕАД /правоприемник на ЗК „ М.“ ООД“/ и договор за финансов лизинг по отношение на лек автомобил VW CADDY, шаси W*********, двигател *********, с рег. № *********. Излага, че и по този договор ответникът, в качеството на лизингополучател, не изпълнява задълженията си за заплащане на лизингови вноски, предвид което на същият е изпратено уведомление за изплащане на вноските и неустойките по тях в седем дневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението, като в противен случай договорът ще се счита за прекратен по негова вина. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението в срок, към момент договорът е прекратен, а дългът на ответника към момента на прекратяване на договора е в размер на 9 972,98 лв.

Ищецът твърди, че въпреки наличието на посочените неизпълнени задължения, на 12.04.2013 г. ответникът е сключил договор за даване вместо изпълнение , като е прехвърлил недвижим имот АПАРТАМЕНТ № Б1 на втори етаж във вход В, със застроена площ от 99,63 кв.м. заедно със Склад № 46 и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена, находящ се в гр. София, Столична Община, местност „К.с. - Плавателен канал целия с площ от 1 911 кв.м.

Излага, че приобретател по посочения договор е лицето З.З.К., вторият ответник, а към този момент управител на ответното дружество е същото това лице. „К.С. БГ“

ЕАД не е разполагало и към момента не разполага с друго имущество, в това число каквито и да било активи и парични средства, от които да може да се удовлетвори кредитора по договорите за финансов лизинг, но З.К., с посочената сделка, е осигурил заплащането на задълженията, който дружеството има към самия него като си е прехвърлил единствения му актив. В тази връзка намира, че е налице презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, тъй като З.К., като управител и представляващ ответното дружество и приобретател по сделката е едно и също лице, което неминуемо води до извода, че знанието му за увреждането на кредитора се презюмира.

Предвид всичко изложено, намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като моли съдът да обяви по отношение на него за недействителна извършената от ответника „К.С. БГ“ ЕАД сделка с втория ответник З.З.К. за прехвърлянето на описания недвижим имот на основание чл. 135 от ЗЗД.

Ответникът „К.С. БГ“ ЕАД не представя отговор на исковата молба и не излага становище.

Ответникът З.З.К. представя отговор на исковата молба в законоустановения срок като оспорва иска по основание и размер. Излага, че ищецът няма правен интерес да води настоящият иск, тъй като процесния недвижим имот е бил обременен от договор за ипотека в полза на банка, предвид което ищецът няма възможност да се удовлетвори от него при едно изпълнително производство, тъй като вземането на банката надвишава по стойност данъчната оценка на имота. Освен това представя доказателства, че процесния недвижим имот е бил възложен на банката кредитор при проведена публична продан в рамките на изпълнително производство, поради което същият към момента не може вече да бъде върнат в патримониума му и от него да бъде удовлетворен ищеца.

Със същите мотиви оспорва и основателността на предявения иск, като освен това твърди, че договорът, чиято относителна недействителност се цели с настоящото дело, всъщност не е довел до намаляване на имуществото на ответното дружество, тъй като същият е сключен с цел да се изпълнят вече съществуващи към него самия задължения т.е. имотът му е предоставен вместо плащане. При това положение реално намаляване на имущество не се осъществява, тъй като дружеството се освобождава от вече съществуващи задължения, като ако се приеме, че и в тази хипотеза кредитор може да иска недействителност на сделката по чл.

135 от ГПК значи се дава предпочитателно право на удовлетворяване на едни хирографарни кредитори за сметка на други такива, което е недопустимо. Фактът, че дружеството е изпълнило едното задължение, а не другото не води до извода, че така се цели увреждане на някой кредитор, а просто представлява изпълнение на едно вече съществуващо договорно задължение, като дружеството няма възможност да изпълни всичките си задължения едновременно.

Твърди, също така, че вземането по втория договор за финансов лизинг не е установено по размер, като го оспорва по основание и размер. Оспорва размера и на вземането, което се твърди по първия посочен в исковата молба договор за финансов лизинг.

Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан като претендира и разноски по делото.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства и справка в Търговски регистър към Агенция по вписванията се установява, че „К.С. БГ“ ЕАД е правоприемник на ЗК „ М.“ ООД“, като всички задължения на последното са преминали към „К.С. БГ“ ЕАД.

От представеното по делото решение от 07.11.2013 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 12.03.2014 г., по т.д. № 71/2014 г. на СГС се установява, че ищецът има установено и изискуемо вземане спрямо ответника „К.С. БГ“ ЕАД в размер на 2 073,93 лв., представляваща сбор от неплатените лизингови вноски по договора за лизинг, заедно с договорената неустойка върху същата в размер на 0,25% дневно, считано от 13.02.2013 г. вкл.; 297,25 лв. неустойка за забава в плащанията на лизинговите вноски, 1751,61 лв. сбор от заплатените от ищеца застрахователни премии по договори за застраховка „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“ за процесното моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2013 г. до окончателното изплащане, 170 лв. сбор от заплатени от ищеца глоби, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 847,83 лв. – сбор от заплатени разноски в арбитражното производство. Вземането е възникнало въз основа на договор за финансов лизинг, сключен на 13.03.2008 г. във връзка с предоставянето на лизинг на моторно превозно средство марка и модел „ HONDA CIVIC“, двигател № ********* с рама *********.

От представения договор за финансов лизинг от 18.11.2008 г. се установява, че ищецът има вземане към ответника „К.С. БГ“ ЕАД и по отношение на предоставен лек автомобил VW CADDY, шаси W*********, двигател *********, с рег. № *********, отново по договор за финансов лизинг, което възлиза на сумата от 9 972,98 лв. /съобразно твърдението на ищеца и представените фактури, находящи се на стр.36 до стр. 67 от делото/.

Не е спорно между страните, че посоченото задължение съществува на валидно правно основание и че същото не е заплатено от ответника „К.С. БГ“ ЕАД, като направеното от ответника З.З.К. оспорване на точния размер на вземането не може да бъде разглеждано в настоящето производство доколкото твърдените от ищеца вземания не са част от предмета на разглеждане в производството по чл. 135 от ГПК.

Представен е нотариален акт № 19, том I, рег. № 942, дело №15 от 12.04.2013 г., от който се установява, че на 12.04.2013 г.ответникът „К.С. БГ“ ЕАД, представлявано от З.З.К., ЕГН ********** е прехвърлило на З.З.К., ЕГН ********** следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № Б1 /буква „Б", номер едно/, на втори етаж във вход В, със застроена площ от 99,63 кв.м. (деветдесет и девет цяло и шестдесет и три стотини кв.м.), състоящ се от кухня, дневна, спалня, дрешник, перално помещение, лоджия и сервизни помещения при съседи: стълбище и коридор от североизток, апартамент № Б2 („б", две) и апартамент № А6 („а", шест) от югоизток, стълбище и коридор на вход „А" от югозапад и улица „*********" от северозапад, заедно със Склад № 46 (четиридесет и шест) на подземен етаж с полезна площ от 2,50 кв.м. (две цяло и петдесет стотни кв.м.), при съседи улица „*********", склад № 47 (четиридесет и седем), коридор и коридор и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата (без подземните гаражи) и съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, находящ се в гр. София, Столична Община, местност „К.с. - Плавателен канал", означен по скица, като парцел 1-518 (първи, отреден за имот планоснимачен номер петстотин и осемнадесети) при граници съгласно нотариален акт за собственост: ул. „*********", улица, улица и парцел II - 518 (втори отреден за имот планоснимачен номер петстотин и осемнадесети) от кв. 290 г (двеста и деветдесети, буква „г"), целият с площ от 1 911 кв.м. Сделката има характер на договор даване вместо изпълнение и имотът е предоставен от ответното дружество, в качеството на заемател, на З.К., в качеството на заемодател, вместо заплащането на сумата от 115 000 лв., представляваща част от задължение по договор за заем 20.02.2010 г. между същите лица, с усвоен размер от 172 856,88 лв.

Не е спорно между страните, а се установява и от справката в Търговския регистър, че към датата на осъществяване на описаната горе прехвърлителна сделка, З.З.К., ЕГН ********** е бил управител на ответното дружество.

Представено е удостоверение, издадено от ЧСИ В.л., с рег. № 780 и район СГС, от което е видно, че ищецът е завел изпълнително производство срещу ответника „К.С.

БГ“ ЕАД по отношение на вземанията, присъдени с решение от 07.11.2013 г. на Арбитражен съд при Българска търговско- промишлена палата и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 12.03.2014 г. , по т.д. № 71/2014 г. на СГС. По посоченото изпълнително дело, съдебният изпълнител е осъществил цялостна проверка на имуществото на длъжника, като е установено, че същият не разполага с парични средства по банковите си сметки, както и че няма движимо и недвижимо имущество. Имотното му състояние е актуално за момента след датата на образуване на изпълнителното производство – 26.03.2014 г.