Решение № 248 от 20.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ямбол, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330100651 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба "Юробанк България” АД- гр.София, представлявана от изп. директори Д. Ш. и П. Д., срещу С. И. С. и Е. Ю. С., двамата от гр. Я.. Ищецът твърди, че между него и ответниците е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******* на 14.05.20 08 г. за сумата 28 000 лв. Същият е изменян с няколко допълнителни споразумения.

Обезпечен е с ипотека. Ответниците са допуснали забава в плащането на погасителните вноски и банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем с връчени на ответниците уведомления чрез ЧСИ на 17.11.2023 г.

Поради това са възникнали вземанията, в претендирани от банката размер, като нотариалните такси са във връзка с подновяване на ипотеката върху имота - обезпечение по кредита, дължими на основание чл.13, ал.2 от процесния договор. Таксите по договора в размер на 482,68 лв. се дължат на основание чл.12 от допълнителното споразумение от 05.07.2010 г., представляващо неразделна част от договора за кредит. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите: главница в размер 19051,70 лв., възнаградителна лихва в размер на 9923,36 лв. за периода 25.09.2017 г. - 17.11.2023 г., 1 мораторна лихва за забава в размер на 2362,68 лв. за периода от 22.06.2017 г. – 15.01.2024 г., такси по договора за кредит в размер на 482,68 лв. за периода от 22.06.2017 г. – 15.01.2024 г. и нотариални такси в размер на 565,10 лв. за периода от 24.04.2018 г. – 15.01.2024 г. Ищецът иска и присъждане на разноските по делото.

В последното с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в първото чрез процесуалния си представител, както и с писмена молба.

В срока за отговор ответниците чрез особения си представител оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Доводите за недопустимост са обсъдени от ЯОС в отменителното определение, с което делото е върнато за разглеждане на спора по същество. По отношение на основателността на исковете- според отговора не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като длъжниците не са уведомени от банката. Приложените от нея документи не са достигнали до самите тях. Оспорен е размерът на дължимите главница, възнаградителни лихви, обезщетения за забава и такси.

Според ответната страна не става ясно, как е формиран размерът на вземанията, подписаните допълнителни споразумения не съдържат информация за размера на преструктурираната главница, методиката за изчисляването й, размера на лихвения процент и размера на месечната вноска.

Твърди се, че липсва двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит и анексите, макар изрично да е предвиден в споразумението. Според отговора, допълнителните споразумения съдържат информация единствено за обстоятелството, че с подписването на всяко едно от тях, просрочените задължения главница, лихви и такси се преоформят чрез натрупване към редовната главница, т.е. стават част от нея и се олихвяват с договорената лихва, в резултат на което сумата за редовна главница се увеличава с подписването на всяко едно от споразуменията.

Ответникът намира тези уговорки за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е предвидено капитализиране на лихви с настъпил падеж, наказателни лихви и такси, т.е. стигнало се е до повторно олихвяване. Според ответната страна, това е допустимо само при уговаряне на лихва в отношенията между търговци и е в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, но е неприложимо към отношенията с граждани, каквито са ответниците.

Според отговора е неравноправна клауза уговорката за лихви, според която е приложим базов лихвен процент, валиден за съответния период, който не 2 подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни.

Ответната страна счита, че е приложима разпоредбата на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП относно клаузите чл.3, ал.1 и ал.5, позволяващи банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент. Счита, че тези уговорки не съдържат ясно формулирани основания за извършване на посочените в тях изменения. Поради това иска клаузите да бъдат приети за нищожни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, поради наличие на предпоставките, както на чл.143, ал.2, т.3, и на т.10 от ЗЗП. Счита и клаузата за мораторна лихва за нищожна на същото основание. Оспорва размера на таксите като недоказан.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че на 14.05.20 08 г. между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******* за сумата 28 000 лв.. Съгласно чл.3, ал.1 за усвоеният кредит се дължи годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, който към датата на договора е 7,75%. Според чл.3, ал.3 при просрочие и при предсрочна изискуемост се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница по ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.3, ал.5 е посочено, че БЛП не подлежи на договаряне, както и че уговорените надбавки не се променят.

Съгласно чл.5 крайният срок за погасяване на кредита е 321 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. При откриването й страните подписват приложение, в което се посочва датата на откриването на сметката. Между страните е подписано Приложение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №*******/14.05.2008 г., удостоверяващо, че заемната сметка е открита на 22.05.2008 г. Според чл.6, ал.3 в случай, че банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в ал.1, се променя автоматично. В чл. 13 ал.2 е уредено задължението за заплащане на всички такси, свързани с ипотеката върху недвижимия имот, учредена за обезпечение на вземанията на банката с приложения по делото нотариален акт (заверено копие).

Съгласно чл.18, ал.1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката 3 може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

Страните са подписали и 6 допълнителни споразумения-от 11.06.2009 г., 05.07.2010 г., 19.09.2011 г., 31.07.20212 г., 08.05.2013 г., 28.05.2014 г.

С Решение № **/23.12.2019 г. по т.д. № **/ 2018 г. на ЯОС е признато за установено, че С. И. С. и Е. Ю. С. дължат на “Юробанк България“ АД, общо сумата от 10218,03 лв.-главница, лихви и такси, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ****/2017 г. на ЯРС, а исковете са отхвърлени за разликата до претендирания размер, вкл. предсрочно изискуемия размер на главницата. Решението в частта, с която са присъдени възнаградителни лихви в размер на 5 435.53 лв. за периода от 20.12.2016 г. до 22.05.2017 г., е влязло в сила като необжалвано. С Решение № **/29.07.2020 г. по гр. д. № ***/2020 г. на Апелативен съд – Б. е потвърдена обжалваната част от р ешението. С Решение № ***/16.12.2021 г. на ВКС е отменено Решение № **/29.07.2020 г. на Апелативен съд – Б. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Прието е, че второинстанционният съд е постановил решението си, без да съобрази и размера на падежираните вноски по кредита към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. ВКС е потвърдил извода на въззивния съд, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал.3 от процесния договор са неравноправни и поради това нищожни по силата на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени между страните, както и че сключените към договора допълнителни споразумения са нищожни, съответно са неоснователни доводите на ищеца, че уговорената с тях капитализация на лихви чрез включване на дължимите лихви с настъпил падеж в непадежиралата главница е допустима според действащата към този момент Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр. 38/11.04.2008 г.), където липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви. Прието е, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява съответната лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при съглашение между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Според ВКС, преструктурирането на екпозиции съгласно чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на 4 рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. При новото разглеждане на делото е постановено Решение № **22.03.2022 г. по в. гр.дело № ***/2021 г. на Апелативен съд – Б., с което са установени само дължимите на банката вземания за падежиралите вноски по кредита към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, а за разликата над тези размери е потвърдено отхвърлянето на исковете по съображения за неизискуемост на вземанията, тъй като предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжниците от страна на банката. Поради това е присъдена главница вместо от 3716,58 лв. в размер на 5653,63 лв., като е прието за установено, че ответниците дължат и сумата от 1937,05 лв. по допълнително падежиралите вноски в хода на делото за периода от 22.11.2019 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тях.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, се установява, че кредитът е усвоен в твърдения от ищеца размер. С внесените от ответниците суми са погасени задължения в размер на общо 20 602,93 лв.: главница- 3 294,42 лв., възнаградителна лихва - 13412,40 лв., мораторна лихва - 39,91 лв., такси по договора - 1 788,91 лв., имуществени застраховки 393,84 лв.,задължения по друг кредит- 1 673,45 лв. Общият размер на непогасената главница е 24 705,58 лв., в т.ч. присъдена- 5 653,63 лв. и неприсъдена -19 051,95 лв. за периода 23.05.2022 г. - 15.01.2024 г. , в случай на предсрочна изискуемост. Непогасената възнаградителна лихва за периода 25.09.2017 г. - 17.11.2023 г. е в размер на 9 923,37 лв. Непогасената мораторна лихва за периода 22.06.2017 г. -15.01.2024 г. е в размер на 2 362,68 лв.

Непогасените такси за периода 22.06.2017 г.- 15.01.2024 г. са в размер на 482,68 лв. извън присъдените по търговското дело. Непогасените нотариални такси за периода 24.04.2018 г. - 15.01.2024 г. са в размер на 565,10 лв. извън присъдените. Счетоводните записвания на ищеца във връзка с Договор за кредит №******/14.05.2008 г. са коректни, като са направени преизчисления във връзка със съдебно Решение № **/23.12.2019 г., постановено по т.д. № **/2018 г. по описа на Окръжен съд-Я., и Решение № **/22.03.2022 г., постановено по в.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Апелативен съд-Б., и са в съответствие с първоначалния /примерен/ погасителен план по счетоводната експертиза по тези дела. Процесният кредит е преизчислен за целия период от 5 отпускането му по първоначално уговорените условия - при лихвен процент 7,75%, без увеличаване на лихвения процент, без условията, договорени с анексите и без капитализациите, посочени в тях.

На длъжниците е връчено от ЧСИ И. Х. Уведомление от банката чрез пълномощника от адв. С. З., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите то 01.02.2013 г., съдържащо изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията й. Връчването е по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление на адреса им след три посещения от връчител при ЧСИ, видно от писмата от ЧСИ до банката, протоколи за посещения, копия от уведомления и разписки за залепването им на 03.11.2023 г. на входната врата, с удостоверяване, че по информация от съсед лицата не живеят на адреса-постоянен и настоящ, посочен и в допълнителните споразумения.