Определение № 801 от 17.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. София, 16.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20231000600932 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по протест на представител на Софийска окръжна прокуратура, срещу определение обективирано в протокол № 497 от 03.07.2023 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 49/2023 г., с което е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато на СОП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.

В частния протест се заявява несъгласие със становището на първоинстанионния съд, което възпроизвежда възприетото в отменително решение на Апелативен съд София по ВНОХД № 1074/2022 г.

В протеста се поддържа, че с изначалното привличане на лицето Й. Р. в качеството на обвиняема по ДП № 29/2011 г. по описа на ОСлО при СОП София по реда на чл.206 от НПК, при условията на 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК не е било допуснато съществено процесуално нарушение. Изразява се несъгласие на прокурора както с атакуваното определение по чл. 249 от НПК, но и със съдебното решение на АС София, с което при въззивна проверка на присъдата на СОС такова нарушение е било установено. Изтъква се, че не е налице основание да се изключва и разграничава от приложение на чл. 269, ал.3 от НПК процесуалното действие по привличане в качеството на обвиняем, от останалите действия в хода на разследването, които могат да се осъществят в отсъствие на обвиняемия, когато това няма да попречи на 1 разкриване на обективната истина. Навеждат се пространни и подробни доводи в подкрепа на това становище. Цитира се съдебна практика на ВКС, в която е възприета допустимостта на „задочното“ привличане на обвиняем към наказателна отговорност. Прокурорът акцентира върху процесуалното основание за привличане на обвиняемата в нейно отсъствие, което основание е от обективен характер и не изисква преценка относно добросъвестността на поведението на обвиняемото лице.

Въззивният съдебен състав, след като прецени доводите изложени в протеста, намира същите за основателни, по следните съображения:

Срещу Й. Г. Р., след преценка на наблюдаващия прокурор за наличие на основания са привличането и към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 249, ал.1 от НК е било постановено общодържавно издирване, което след период от повече от три години не е постигнало резултат. С постановление на прокурора е била наложена ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на Р България. В периода 2016 – 2020 г. многократно са били извършвано справки относно местонахождението на лицето, чрез запитване в ГДИН, НСлС, ДНСП, Дирекция Гранична полиция, НОИ и др. В докладни записки на лицата, отговорни за призоваването на лицето е отразявано многократно през посочения продължителен период от време, че по данни на роднини на Р. същата е напуснала страната през 2016 година и се е установила в САЩ на неизвестно местонахождение.

При тези данни, прокурорът е извършил преценка за наличие на хипотезата на чл. 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, като е счел, че привличането на лицето в качеството на обвиняема и провеждането на разследването в нейно отсъствие няма да попречи за разкриване на обективната истина.

След осигуряване на служебен защитник на Р. и с негово участие е било изготвено и връчено на защитата постановление за привличане в качеството на обвиняем на Й. Р..

При същите условия е бил изготвен, връчен на сл.защитник и внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 249 ал.1 от НК. С присъда по образуваното НОХД № 390/2020 г. подсъдимата, след положени на свой ред от съда усилия, в задочно съдебно производство е била призната за виновна и осъдена за вмененото и престъпление.

По въззивна жалба на служебния защитник е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 1074/2022 г. по описа на САС. С Решение № 23/25.01.2023 г. на САС присъдата е била изцяло отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание. Във въззивното решение съдът е приел,че изначалното привличане на подс.Р. в качеството на обвиняемо лице, при условие, че същата не е 2 проявила недобросъвестно процесуално поведение и очевидно не е знаела за воденото против нея досъдено производство, се явява опорочено и съставлява съществено процесуално нарушение, което сериозно накърнява процесуалните права на обвиняемата визирани в чл. 55 от НПК.

Съдът в първата инстанция е провел разпоредително заседание, като в постановеното определение, по въпросите, визирани в чл. 248, ал.1, т.3 от НПК стриктно и пълноценно е съобразил дадените от АС София с отменителното решение указания, като по този начин на свой ред е приел становището на въззивната инстанция.

Дейността по провеждането на разпоредителното заседание за предаване на съд и за подготовката на съдебното заседание по своята същност е контролна по отношение на дейността, извършена на досъдебната фаза, и подготвителна по отношение следващия стадий - съдебното заседание на първата инстанция. От тази непосредствена задача на дейността в този стадий следва извода, че в разпоредителното заседание обвинението не се обосновава, нито се реализира защита по него.

Същевременно, първоинстанционният съд при произнасянето си в разпоредително заседание е оправомощен да извърши нова, собствена преценка за наличието на процесуални нарушения, които да са били допуснати в досъдебното производство, като в този смисъл не е обвързан от становището на въззивния съд при първото разглеждане на делото. Аргумент в тази насока е и законодателното изменение /ДВ бр.63 от 2017 г./, с което се премахва правомощието на въззивната инстанция при допуснато съществено процесуално нарушение делото да се връща на прокурора. Съответно, формираното произнасяне на новия съдебен състав при повторното разглеждане на делото самостоятелно и отново подлежи на въззивен контрол по реда на чл. 249 от НПК, както и също, постановената присъда на първия съд подлежи на нова цялостна въззивна проверка за правилността и.

На още по-голямо основание, въззивната инстанция при осъществяване на контрол спрямо определението на окръжния съд по въпросите в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, също не е обвързана от постановеното с отменителното съдебно решение на апелативния съд.

Настоящият съдебен състав на Софийски апелативен съд застава на различна позиция от възприетата в решение № 23/25.01.2023 г. на САС.

Разпоредбата на чл. 206 от НПК безалтернативно позволява провеждане на разследването в досъдебната фаза в отсъствието на обвиняемия когато са налице условията на чл.269, ал.3, т. 1,2 и 4 от НПК. Доколкото съгласно чл.

212, ал.1 досъдебното производство се инициира с постановление на прокурора /в конкретния случай – Постановление от 19.11.2010 година/ или съгласно ал.2 – със съставянето на протокола от първото действие по разследването и приключва със съставяне на обвинителен акт, то очевидно нормата на чл.206 от НПК не предвижда изключения за конкретни процесуални действия, които да не е допустимо да се извършват в отсъствие 3 на обвиняемия, включително и самото привличане на дееца в това качество. В този смисъл е и уместно цитираната от прокурора от СОП съдебна практика на ВКС. Последователно, върховната съдебна инстанция приема, че привличане на обвиняем е процесуално допустимо да се осъществи в негово отсъствие, но когато лицето не е знаело за водения срещу него процес и не се е отклонило от процесуалните се задължения /и това да е станало причина за задочното провеждане на разследването, респ.съдебния процес/, като последица възниква и съществува възможността по негова /на задочно осъдения/ инициатива, след узнаване, да задейства установения в чл. 423, ал.

1 от НПК компенсаторен механизъм, чрез възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него присъда, с връщане на делото в стадия, от който се гарантира участието му, с ново привличане в качеството на обвиняем. Предвидената в закона такава процесуална възможност гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКЗПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, на разбираем за него език.

В конкретния казус е налице именно такава хипотеза. Въпреки всички положени усилия и предприети действия, вкл. изискване на информация и издирвателни мероприятия, по време на досъдебното разследване местонахождението на Й.Р. не е могло да бъде установено.

Последното е станало причина привличането на Р. в качеството на обвиняема да се проведе в нейно отсъствие, задочно, на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б.

"а" НПК, с участието на назначения от разследващия орган служебен защитник.Разследването е било предявено отново на служебния защитник на Р..

В съдебната фаза на процеса подсъдимата също не е участвала.

Положените и от първостепенния съд усилия тя да бъде открита и призована, включително и след обявяването и в ДП за общодържавно издирване, отново не са дали резултат. Поради това на подсъдимата не е бил връчен препис от обвинителния акт. Делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.а НПК, отново с участието на назначения от фазата на досъдебното производство служебен защитник. От всичко казано до тук става ясно, че съдебната фаза на процеса е приключила с постановяването на атакуваната присъда, изцяло без участието на подсъдимата.

Основателно е възражението на прокурора от СОП, че в чл.269 ал. 3, т. 4, б.“а“ НПК е заложен обективен критерий преценката на компетентния орган за приложението му не се поставя в зависимост от поведението на 4 обвиняемото лице, както е обсъждал това въззивният съд при първото съдебно разглеждане на делото. Такова поведение , както бе посочено погоре, има значение единствено относно допустимостта, съответно и по същество- основателността на възможното упражняване правото на задочно осъденото лице на възобновяване на наказателното производство.

Отделно стои въпросът дали в конкретния случай действително са били налице всички предпоставки, визирани в чл. 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПКлицето да е извън страната, местонахождението му да е неизвестно и разследването в негово отсъствие да не е пречело на разкриване на обективната истина. САС в настоящия състав намира, че тези предпоставки са били налице. Видно от няколкото извършени и приложени писмени справки по ДП , Р. е напуснала страната през 2016 година и оттогава липсват данни да се е завръщала, въпреки извършваните през период от повече от 4 години в ДП и впоследствие от съда последващи проверки и общодържавно издирване, както и забрана за напускане пределите на Р България.

Местоживеенето извън страната също не е било известно към момента на привличането и като обвиняема- дори и роднините и са посочили абстрактно, че тя се намира „в САЩ“, но не са разполагали с информация за точно местоположение. На последно място, доказателствените способи, чрез които разследващият орган е приел, че именно това лице е извършител на престъплението, най-вече по експертен път, не изисква личното участие на лицето.

Така изложените мотиви обуславят крайния извод на въззивния съд, че атакуваното с частния протест на Софийска окръжна прокуратура определение на Софийски окръжен съд, постановено по НОХД № 49/2023 г. по описа на СОС, с което се прекратява съдебното производство по делото следва да се отмени, като делото бъде върнато на решаващия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия в съдебна фаза, от стадия на разпоредително заседание, с изпълнение на указанията дадени в мотивите.

Решаващият съдебен състав, на свой ред следва да извърши всички възможни процесуални действия за издирване на лицето, редовното му призоваване и осигуряване на пълноценното му участие в съдебния процес, като съдът разполага с широк обхват от възможности, включително: международно издирване със съдействието на международната организация на полицията, издаване на заповед за задържане с цел провеждане на наказателно производство, ЕЗА, искания за предаване по реда на международната правна помощ, дистанционно участието в съдебно заседание и други. Съдебната фаза е главната фаза в наказателния процес, в която се разгръщат в пълна степен процесуалните права на страните, включително на подсъдимото лице, при спазване на принципите, заложени в НПК. С оглед на резултатите от тези действия се дължи нова преценка за предпоставките за провеждане на съдебното производство по реда и при условията на чл. 269, ал.3 от НПК.