Решение № 44 от 16.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Стара Загора, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103214 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди, че на ********г. в **** часа при движение по път 1-5, при км. 222+400, в община Стара Загора, водачът И. Д. М., управляващ лек автомобил марка „******“, модел *****, peг. № ******, собственост на „****“ ООД, причинил ПТП, при което е нанесъл имуществени вреди по ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ с дължина 40 /четиридесет/ м.л. на път 1-5, от км.

222+400 до км. 222+440-дясно банкет, собственост на ищеца в размер на 5772,36 лв. с ДДС. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ******/*******г., към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица №BG/*******. От настъпилото ПТП били причинени материални щети на ищеца, като при съставяне на протокола за ПТП не били извършвани измервания от посетилия произшествието дежурен автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР гр. Стара Загора, а щетите били 1 посочени „на око“ в размер на „около 15-20 м.“ При направено измерване на увредените елементи от служители на Областно пътно управление - Стара Загора и фирмата изпълнител по договор за обществена поръчка с предмет:

Доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на територията на югоизточен район, по области и класове АМ, 1-ви, И-ри и 111ти клас, включващ област ОПУ Стара Загора“, се установило, че са нанесени имуществени вреди по ограничителна система на пътища /СПО/ с дължина 40 м.л. на път 1-5, от км. 222+400 до км. 222+440-дясно банкет.

Поради настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство за това, че на ********г. на път 1-5, в района на км. 222+400, община Стара Загора, при управляване на МПС, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на едно лицепрестъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предложение второ, вр. с чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването била изготвена съдебна автотехническа експертиза, видно от която зоната на ПТП е на праволинеен участък от пътя в извънградски условия, след ляв завой на водача. Мястото на удара било в южната еластична преграда, като същият е приплъзващ. С уведомление за щета №*******/******г. ищецът отправил писмена застрахователна претенция пред ответника за пълния размер на понесените вреди, като по претенцията била образувана щета №********. Приложил количественостойностна сметка, в която били описани причинените действителни щети, изразяващи се в увреждането на ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ с дължина 40 м.л., като общата стойност на щетата е в размер на 5772,36 лева с ДДС. Поради това че по застрахователната претенция не постъпило плащане от застрахователя, на *******г. с писмо №****** отправили покана за заплащане на претендираното обезщетение. Като застраховател по задължителната застраховка, ответникът признал и възстановил сума в размер на 2575,20 лева, като в АПИ-ОПУ-Стара Загора същата постъпила на *****г. Платената сума не покривала пълния размер на причинените на Агенция „Пътна инфраструктура” вреди. Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила изпълнението на дейностите по доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на ОПУ Стара Загора с договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, като в представената пред застраховате ля количествено-стойностна сметка е посочен изпълнителят по договора, а 2 именно „*******“ ООД гр. ******. В същата били посочени количествата и дейностите по възстановяване на щетите, шифъра на всяка дейност, единичните цени и общата стойност. По отношение на дължимостта на данък добавена стойност, информацията за регистрираните по ЗДДС лица била публична и общодостъпна на сайта на информационната система за обмен на ДДС информация между държавите членки на ЕС - VIES Чрез извършване на служебна справка се установява, че фирмата изпълнител била регистрирано лице, като номерът му по ДДС е валиден. Следователно, при заплащане стойността на ремонта на увредените съоръжения, Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи и ДДС върху сумата. От друга страна, ищецът не бил данъчно задължено лице, поради което за него няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит и този разход за Агенция „Пътна инфраструктура“ би останал невъзстановим.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати - сума в размер на 3197,16 лева главница, представляваща остатък от дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило на ********г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сума в размер на 1324,00 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение, от която 230,91 лева мораторна лихва върху цялото дължимо обезщетение за периода от 24.07.2022г. до *****г. датата на частичното плащане и 1093,09 лева мораторна лихва върху остатъка от обезщетението за периода от *****г. до 24.07.2025г. и от датата на подаване на исковата молба в съда.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за допустимост и неоснователност на исковете. Ответникът сочи, че във връзка с ПТП, настъпило на ********г. около **** часа на път I-5 при км 222+400 с участието на л.а. ****** с ДКН *******, в ЗК „Лев Инс“ АД е заведена щета №********, по която е определено и заплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 2575,20 лева, във връзка с увреждане на 20 м. ограничително-предпазна мантинела. Оспорва твърденията в исковата молба, че са увредени 40 метра ограничителна система на пътищата /стоманена предпазна ограда – мантинела/ на стойност 5772,36 лева. Съгласно констативен протокол ПТП с пострадали лица от *******г. увредени били 3 около 15-20 метра СПО /мантинела/, а не както са претендирани 40 метра мантинела. Следвало да се отбележи, че протоколът за ПТП е официален документ, а в частта относно констатираните от служителите на МВР увреждания /а именно до 20м мантинела/ същият се ползва с удостоверителна сила. Именно въз основа на отразеното в официалния свидетелстващ документ, ответникът е определил и заплатил застрахователно обезщетение.

Твърденията, че били увредени 40 метра мантинела изхождали от ищеца, но не почивали на никакви фактически доказателства. Изрично заявява, че оспорва съдържанието на Количествено-стойностната сметка за недължимо от органите на АПИ в качеството му на разпоредител на бюджетни средства.

Действително АПИ не било данъчно задължено лице и за него не можело да възникне право да приспада данъчен кредит. От друга страна следвало да се обърне внимание, че ДДС не е заплащано, доколкото не били представени разходо-оправдателни документи за възстановяване на пътната мантинела, а и липсвали твърдения, че същата е възстановена, въпреки законовите задължения за това. Твърди, че уврежданията по процесното имущество /мантинела/ са били налични и преди настъпването на процесното ПТП и в този смисъл липсвало увреждане на имуществото, сторено от застрахован в ЗК Лев Инс АД водач. За същото било индиция и разминаването в констатираното от органите на МВР в протокола за ПТП и претенцията от ищеца относно количеството на увреденото имущество. Твърди, че към момента на ПТП увредената мантинела е била негодна за експлоатация поради отминал период на годност за ползване, същата е била амортизирана и е следвало да бъде подменена през по-ранен период от датата на настъпване на ПТП, но същото не е сторено от АПИ, предвид което имуществото е амортизирано и със значително намалена стойност. Подмяната му с ново такова би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Допълнително следва да се обърне внимание, че увреденото имущество притежава остатъчна стойност и експлоатационни свойства, които не били съобразени от ищеца.

Остатъчната стойност следвало да се приспадне от претендиралата от ищеца сума. Размерът на вредите нанесени на пътните съоръжения бил определен правилно от ЗК Лев Инс АД, законосъобразно по експертна оценка. Съгласно Наредба №49 за задължителното застраховане, при нанесени имуществени вреди, обезщетението се определя от застрахователя на виновния водач, а съгласно чл.499, ал.2 от Кодекса за застраховането, при вреди на имущество 4 обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Твърди, че с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение ЗК „Лев Инс“ АД е изпълнило изцяло задълженията си по предявените претенции и не дължи изплащане на допълнително обезщетение. Ищецът претендирал обезщетение по цени, което не отговаря на пазарните към момента на настъпване на събитието и не отчитал степента на овехтяване на увреденото имущество. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява а се представлява от процесуален представител. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Процесуалният му представител депозира писмено становище и намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.

498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителните искове са допустими, тъй като е налице дори двукратна покана /вж. писмени доказателства, л. 12, 17 и 18 от делото/.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността 5 на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429, ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.