Определение № 83 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Пазарджик, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900184 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по настоящото дело решение е постъпила молба вх. № 1037 от 30.01.2024 г. (пощ. кл. – 29.01.2024 г.) от ищците по делото Р. И. и З. Г. , като правоприемници на З. П., чрез адв. Я. за изменение на решението в частта на разноските, като се възложат в тежест на ответника разноски за разликата над присъдените 2 536,80 лева до минимално дължимите от 7 370 лева съобразно последната редакция на измененията на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Постъпил е в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор от насрещната страна, в който се изразява становище, че с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е дадено тълкуване, че съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 г., както и че молбата е неоснователна, тъй като няма доказателство за реално плащане на възнаграждението.

Молбата е допустима. Представен е списък по чл. 80 от ГПК – л. 298.

По същество:

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК , заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е отговорна за разноски, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение. Между адвоката по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и 1 насрещната страна не е налице договорно правоотношение, като задължението на последната за заплащане на възнаграждение на адвоката на противната страна произтича именно от отговорността й за разноските. В тези случаи присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на страната изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т. е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдебната практика е противоречива относно момента, към който следва да се съобразява редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения при оказана безплатна правна помощ.

Едното становище приема, че след като договорите за правна защита и съдействие имат за предмет възложена безплатна защита към момента на образуване на производството, меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция (Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г. I т. о., Определение № 460 от 21.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 900/2023 г. I т. о.). В практиката на ВКС се среща и друго разбиране, а именно, че след като възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв се определя със съдебното решение, то меродавна е редакцията на наредбата към момента на устните състезания пред съответната инстанция – Определение № 50119 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1883/2021 г. II т. о., Определение № 605 от 28.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1074/2023 г., I т. о., Определение № 2157 от 14.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2863/2023 г., III гр. о., Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2938/2020 г., III г. о. Според трето становище, от значение е моментът на сключване на договора за правна защита и съдействие – Определение № 11 5 0 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1612/2023 г., I I I гр.о., Определение № 2577 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2022 г., I гр. о., Определение № 2540 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3575/2023 г., III гр. о.

Има и мнение, че меродавен е моментът на определяне на адвокатското възнаграждение от съда – Определение № 50217 от 25.09.2023 г. по гр.д. № 3344/2021 г., IV гр. о.

2

До произнасяне на ВКС по този въпрос с Тълкувателно решение, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв , в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 о т ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и да осъди другата страна да го заплати.

Видно от текста, определянето става при постановяване на решението и следователно при отчитане на релевантната редакция на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания , към който приключва и осъществяваната защита пред съответната инстанция (и до който безплатната правна помощ реално се предоставя), като трябва да бъдат отчетени осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на адвоката.

По спорният по делото въпрос, настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, съгласно която - последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателств ата и е обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценя размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (с уговорката, че не е необходимо формата на договора да е писмена – вж. Определение № 460 от 21.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 900/2023 г., I т. о.). Именно защото с този договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено (не е договорено), тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на Наредба № 1/2004 г. към него момент и да определи съответния размер, като осъди другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение, към релевантния момент – датата на последното по делото заседание, респ. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 7 370 лева.

3

По въпроса, поставен от ответника с решението на СЕС:

С Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 о т ЗАдв, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Разпоредбата на чл.

36, ал. 2, изр. 2 о т ЗАдв изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на 4 основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл. 78, ал. 5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. Въведеното с чл. 38, ал. 2 о т ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи (по Закона за правната помощ), без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 о т ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл е Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.

Настоящият състав намира, че в полза на адв. Т. Я. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата П. /поч. в хода на процеса/, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 о т ЗАдв в размер на 7 370 лева. Това е така, тъй като независимо че съдът не е обвързан от минималния размер по наредбата, за да има предвидимост в правораздаването, при релевирано възражение за прекомерност, е нужно да съществува основа, от която съдът да изхожда при съобразяване съответния размер на дължимото с оглед фактическата и правна сложност на делото. Противното би довело до различни резултати, основани на субективна преценка на различните съдебни състави, без конкретни 5 критерии за относимост. В случая делото не е елементарно, въпреки че установената съдебна практика по меродавните въпроси определя по-ниска правна сложност, която обаче не води до определяне на възнаграждение в размер под минимума по наредбата.

С решението съдът е присъдил на адвоката 2 536.80 лева, поради което следва да се допълни същото със сумата от 4 833.20 лева (до общия размер от 7 370 лева).

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА решение № 148 от 05.12.2023 г. по т. д. № 184/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, като ДОПЪЛВА същото, както следва:

ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати н а адв. Т. Я. от С, личен № **********, допълнително още сумата от 4 833.20 лева (четири хиляди осемстотин трийсет и три лева и 20 стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.