Определение № 645 от 15.11.2018, Окръжен съд - Видин

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е № 212

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : В. В.

Членове

:1. А. П.

2. В. М. при секретаря ......................................................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията П. ч.гр. дело № 309 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по подадено от З.М.Н., ЕГН **********,***, възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК във връзка с издадена против него заповед за изпълнение от 15.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 40/2016г. по описа на Районен съд – Видин, съгласно която следва да заплати на „Е.

М.“ ЕООД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление - гр.С.,район В., ж.к.“М. д.“, ул.“Р. П.“-К.“ №.-., представлявано от Р. И. М. –Т., сумите: 1000 /хиляда/ лева

- главница, сумата от 303,85 лева договорна лихва от 14.12.2007 г. до 25.04.2012 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -18.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и 26,08 лева разноски по делото. Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 14.12.2007 г. Кредиторът „Е. М.“

ЕООД е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия на вземания от 25.04.2012 г. , с прехвърлител на вземанията „Р.“/Б./ ЕАД.

Във възражението си Б. В. Б. твърди, че на 30.08.2018 г. по повод кандидастване

,за друг кредит е разбрал за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен и за образуваното въз основа на последния изпълнително дело. Възражението си мотивира с това, че не е получавал заповедта за изпълнение, поради ненадлежното й връчване. Твърди, че призоваването по реда на чл.46 и 47 ГПК е станало при съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че за периода от 22.02.2016 г. до 14.03.2016 г. е бил в чужбина с цел обучение товарен камион. Заявява, че не е имал възможност да оспори вземането поради ненадлежното връчване на заповедта, моли заповедта да бъде отменена и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия..

Видинският окръжен съд, въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, намира от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение от 15.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 40/2016г. по описа на Районен съд – Видин, З.М.Н.,

ЕГН **********,*** следва да заплати на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление - гр.С.,район В., ж.к.“М. д.“, ул.“Р.

П.“-К.“ №.-., представлявано от Р. И. М. –Т., сумите: 1000 /хиляда/ лева - главница, сумата от 303,85 лева договорна лихва от 14.12.2007 г. до 25.04.2012 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -18.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и 26,08 лева разноски по делото. Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 14.12.2007 г., правата по който са прехвърлени на „Е. М.“

ЕООД, ЕИК ………….,с договор за цесия.

Съобщението за посочената заповед за изпълнение е върнато в цялост с отбелязване, че на посочения адрес не живее такова лице. С разпореждане от 16.02.2016 г. районен съдия е разпоредил връчването да се извърши по постоянен и настоящ адрес на длъжника, за което да се направи справка. Изпратена по постоянния адрес , призовката е върната в цялост с отбелязването, че лицето е търсено на

22.02., 07.03. и на 14.03.2016 г. и на адреса няма никой . ВРС е разпоредил залепването на уведомление по чл.47 от ГПК. На 30.03.2016 г. е залепено уведомление по чл.47 ГПК. На 26.05.2016 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.

С възражение от 28.09.2018г. по описа на ВРС, въз основа на което е образувано настоящото производство с правно основание чл.423 ГПК, З.М.Н. е оспорил надлежното връчване на заповедта за изпълнение.

При така установените обстоятелства, Видински окръжен съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Следва да се приеме, че предвиденият в чл. 423, ал.1 ГПК едномесечен срок за подаване на възражение по този ред е спазен, доколкото З.М.Н. твърди, че е узнал за издадената против него заповед за изпълнение случайно във ВРС по повод теглене на кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.

1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд при наличието на някоя от визираните в нормата алтернативни предпоставки, сред които и тази по т.1 : заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Касае се до издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжник - физическо лице, подлежаща на връчване по правилата за връчване на призовки и съобщения на физически лица по чл.43 и сл.