Определение № 1052 от 29.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 29.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20261000601475 по описа за 2026 гоД.

Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Д. Ч., срещу протоколното определение от 12.10.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по ЧНД№ 5757/26г по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното по НОХД№658/21г. по описа на ОС Хасково, наказание лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален „строг" режим.

С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че може от всички доказателства може бъде направен положителен извод за личността и цялостното поведение на осъдения. Законът изисквал доказателства за поправяне, а такива, при това многобройни, безспорно били налице. Същите имали превес над негативната проява. Поправянето било постигнато и изтърпяването на остатъка било нецелесъобразно, тъй като би могло да има обратен ефект.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Лишеният от свобода Д. Ч. е постъпил в затвора на 01.11.2021г като изтърпява наложеното по НОХД№658/21г. по описа на ОС Хасково наказание лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален „строг" режим. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял от това наказание 7 години 6 месеца и 18 дни.

Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 1 гоД. 5 месеца и 18 дни.

Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в ниски стойности -36 т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени четири проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд са отчетени леки положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, като се е справял успешно с трудовите си задължения. Награждаван е пет пъти, но е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, като със Заповед №344 от 24.06.2026г. на Началника на затвора гр.София му е наложено наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца. Отчетено е преди налагането на последното наказание утвърдено поведение към положителна ресоциализация, както слабо повлияване от корекционно въздействие на дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че е налице субективно разбиране в осъдения, че наказанието му е завишено, въпреки, че производството е приключило със споразумение.

Налице е склонност към импулсивност, показателни за което са извършените дисциплинарни нарушения. Въпреки изтърпяната част от наказанието до момента, риска от сериозни вреди за обществото остава среден и потенциален при освобождаването на Ч..

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне не е приключил. Демонстрирано е през известен период от време поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение.

Доказателствата дават основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и не позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, периодът му на престой в затвора е изразено очертан като противоречив от гледна точка на демонстрираното поведение. От една страна се наблюдава желание за работа, мотивирано в голяма степен от възможността да се намали 2 времето за фактическия престой в пенетенциарното заведение, а от друга са налице ред прояви в разрез със задълженията на лишения от свобода.

Поради това въззивният съд приема, че осъденият не е дал достатъчно признаци за поправяне. Видно е, че престоя му в затвора е довел до снижаване на оценката за риска от рецидив, която е намалена на 26 точки и е ниски стойности. Въпреки това, доказателствата позволяват да се направи извод, че престоя в пенетенциарното заведение не е довел до пълна положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения Ч. би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Осъзнаването на ценностите към които същият следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът правилно е отделил внимание на променената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия известен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Ч. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.

Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 12.10.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по ЧНД№ 5757/26г по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. Ч., за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4