Решение № 4291 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4291 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. М. при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100505528 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. М. срещу Решение № 20137187/28.02.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на децата на страните Ж. А.а М., родена на **** г., и А.А.М.., родена на **** г., на тяхната майка К. Т. М. и определяне на местоживеенето им при нея, в частта на определения режим на лични отношения на въззивника с децата и в частта за присъдената на децата издръжка. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на постановеното решение в обжалваните части, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Т. М. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като недопустима, поради подаване след законоустановения срок.

По същество намира жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК /в тази връзка 1 съображения са развити в определението по чл.267 ГПК/ от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 20137187/28.02.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд е прекратен с развод сключеният между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина на съпрузите, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на страните Ж. А.а М. и А.А.М.. е предоставено на майката, при която е определено те да живеят, на бащата е определен режим на лични контакти с двете деца (всеки първи и трети петък от месеца за времето след приключване на училище, а ако е неучебен ден от 18:00 часа до 18:00 часа в неделя с преспиване, като бащата взима децата от училище, а ако е неучебен ден – от дома на майката и ги връща в дома на майката; всяка нечетна година за коледните празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154, ал.2 КТ, за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден на празниците, с преспиване; всяка четна година на новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 30.12 (ако денят е учебен бащата ще взима децата след приключване на училище) до 18:00 часа на 02.01 на следващата година, с преспиване; всяка четна година за великденските празници за времето от 18:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на понеделник след Великден, с преспиване; 30 дни през лятото (месеците юни, юли или август), разделени на три периода от по 10 последователни календарни дни всеки или два периода от по 15 дни по уговорка между родителите, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като взима децата от дома на майката в 10:00 часа на първия ден от съответния период и връща децата в дома на майката в 18:00 часа на последни ден на същия период, като в случай на непостигане на съгласие между родителите бащата ще взима децата през първите десет дни на месеците юни, юли и август за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на десетия ден; рожденият ден на всяко едно от децата следва да се празнува заедно с двамата родители, при непостигане на съгласие между родителите, децата (независимо от това кое от двете има рожден ден) ще прекарват заедно рождения ден на съответното дете, както следва: всяка нечетна година децата ще са при бащата, а всяка четна година децата ще са при майката за времето от 09:00 часа до 19:00 часа на същия ден в случай, че денят е неучебен, а ако децата посещават училище бащата ще ги взима след приключване на училището и ще ги връща в дома на майката в 20:00 часа. Определеният режим петък – неделя не се прилага за коледните, новогодишните и великденските празници, през лятото за месеците юни, юли и август, но за не повече от три до десет дни на всеки месец, когато майката може да ползва платения си годишен отпуск, както и за рождените дни на децата). Със съдебното решение А. Д. М. е осъден да заплаща на малолетните си деца Ж. и А., чрез тяхната майка и законен представител К. Т. М., месечна издръжка в размер на по 400 лева, считано от 18.06.2020 г. до настъпване на законно 2 основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като претенциите за издръжки са отхвърлени за разликата над уважения размер от по 400 лева месечно до пълния предявен такъв от по 1 000 месечно. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл.149 СК от К. Т. М. за присъждане на издръжка на децата Ж. и А. в размер на по 1 000 лева за всяко от децата за периода месец 03.2020г. – 18.06.2020г., като неоснователни, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на двете подрастващи при приложение на чл.242 ГПК. Постановено е след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име М.. Със съдебното решение страните са осъдени да заплатят по 25 лева по сметка на Софийски районен съд, представляващи държавна такса за при решаване на делото по иска за развод, а А. Д. М. – и сумата от 1 152 лева – държавна такса върху опредЕ.та на децата издръжка.

Не е спорно в производството и от приетия от първоинстанционния съд дубликат на удостоверение от 05.03.2020 г. се установява, че страните са сключили граждански брак на 30.08.2015 г., прекратен с Решение № 20137187/28.02.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд, в която част последното е влязло в законна сила.

От представените пред Софийски районен съд два броя удостоверения за раждане се доказва, че страните са родители на децата Ж. А.а М., родена на **** г., и на А.А.М.., родена на **** г.

Спор не е формиран и въз основа на проведените социални проучвания, приобщените писмени доказателства в двете съдебни инстанции, изслушването на страните и съобщеното от прародителите по бащина линия на децата се установява, че фактическата раздяла на К.

М. и А. М. е настъпила през месец декември 2019 г., от когато до 10.04.2024 г. непосредствените грижи за Ж. и А. са полагани от майката, при която е установено местоживеенето им, след което в периода до 10.07.2024 г. непосредствените грижи за подрастващите са поети от бащата и при него е било местоживеенето на двете малолетни, а впоследствие и понастоящем – от бабата и дядото по бащина линия Ж. и Д. М.и, при които децата живеят.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр. 100 от 2010 г.) от въззивния съд въззивникът А. Д. М. поддържа искане за споделено упражняване на родителската отговорност и определяне на широк режим на лични отношения на всеки от родителите, евентуално нему да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата му Ж. и А. и местоживеенето им да бъде определено при него. Посочва, че живее с настоящата си партньорка и общото им детето Д. в разположен в гр.Ловеч апартамент с площ от 200 кв.м., в който дъщерите му разполагат със собствена стая. Счита за подходящо децата да живеят и да се обучават именно в този град, където могат да разчитат на грижи и от страна на разширеното му семейство, където се отглежда и еднокръвният им брат, с когото са изградили привързаност, а спокойствието и възможностите, които предлага населеното място осигуряват по – добра среда за израстване на двете сестри от тази в столицата. Посочва, че Ж. и А. се познават с настоящата му 3 партньорка, с която имат добри отношения и от която получават женска подкрепа, без тя да измества майчината фигура. При отглеждането на децата е уверен, че може да се ползва от подкрепата на своите родители и партньор. Сочи, че има гъвкаво работно време и разполага с възможност да адаптира трудовите си задължения съобразно ангажиментите на своите деца. Счита за подходящо на майката да бъде определен режим на лични отношения, който да включва възможност за контакти през една трета от месеца и изразява готовност да предостави на другия родител безвъзмездно ползване на свой апартамент в гр.Ловеч, като празниците и летния период се поделят между страните. Посочва, че до момента не е полагал сам грижи за децата, тъй като винаги е имал подкрепата на своята партньорка.

При изслушването си от въззивния съд въззиваема страна К. Т. М. споделя, че двете й деца са най-голямото й постижение и гордост, помежду им е била изградена силна емоционална връзка и тя е била основно отглеждащия ги родител до 10.04.2024 г. След раздялата с бащата тя е направила възможното, за да им осигури спокойна среда за отглеждане и развитие без да усетят разлика в начина си на живот, да гарантира най – добри възможности за обучение, за преживяване на шока от тази раздяла, появата на нова жена и дете в живота на бащата, които събития са предизвикали емоционално объркване у тях, както и да гарантира израстването им със съзнание, че са обичани и желани и от двамата си родители. Счита, че трябва да упражнява родителската отговорност, тъй като само тя е показала, че спазва постановените съдебни актове. Намира за подходящ режим на лични отношения на бащата с двете деца една пълна седмица в месеца и два уикенда, но след преминаване през период на контакти за три уикенда в месеца, за да се възвърне доверието в родителската двойка след отделяне на децата от нея и ограничаване на контактите й с тях.

Посочва, че в гр.Ловеч няма близки, роднини и собствено жилище, посочва, че там не би се чувствала сигурна и спокойна. Споделя, че работата й изисква да пребивава в столицата, работните й ангажименти са единствено в делнични дни, само в част от тях (до три) работи от дома. Жилището й е разположено в затворен комплекс в гр.София и разполага със самостоятелна стая за двете й дъщери. В този град притежава широка подкрепяща среда, формирана от приятели в съседство, братовчеди и племенници, като може да разчита на помощта и на своите родители. Доверява, че след 10.04.2024 г. е виждала децата едва четири пъти в ЦОП – Ловеч за кратко, като най – дългата среща е продължила около два часа.

Понастоящем се чува по телефон с Ж. и А. до три пъти седмично в присъствие на прародителите по бащина линия. Счита, че организирането на живота на малолетните в гр.София би подобрило възможностите и средата им. След установяването им в гр.Ловеч заниманията на Ж. по карате били преустановени, въпреки вложените от детето усилия и спечелените отличия. Опасява се, че прародителите на Ж. и А. по бащина линия искат да изместят нея и А. М. в отглеждането и възпитаването на двете малолетни, тъй като ги виждат като свои деца и наследници.

Изслушване на децата на страните пряко от съда по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет не е проведено, доколкото същите не са навършили възрастта, която сочената разпоредба свързва със задължително изслушване. Същевременно от заключението на приетата от въззивния 4 съд Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че за детето А. е твърде рано да бъде изслушвана в рамките на производството, а проведените до момента срещи с редица специалисти във връзка със съдебните спорове на родителите би била повече травмираща за по – малката сестра. Изводите на приетата от въззивния съд Допълнителна комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (ДКСППЕ) и проведеното във връзка с нея изслушване на вещите лица дават основание за извод, че изслушването и на детето Ж. не е препоръчително, тъй като би създало значим риск за неговото психо – емоционално благополучие и би задълбочило наличното въвличане в родителския конфликт, следователно не е в неин най – добър интерес.