Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 6089 от 27.11.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3233/2025
Вид
Разпореждане № 6089
Подписан
27.11.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6089 гр. Кюстендил, 27.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20251520103233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, против длъжника В. Й. Н., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: *************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 400,00 /четиристотин/ лв. главница по Договор за паричен заем № *******/17.11.2022 г., сключен между заявителя и длъжника; 52,76 /петдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. – възнаградителна лихва дължима и неплатена за периода 17.11.2022 г. – 19.06.2023 г.; 177,88 /сто седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки / лева представляващи законна лихва за периода 01.04.2023 – 01.10.2025 г.; 91,24 /деветдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ лв. – договорна неустойка дължима и неплатена за периода 17.11.2022 г. – 19.06.2023 г.; 54,40 /петдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лв. – неустойка за забава, начислена еднократно и дължима за периода от 18.05.2023 г.; 70,00 /седемдесет/ лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането дължими и неплатени за периода от 07.05.2022 до 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 21,25 лева държавна такса и 260,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, тарифа и др.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не 1 противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 91.24 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора – същата е нищожна поради излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 5 от договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 91,24 лева (която освен това е прекомерна по см. на т. 5 на чл. 143 от ЗЗП) ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

Досежно сумата от 54.40 лв., представляваща неустойка за забава начислена като 10 % от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостното погасяване, както и сумата от 70,00 лв. – разходи за събиране на вземанията поради забава в плащането съдът счита също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това, както вече се посочи, начисляването на такса за забава отново е в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, относно допустимите приходи, които кредитодателят може да реализира досежно настъпила забава в плащанията.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 21,25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 15,84 лв. – държавна такса и 59,62 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която В. Й. Н., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: *************** ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, сумите както следва: 400,00 /четиристотин/ лв. главница по Договор за паричен заем № *******/17.11.2022 г., сключен между заявителя и длъжника; 52,76 /петдесет и два 2 лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. – възнаградителна лихва дължима и неплатена за периода 17.11.2022 г. – 19.06.2023 г.; 177,88 /сто седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ лева представляващи законна лихва за периода 01.04.2023 – 01.10.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 15,84 лева държавна такса и 59,62 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „СИТИ КЕШ ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 91,24 /деветдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ лв. – договорна неустойка дължима и неплатена за периода 17.11.2022 г. – 19.06.2023 г.; 54,40 /петдесет и четири лева и четиридесет стотинки / лв. – неустойка за забава, начислена еднократно и дължима за периода от 18.05.2023 г.; 70,00 /седемдесет/ лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането дължими и неплатени за периода от 07.05.2022 до 01.12.2022 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3