Решение № 5275 от 04.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5275 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100503280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от Н. С. С.- длъжник по изпълнението, жалба срещу извършен на 19.02.2025 г. по изпълнително дело № 20228510401911 на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, опис на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляващ „1/2 идеална част от еднофамилна жилищна сграда, находяща се в с. ****, с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 774 кв.м“. С довод, че описаният имот е несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, тъй като представлява единствено жилище на длъжника, в което същият живее с непълнолетното си дете, като двамата не притежават друго жилище, годно за обитаване, жалбоподателят С. моли да бъде постановена отмяна на обжалваното действие на ЧСИ. Твърди се, освен това, че длъжникът е собственик и на идеална част от друг имот- дворно място със сграда в с. Хераково, Софийско, формално описана като жилищна, която обаче по фактическото си състояние представлява едноетажно дървено бунгало, състоящо се от две помещения, без баня, тоалетна, сервизни помещения и без достъп до водоснабдяване, в напълно негодно за обитаване състояние, намиращо се пред разруха.

Взискателят по изпълнението- „Банка ДСК“ ЕАД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на длъжника по изпълнението.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действиясъгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на подадената от длъжника жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи и мотивите на ЧСИ, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20228510401911 е образувано на 07.07.2022 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на изпълнителен 1 лист от 19.05.2022 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 14512/ 2022 г. на СРС, 64 състав, с която е разпоредено на длъжниците Г.В. С.а /ЕГН **********/ и Н. С. С. /ЕГН **********/ да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата 50 198.76 лв.- главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 312.80 лв.- мораторна неустойка, сумата 3 868.27 лв.- възнаградителна лихва, сумата 55.78 лв.- мораторна лихва, сумата 120 лв.- разходи по кредита, и сумата 1 091.11 лв.- държавна такса.

В молбата е заявено искане за цялостно проучване имущественото състояние на длъжниците, за налагане запори върху трудовите им възнаграждения, за налагане запори върху движимото им имущество и възбрани върху недвижимото им имущество и др.

От съдебния изпълнител са предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, наложена е възбрана върху посочения по- горе имот в с. Волуяк и на 19.02.2025 г. е извършен и опис на същия /протокол за опис от 19.02.2025 г./. Дадена е и оценка от вещо лице, според която пазарната цена на имота /дворно място, ведно с построените върху него четири сгради/ възлиза на общо 756 561 лв., без да са предприети до датата на постъпване на жалбата в съда действия по насрочването на публична продан на същия.

Молба за насочване изпълнението върху имота в с. Волуяк е подадена от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД на 26.11.2024 г.

В приложеното изпълнително дело няма данни и доказателства посоченият погоре имот да е бил ипотекиран в полза на банката- взискател, поради което и липсва основание за приемането на извод за отпадане на несеквестируемостта /арг. чл.445, ал.1 ГПК/.

Във връзка със спорното в настоящото производство обстоятелство- дали описаният в жалбата на длъжника Н. С. недвижим имот- …, е несеквестируем, се установяват следните релевантни факти и обстоятелства:

Според приложения по изпълнителното дело Нотариален акт № 95/ 1988 г. на софийски нотариус имотът представлява „неурегулирано място с площ от 800 кв.м., съставляващо имот пл.№ 832 от кадастр. лист А-9-4г А-8-4-Б/ 1980 г. по кадастралната основа на с. Волуяк- София, местността „Побърдица“, заедно с находящата се в него едноетажна жилищна сграда, застроена на около 103 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня, входно антре и баня с тоалетна“, и е придобит по наследяване от С.Н. С.- баща на жалбоподателя, като последният притежава 1/2 идеална част от имота при условията на наследствена имуществена общност с брат си И. С. С.- собственик на другата 1/2 идеална част от него. Според посоченото в експертното заключение на в.л.

К. Д.- сградата на ул.“41“ № 5 в с. Волуяк била пристроена и надстроена, вследствие на което в нея са обособени две жилища с отделни входове, едното от които е на първия етаж и се обитава от жалбоподателя Н. С. и непълнолетното му дете /Н. Н. С.р. 2009 г./, а второто е на втория и третия етажи и се ползва от сънаследника И. С..

Освен едноетажната жилищна сграда в дворното място са построени още три сгради: гараж с площ от 56 кв.м., лятна кухня и работилница.

За същия имот в протокола за опис от 19.02.2025 г. е посочено, че построената в дворното място сграда се състои от три жилищни етажа, от които първият етаж е с отделен вход и вторият и третият етажи са също с отделен вход.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на съдържащите се в изпълнителното дело данни настоящият съд 2 намира, че жалбата на Н. С. е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.435, ал.2, т.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а според чл.444, т.7 ГПК, регламентиращ несеквестируемостта, „изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС“.

Целта на несеквестируемостта е да се гарантира на длъжника, че упражнената по отношение на него принуда ще бъде в такива рамки, които да не застрашават неговото нормално съществуване. Като приоритет пред кридоторовото удовлетворяване законодателят е поставил правото на длъжника и семейството му да задоволят /в определен обем/ жилищната си нужда, като това трябва да е ефективнозащитата се осъществява чрез запазване в патримониума на длъжника не на парични средства, равняващи се на правото да се ползва дом, а на самото право на ползване на конкретна жилищна постройка. Поради това и притежанието на идеална част от недвижим имот, наред с едноличната собственост, не води до отпадане на несеквестируеумостта.

Според даденото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Допустими изпълнителни действия са налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ и върху частично несеквестируемо вземане. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия- запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната /подадена преди да започне да тече срока/ жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта /при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на 3 ново жилище, въпросът може да бъде пререшен/.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

При съобразяване приложимата норма на чл.444, т.7 ГПК и цитираното тълкувателно решение и при съвкупна преценка на доказателствата настоящият съд намира жалбата на длъжника по изпълнението Н. С. за основателна в частта относно обитаваното от него и непълнолетния му син жилище на първия етаж в построената на ул.“41“ № 5 в с. Волуяк- София триетажна жилищна сграда.

Според фактическите твърдения на длъжника С., неоспорени от взискателя, същият живее в посоченото жилище заедно с непълнолетния си син Н. /р. 2009 г./.

Жилището е със застроена площ от около 103 кв.м. и се състои от антре, коридор, стая, преходна спалня, спалня, кухня и санитарен възел, като с оглед притежаваното от С. право на собственост върху 1/2 идеална част от него, съответна на 51.5 кв.м., не може да се приеме, че същото надвишава жилищната нужда на двучленното му семейство.

В чл.2, ал.1 от действащата Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство /в сила от 01.03.2008 г., приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн. ДВ- бр.20 от 26 февруари 2008 г./, регламентираща жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника съгласно чл.444, т.7, предл.2 ГПК, са определени следните жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство: 1. на едночленно семейство- 25 кв.м жилищна площ; 2. на двучленно семейство- 40 кв.м жилищна площ; 3. на тричленно семейство- 55 кв.м жилищна площ; и т.н. Според § 1 от ДР на цитираната наредба, жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване- дневни, спални, детски стаи и трапезарии /когато има кухня с място за хранене/, измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи- стени и колони- ал.1; в площта по ал.1 не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите /когато няма кухня с място за хранене/, вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения- бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни- ал.2.