Решение № 373 от 22.04.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София,

……………..2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ

ИВА

НЕШЕВА при секретаря Таня Митова и с участието на прокурор Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 5581 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от

НПК.

С присъда от 18.05.2018г. по НОХД № 15152/2015 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 4 с-в, подсъдимата Н.Х.С. е призната за виновна в това, че на 10.11.2014г., около 21:30 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, на улица без име, в близост до бл***, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, конкретно отправила обидни думи и псувни към полицейски служители при 09 РУ-СДВР Т.И.М. иИ.Г.И., обръщайки се към тях с думи “************ какви сте вие бе, ще ви уволня“, като и ритала по служебен полицейски автомобил - престъпление по чл.325,ал.1 НК, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание

ГЛОБА, в размер на 1 000,00 /хиляда/лева, на основание чл.78А,ал.1 НК - актуална редакция, обнародвана ДВ бр.26 от 06.04.2010г., като е призната за НЕВИННА и на основание чл.304 НПК, е оправдана по първоначално повдигнатото и предявено обвинение деянието да е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, конкретно изразила се в оказване на яростна съпротива при задържането й чрез дърпане и ритане по краката на полицейски служители М.С.М.а иИ.Г.И., респ. по първоначално възприетата и посочена по обвинението правна квалификация на извършеното като престъпление хулиганство по чл.325,ал.2, вр. ал.1 НК.

Съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимата Н.Х.С., със снета самоличност, да заплати направените по делото разноски, общо в размер на 340,00 /триста и четиридесет/лева, от които 120,00 /сто и двадесет/лева - по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи на Република България, а 220,00 /двеста и двадесет/лева - по сметка на Софийски районен съд, както и 10,00 /десет/лева държавна такса за издаването на два броя изпълнителни листове - по сметка на Софийски районен съд, 5,00 /пет/лева от които дължими само в случай, че при влизане на присъдата в сила, глобата, наложена като административно наказание, разноските и държавната такса, платими по сметка на Софийски районен съд, не бъдат заплатени доброволно.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимата Н.С.- чрез защитника й адв. В., в които са изложени доводи, че същата е несправедлива, неправилна и необоснована. Твърди се, че от събраните две групи свидетелски показания съдът немотивирано не е дал вяра на показанията на св. П. като ги е игнорирал, а е дал пълна вяра на показанията на полицейските служители.Сочи се, че по делото не са събрани никакви доказателства относно това подс. С. да е осъществила признаците на състава на чл. 325, ал.1 НК. Моли се да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се признае подс. С. за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели или вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подс. Н.С. – адв. В. прави искане да се уважи жалбата и да се отмени присъдата на СРС като неправилна и незаконосъобразна.

Счита, че неправилно са оценени събраните по делото доказателства. Посочва се, че конфликта възникнал между подсъдимата и полицейските служители до голяма степен е възникнал с оглед на тяхното поведение спрямо нея и спрямо цялата проверка, която са извършили на проверяваното МПС. Липсва умисъла относно извършването на хулигански действия,начинът по който се е развила ситуацията. Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се оправдае подс. С..

Представителят на СГП счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, а отмереното наказание е справедливо, поради което моли да се потвърди изцяло.

Подсъдимата

Н.С. редовно уведомена, не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е съобразил събраните пред него гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно : обясненията на подсъдимата Н.С., показанията на свидетелите П. П., М. М.а /в т.ч. тези от досъдебното производство, прочетени в цялост в хода на съдебното следствие на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,предл.второ НПК/, Т. М. иИ.И.; заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиз, както чрез приобщените на основание чл.283 НПК, писмени материали по делото - писмени материали, относими към реализираното задържане на подсъдимата на основание Закон за Министерството на вътрешните работи, в т.ч. декларация, протокол за личен обиск на лице и заповед за задържане на лице от 10.11.2014г. , справка за съдимост на подсъдимата, актуална към 11.11.2014г., “изложение“ от лицето П. П., адресирано до директора на Столичен инспекторат при Столична община, вх.№СИ9301- 716/14.11.2014г. по описа на Столичен инспекторат, писмо-отговор, рег.№Я 55815/17.09.2014г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, адресирано на вниманието на началника на 09 РУ-СДВР , справка за съдимост на подсъдимата, актуална - към 19.01.2016г. и към 19.03.2018г., кореспонденция от 09 РУ-СДВР във връзка с изискана от съда информация за ангажираността на свидетелите полицейски служители към инкриминираното по обвинението време, вх.№4797/21.01.2016г. по описа на СРС, Обща регистратура, кореспонденция от 09 РУ-СДВР във връзка с изискана от съда характеристична справка за личността на подсъдимата по адрес на местоживеене и епикриза на подсъдимата, издадена от Клиника по психиатрия при Военномедицинска академия София, конкретно във връзка с болничен престой на лицето в периода 26.11.2014г. - 15.12.2014г.

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд – от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга – не са налице основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същите сочи следното:

Подсъдимата

Н.Х.С. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, живуща *** - по настоящ адрес, без адресна регистрация и гр.София, ж.к.”************- по постоянен адрес, с адресна регистрация, с висше образование, не работи, разведена, с едно дете - на 10години , неосъждана, ЕГН **********.

Към месец ноември 2014г. за времето от 19:00часа на 10.11.2014г. до 07:00часа на 11.11.2014г. свидетелите М. М.а, Т. М. иИ.И. работели като полицейски служители в 09 РУ- СДВР и били назначени АП 900/1 /ППГ 900/1/.

Извършвайки обход конкретно на територията на ж.к.” *** 3-ти микрорайон и придвижвайки се с предоставения му патрулен автомобил, оборудван, а и обозначен като полицейски, същият бил управляван от св. М.. До него на предна дясна седалка пътувал св. И., а св. М.а била на задната седалка, като и тримата свидетели били облечени с полицейска униформа. Във вечерните часове, около и след 21:00часа на 10.11.2014г., патрулният екип се натъкнал на лек автомобил, марка”ФОЛКСВАГЕН”, ДКН *******, който бил в покой на платното за движение и без включени светлини, на малка улица без име, явяваща се пряка на бул.”Царица Йоанна” и минаваща в близост до бл***, като разположението на автомобила, макар в дясната част на пътното платно в посоката към булеварда, създавало затруднения за останалите участници в движението, особено за водачите на моторни превозни средства, които искали да влязат, както и да излязат със завой от кръстовището, образуващо се улицата и булеварда. Решавайки да установят причините за необичайното присъствие на въпросния автомобил на уличното платно, което от своя страна било в пълен унисон със служебните им правомощия, свидетелите на първо време и с ниска скорост на патрулната кола минали в непосредствена близост до “ФОЛКСВАГЕН”-а, практически заобикаляйки го от лявата му страна, като св. И. с фенерче осветил купето на автомобила, където на предните седалки имало хора - мъж, седящ на шофьорското място и жена - на предната дясна седалка. Тя отправила подигравателни и неприлични жестове с ръце към полицаите. Заобикаляйки “ФОЛКСВАГЕН”-а и озовавайки се непосредствено пред него, полицейският автомобил също спрял, по-скоро косо на пътя, а свидетелите М. и И. подходили към “ФОЛКСВАГЕН”-а, конкретно от страната на шофьорското място, като св. М., който се движел първи, след като устно се представил, изискал от водача на “ФОЛКСВАГЕН”-а документите - неговите и на колата. Водачът изпълнил отдаденото му устно полицейско разпореждане, а по представените документи, от своя страна била идентифицирана самоличността му- св. П. П.. В същото време напълно непровокирано от страна на полицейските служители, а и при положение, че никой, в т.ч. и св. П., не изисквал, а и нищо не налагало намеса в ситуацията от страна на пътуващата във “ФОЛКСВАГЕН”-а жена, последната, в случая именно подсъдимата Н.С., започнала да демонстрира грубо, неуважително и предизвикателно поведение към полицейските служители, обективирано на първо време изключително в словесни форми, изричани на висок тон, в смисъл и със съдържание, че като дъщеря на началника на 09 РУ-СДВР, още на следващия ден щяла да направи така, че свидетелите полицаи да бъдат уволнени, изисквайки връщане на документите на св. П.. Слизайки от колата и движейки се интензивно, използвала обръщения към полицаите - “олигофрен”, “галфон”, като и казвала “ще ви еба майката”. Виждайки обаче, че полицейските служители по-скоро били склонни да не й обръщат внимание, а и игнорирайки напълно молбите “да се спре” на св. П. - колега към онзи момент, но и приятел на С., последната всъщност ставала все по-невъздържана в поведението си, в т.ч. и от гледна точка използвани изразни средства към полицейския екип като цяло, търсейки сметка, защо документите на св. П. не му се връщали. Тя отказала да предостави изискания и от нея в хода на случващото се, легитимиращ я документ за самоличност, правейки неприлични жестове с ръце, до степен, че когато св. М.а в служебния полицейски автомобил предприела действия по оформяне на служебните документи за проверката, подсъдимата се пресегнала, целейки да издърпа документите от ръцете на свидетелката. При това положение вече, конкретно свидетелите И. и М. пристъпили към задържане на подс. С., която в този момент, успявайки да е основно активна с крака, тъй като на ръцете, извити й зад гърба, били поставени белезници, изритала служебния полицейски автомобил, а и по краката на полицаите. При последните, предприети от страна на полицейските служители спрямо подсъдимата действия, в крайна сметка подс.С. била овладяна и качена в служебния полицейски автомобил, за да бъде транспортирана до сградата на 09 РУ-СДВР като задържано лице, като конкретно била настанена на задната седалка в колата, при положение, че до нея седяла св. М.а, а св. М. заел отново шофьорското място, управлявайки полицейския автомобил.Св. И. първоначално останал със св. П., за да указва на последния пътя, докато св. П. се придвижвал с автомобила, марка“ФОЛКСВАГЕН“, задължен също да се яви в 09 РУ-СДВР. По този начин обаче, автомобилите изминали неголямо разстояние от мястото на потеглянето, тъй като в един момент, както седяла на задната седалка в полицейския автомобил, включително с поставени на ръцете белезници, подсъдимата направила опит да изрита св. М., което й действие наложило и св. И. да се присъедини отново към колегите си, а свидетел П. да продължи сам със своята кола до сградата на 09 РУ-СДВР.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8854124d-2771-4087-97af-68c2b72d76bd