Решение № 27 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. В., 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря М.на Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501010 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 16912/28.02.2024г. от Я. П. К. ЕГН ********** и С. В. К. ЕГН **********, двамата от гр. В., жк „Вл. В.“, бл. 11, вх. 3, ет. 4, ап.

10 и Т. С. К. ЕГН ********** от гр. В., жк „Вл. В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 4, ап. 53, чрез адв. О. С. против решение № 455/14.02.2024 г. по гр. д. № ***********г. на 18-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу К. К. С., ЕГН **********, от гр. В., ж. к. „В.

В.“, бл. 8, вх. 10, ет. 3, ап. 7, К. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., ул. „И.М.“ № 30, ет. 3, ап. 5, и М. Н. С., ЕГН **********, от гр. В., ж. к. „В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 6, ап. 61, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № ****************** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № ********************** г. на Началника на СГКК-В., с адрес: гр. В., район В. В., СО „М.“ № ****, с площ от 1008 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи:

***************, ***************, ***************, ***************, ************** и са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Излагат, че на 26.02.2024 г. узнали, че К. К. С. е починал още на **********г., а обжалваното решение е постановено с негово участие. Освен това същото е необосновано.

Моли се решението на ВРС да бъде отменено и делото върнато на ВРС за ново разглеждане, като бъдат конституирани наследниците на починалия Г. К. С. ЕГН ********** и Д. К. С..

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Н. С. ЕГН ********** с поС.ен адрес гр. В. ж. к. „В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 6, ап. 61, чрез особения ѝ представител адв. С.

Т., в който заявява, че въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение-неправилно.

Неправилен е извода, че не е доказано наличието на съсобственост между съделителите.

Титулът за собственост и на ищците и на ответниците, в частност М. С. е заповед № ПР*************г. на кмета на р-н „Вл. В.“ и това следва пряко от закона.

Писмен отговор от К. Н. К. ЕГН ********** от гр. В., ул. „И.М.“, № 6, вх. 3, ет. 6, ап. 61 не е постъпил.

Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и делбата допусната при квоти, произтичащи от правата на страните в съсобствеността.

По допустимостта на решението, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Я. П. К., С. В. К. и Т. С. К. срещу К. К. С., К. Н. К. и М. Н. С. конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на гр. В., одобрени със заповед № РД-*************** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-****************** г. на Началника на СГКК-В., с адрес: гр.

В., район В. В., с. о. „М.“ № ****, с площ от 1008 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и съседи: ***************, ***************, ***************, ***************, **************, между страните, при твърдения за следните квоти: по 42050/201600 идеални части за Я. П. К. и С. В. К.;

84100/201600 идеални части за Т. С. К. и по 33399/201600 идеални части за К. К. С.; К. Н. К. и М. Н. С..

Ищците основават делбените претенции със следните фактически твърдения:

По силата на заповед № ПР-************* г. на кмета на район В. В. при Община В., на основание § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на Т. С. К. и В. С. К., в качеството на наследници на Т. П.К., е възстановено правото на собственост върху 841 кв. м. идеални части от гореописания имот. Заявяват, че В. С. К. е починал на ********** г., като е оставил за наследници Я. П. К. и С. В. К.. Сочат, че останалата част от имота /т.е. 167 кв. м. идеални части/ е собственост на ответниците К. К. С., К. Н. К. и М. Н. С., като правото на собственост върху него им е възстановено в качеството на наследници на К. С. К., починал на *********** г.

Производството по гр. д. № *********** г. се е развило между посочените активно и пасивно легитимирани страни. В хода на проведеното на 26.01.2024 г. о.с.з., съдът на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК е обявил устните състезания за приключили. На 14.02.2024 г. е постановил решението си, с което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Ищците са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ВРС на основание чл. 9 от ТДТССГПК.

Видно от служебно извърШ. справка от ВОС в НБД за ответника К. К. С., ЕГН ********** (л. 27 по делото), съделителят е починал на ********** г., за което е съставен акт за смърт № ************** г. на длъжностното лице по гражданско съС.ие при Община В., р-н „Вл. В.“. Наследниците му Д. К. С., ЕГН ********** и Г. К. С., ЕГН ********** са конституирани като страна /въззиваеми/ във въззивното производство.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и задължителната съдебна практика /т. 4 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС/, съдебният състав констатира, че постановеното от ВРС решение е недопустимо и подлежи на обезсилване.

2

Недопустимостта на обжалваното решение произтича от обстоятелството, че решението е постановено срещу ненадлежна страна. Предмет на разглеждане е предявен иск за допускане и извършване на делба на недвижим имот между лицата, за които се твърди, че са съсобственици: Я. П. К., С. В. К. и Т. С. К., респективно К. Н. К., М. Н. С. и наследниците на починалия в хода на процеса К. К. С. - Д. К. С. и Г. К. С..

Страни в процеса могат да бъдат само съществуващи в правния мир и процесуално правоспособни физически и юридически лица. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице от предявяването на иска до приключване на делото и за които съдът е длъжен да следи служебно.

Смъртта прекратява правосубектността на физическите лица, а следователно - слага край на тяхната процесуална правоспособност. При настъпила смърт на страна по време на процеса /чл. 227 от ГПК/, съдът е длъжен да узнае и отчете настъпилата промяна в процесуалното правоотношение и да постанови решението си спрямо евентуално съществуващите и конституирани в процеса наследници на починалата страна.

Решение, постановено спрямо несъществуваща страна, загубила правосубектността си, респективно и процесуалната си правоспособност, е процесуално недопустимо. В хипотезата на чл. 227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила - да иска отмяната му по реда на извънредното производство, уредено в глава XXIV от ГПК.

Решението, обаче, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника ѝ, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл.

227 от ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане /в този смисъл Решение № 16 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г. на ВКС, II ГО; Решение № 79 от 19.07.2010 г. по т. д.

№ 824/2009г. на ВКС, I ТО и др./.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че К. К. С. е починал на ********** г., устните състезания пред ВРС са приключили на 26.01.2024г., а решението е постановено по отношение на него на 14.02.2024 г. Към този момент страната е загубила процесуалната си правоспособност и доколкото това е настъпило в хода на висящия процес, по силата на закона и настъпилото правоприемство по чл. 227 от ГПК, производството по делото е следвало да продължи с конституиране на правоприемниците му, по отношение на които е трябвало да се постанови решението. Постановеното решение спрямо починала страна / К. К. С./ е в противоречие с приетото в задължителна съдебна практика - ТР № 79/1977г. на ВС; т. 9 от ТР № 1/2001г. на ВКС. Същото е недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, от ГПК и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия преди даване ход на устните състезания с участието на наследниците по закон на починалия на **********г. ответник К.

К. С., които въззивният съд е конституирал вече като страна в процеса и за произнасяне с допустим акт по съществото на спора. С оглед недопустимостта на обжалваното решение и необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на допустим първоинстанционен съдебен акт, очевидно настоящият състав няма правна възможност да се произнесе по съществото на спора. Ето защо, доводите и възраженията на страните в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Не следва присъждане на разноски в настоящото производство, предвид това, че съдът не се произнася по същество. При новото разглеждане на делото от ВРС следва да се прецени и основателността на претенцията за разноски, 3 поискани пред настоящата инстанция (л. 98) по аргумент от чл. 81 от ГПК.

По изложените съображения на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 455/14.02.2024 г. по гр. д. № ***********г. на 18-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Я. П. К. ЕГН ********** и С. В. К. ЕГН **********, двамата от гр. В., жк „Вл. В.“, бл. 11, вх. 3, ет. 4, ап.

10 и Т. С. К. ЕГН ********** от гр. В., жк „Вл. В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 4, ап. 53 срещу К. К. С., ЕГН **********, от гр. В., ж. к. „В. В.“, бл. 8, вх. 10, ет. 3, ап. 7, К. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., ул. „И.М.“ № 30, ет. 3, ап. 5, и М. Н. С., ЕГН **********, от гр. В., ж. к. „В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 6, ап. 61, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № ****************** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № ********************** г. на Началника на СГКК-В., с адрес: гр. В., район В.

В., СО „М.“ № ****, с площ от 1008 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: ***************, ***************, ***************, ***************, ************** и са осъдени Я. П. К. ЕГН ********** и С. В. К. ЕГН **********, двамата от гр. В., жк „Вл. В.“, бл. 11, вх. 3, ет. 4, ап. 10 и Т. С. К.

ЕГН ********** от гр. В., жк „Вл. В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 4, ап. 53, да заплатят по сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от ВРС, от стадия преди даване на ход на устните състезания и постановяване на допустимо съдебно решение, спрямо надлежните страни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________