Определение № 823 от 03.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. София, 03.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калинка Георгиева

Членове:

Димитрина Ангелова

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №364 от 19.08.2025 год., постановено по ЧНД №494/2025 год. по описа на ОС - Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. Д. И., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание в размер на 10 години, 6 месеца и 14 дни „лишаване от свобода“ по ЧНД №11246/2028 год. на РС – София, с остатък от 4 месец и 13 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от лишеният от свобода К. Д. И.. В частната жалба, се иска САС да преразгледа делото и искането му за предсрочно условно освобождаване, което да бъде уважено.

Развиват се доводи, че по време на изтърпяване на наказанието не се осъществяват дейности във връзка с неговото поправяне от страна на затворническата администрация; оспорва се представеният по делото Доклад за оценка на риска от рецидив, поради използвани в същия бланкетни изрази и липса на наложени наказания относно твърдяната агресивност, конфликтната му личност и криминалните му нагласи; за нарушени разпоредби на ЗИНЗС – членове 153, 154, 158, 159, 163, 164; обстоятелството че е лишен от участие в организираните в затвора програми и курсове; позоваване на здравословното състояние на родителите и братята му; размерът на остатъка от наказанието, което следва да изтърпи – 4 месеца, които според осъденият не биха довели до неговото поправяне на фона на изтърпяната част от наказанията „лишаване от свобода“.

Апелативен съд – София, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2, изр. 1 във вр. чл. 345 от НПК, констатира че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

1

Производството по делото е било образувано пред ОС - Враца с искане от лишения от свобада К. Д. И. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Становището на затворническата администрация в обобщение е, че поправителната работа с осъдения не е приключила и следва продължи изпълнението на присъдата за постигане на заложените в плана цели и задачи.

Към датата на произнасяне от ОС – Враца по подадената молба за УПО – 19.08.2025 год., осъденият К. Д. И. е изтърпял всичко 10 години, 1 месеца и 1 ден, от които 10 години и 23 дни ефективно и от работа 1 месец и 8 дни. Неизтърпеният остатък към посочената дата е в размер на 4 месеца и 13 дни. Лишеният от свмобода е с начало на така посоченото наказание 26.07.2015 год, определено му по ЧНД №11246/2018 год. по описа на СРС на осн. чл. 27 от НК, като е присъединено половината от наказанието 1 година „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №21271/2015 год. по описа на СРС към наказанието, определящо едно общо наказание по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК по ЧНД №1270/2010 год. по описа на СГС и касаещо наказанията по НОХД 112/2009 год. по описа на СГС и НОХД № 763/2008 год. по описа на СРС, чиито остатък към 06.07.2015 год. е в размер на 10 години и 14 дни, при първоначален „строг“ режим. При така установеното, окръжният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като осъденият К. Д. И. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Правилни и законосъобразни са и изводите на окръжният съд, че по отношение на осъдения К. Д. И. не е налице обаче другата изискуема законова предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, във вр. чл. 439а от НПК, за да бъде допуснато предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т. с. да са налице доказателства за поправянето му. В първоначалния доклад за осъдения, рискът от повторение на престъпното поведение /рецидив/ е отразен като среден – 71 точки, който се е увеличил през 2021 год. и 2023 год. год. на 108 точки, т.с. високи стойности и към настоящия момент, от 25.04.2025 год., продължава да бъде висок в порядъка на 105 точки.

Ясно изразени са били дефицити в зоните: 1/„отношение към правонарушението“ – отрича вината си; 2/ „взаимоотношения“ – проблемно детство с емоционално неглижиране; 3/ „трудова заетост“ - липсва трайна трудови навици; 4/ „управление на финанси и доходи“ – финансови затруднения, с разчитане на помощ от близките; 5/ „начин на живот и обкръжение“ – интегриран в криминални среди, без да се съобразява с установени норми и правила; 6/ „злоупотреба с наркотици“ преди постъпването в затвора; 7/ „емоционални проблеми“ – периоди на повишена тревожност и нестабилност, регистрирани автоагресивни прояви; 7/ „междуличностни проблеми“ – нисък праг на самоконтрол, негативно настроен към представителите на правосъдната система, агресивен и отмъстителен, дискриминационни прояви към служителите на затворническата администрация и представителите на ромския етнос; 8/ „умение за мислене“ – не разпознава проблемите си и не взема адекватни решения за решаването им, импулсивни действия. Към настоящият 2 момент, така посочените дефицитни зони са запазени, без промяна.

За първи път постъпва в затвора на 06.07.2005 год. във връзка на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, определени му като едно общо наказание по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК за деяния по чл. 142а, ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 198 от НК.

По време на изтърпяване на наказанието, лишеният от свобода И. е извършил бягство от работен обект, на който е бил разпределен и извършва престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 и т. 12 във вр. чл. 115 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК /НОХД №112/2009 год. по описа на СГС, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 14 години и 11 месеца/ и престъпление по чл. 196, ал. 1 ,т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1 , б. „А“ от НК /НОХД№112/2009 год. по описа на СГС, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година и 10 месеца/. В постановената присъда по НОХД №112/2009 год. по описа на СГС, на осн. чл.23 от НК му е било определено едно общо наказание в размер на 14 години и 11 месеца, увеличено на осн. чл. 24 от НК с една година и 10 месеца, или общо е бил осъден да търпи за тези деяния по делото 16 години и 9 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „усилено строг“ режим на изтърпяване.

Преди влизане на присъдата в сила по посоченото дело, във врзъка с осъщественото бягство от работния обект, режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е бил заменен от „общ“ на „строг“ с определение от 04.04.2008 год., постановено по НЧД №1039/2008 год. по описа на СГС. В производството по ЧНД №11246/2018 год. на СРС, съдът е присъединил една втора от наложеното наказание по НОХД № 21271/2015 год. към неизтърпяната част от наказанието по ЧНД № 1270/2010 год. по описа на СГС по реда на чл.

27 от НК. С определение по ЧНД № 3815/2015 год. е заменен режимът от „строг“ на „специален“, считано от 27.10.2015 год. На 26.07.2015 год. в Затвора – ***, в помещение, предназначено за получаване на багаж от свиждане, чрез нанасяне на два удара с лайсна от бял метал, с формата на нож, лишеният от свобода И. е причинил две леки телесни повреди на длъжностно лице – служител на НОС, при изпълнение на служебните му задължения, за което е бил признат за виновен и осъден / НОХД № 21271/2015 год. по описа на СРС, като на осн. чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година/. Нееднократно лишеният от свобода И., е бил изолиран в единична килия без право на участие в колективни мероприятия за определен срок /Заповед № Л-1279/2 от 29.02.2008 год. на Гл. Директор на ГД „ИН“ на осн. чл.85 от ЗИН; Заповед №5/29.04.2008 год. на Началника на Затвора – *** на осн. чл. 85 А/ЗИН; Заповед № Л3381/2 от 28.04.2010 год./. Налагано му е и имуществена отговорност на осн. чл. 88 и чл. 89 от ЗИН /Заповед № 221/18.05.2009 год./, както и са били употребявани помощни средства /белезници/ на осн. чл. 84 „Г“, т. 3 от ЗИН поради явно неподчинение /24.04.2009 год./.

Лишеният от свобода И. е отказвал да изпълнява разпореждания на ДГН, за които е санкциониран със Заповед №141/2010 и Заповед №179/06.04.2010 год.

Лишеният от свобада И. е бил изпращан за лечение в СБАЛЛС към Затвора – *** с диагноза „Наркомания кокаинов тип. Промяна на личността“ в периода 27.05.2005 – 15.11.2005 год.; настаняван в СБАЛЛС към Затвора – *** за извършен суициден опит, психомоторна 3 възбуда и неподчинение на НОС в периода 25.06. – 27.06.2008 год. и в периода 29.03.2019 – 17.04.2019 год. с диагноза „Биполярно личностово разстройство“.

Последното наказание на лишения от свобода е със Заповед №Л-2698/16.08.2024 год. и съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, същият се счита за наказван към подаване на молбата за УПО.

Липсват награди и поощрения.

В последното препланиране на присъдата, с дата 01.07.2025 год., е предвидено работа с лишения от свобода И., в зони „Отношение към правоотношението“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умение за мислене“ .

При така изложеното, взето в предвид и от окръжният съд, последният правилно и законосъобразно е приел, че по отношение на лишения от свобода И. не са налице доказателства за поправяне съгласно изискванията на чл. 439а от НПК .

Възраженията на лишения от свобода И., изложени в жалбата срещу определението на първата инстанция, са неоснователни. Представеният Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС във връзка с искането му за УПО, съдържа конкретика във връзка с неговото поведение, която бе проверена от съда в представеното затворническо досие на осъдения и съдържащите се там доказателства, които бяха обсъдени по – горе, поради което въззивната инстанция прие, че във посоченият доклад сочената агресивност, конфликтност и криминални нагласи, не са бланкетни изрази. Твърдението, че към настоящият момент липсват наложени наказания, не отговаря на доказателствата по делото, с оглед цитираната по – горе в настоящите мотиви Заповед №Л-2698/16.08.2024 год. за наложено наказание. Във връзка с поведението му – множество нарушения, свързани с проява на враждебност и агресия към служители на НОС и към лишените от свобода, както бе посочено по – горе, по отношение на И., е бил изменен режимът от „строг“ към „специален“, който не позволява същият да съжителства с останалите лишени от свобода и се търпят съответни ограничения във връзка с възможностите за участие в програми, беседи и полагане на труд.

Изтъкнатите доводи за здравословното състояние на членовете на семейството и представените в тази връзка пред първата инстанция писмени доказателства, не са сред обстоятелствата в закона, водещи до основание за условно предсрочно освобождаване.

Такова е и твърдението, че в остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, не може да се очаква да се поправи, с оглед изложеното в доклада, след като това не е сторено до сега.

След като не са налице законовите основания за УПО, то лицето следва да изтърпи наложеното му наказание в пълния размер, като продължават да се преследват целите на наказанието.

При така изложеното, жалбата е неоснователна, а определението на ОС – Враца като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 440, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 345, ал. 3, във вр. ал. 2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 12-ти състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №364 от 19.08.2025 год., постановено по ЧНД №494/2025 год. по описа на ОС - Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. Д. И., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание в размер на 10 години, 6 месеца и 14 дни „лишаване от свобода“ по ЧНД №11246/2028 год. на РС – София, с остатък от 4 месец и 13 дни.