Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 30.03.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2044/2021
Вид
Решение № 198
Подписан
30.03.2022
Състав
Женя Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Стара Загора, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530102044 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „А1 България” ЕАД твърди в исковата си молба, че се бил снабдил със заповед за изпълнение против ответниците Д-Н. Б. Ч., ЕГН ********** и ИЛ. Г. Ч., ЕГН **********, по ч.гр.д. № 1504/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Д-Н. Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч. били съдружници съответно с 10% и 90 % дялово участие в Дружество по ЗЗД „Секюрити груп“, булстат 123764307, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, 6000, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 56 и представител Д-Н. Б. Ч..

ДЗЗД „Секюрити груп“ било сключило с „А1 България“ (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) договор за използване на мобилни услуги 502402159, партида 108830935, I D на договор М6062780. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

1

С Приложение № 1 от 13.07.2018 г. за срок от две години - до 13.07.2020г. била активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Box с допълнителна услуга Ikarus.Anti. Virus за мобилен номер ************* с месечна абонаментна такса 13.32 лв. без ДДС. Съгласно т.

5.1. от Приложението абонатът получавал за временно ползване в рамките на срока на договора оборудване wi-fi рутер Huawei В310s - 2 2 и бил поел задължение в т.5.4. от договора да върне предоставеното му оборудване в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора за тези услуги. В раздел „отговорност“ на Приложението били уговорени неусточени клаузи за нарушаване на задълженията на абоната по договора - т.8.1. и т. 8.2.

До ноември 2018г. абонатът бил заплащал използваните мобилни услуги, след което е спрял да плаща.

По договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 24.00 лева, а именно:

1. *************, с приод на фактуриране от 23.11.2018 г. до 22.12.2018 г., от дата 28.12.2018 г., падеж 17.01.2019 г., на стойност 20,00 лева;

2.

*************, с приод на фактуриране от 23.01.2019 г. до 22.02.2019г., от дата 26.02.2019 г., падеж 18.03.2019 г. на стойност 4,00 лева.

Към фактура 388024117 от 26.02.2019 г. на стойност 15.98 лв. било издадено кредитно известие за 11.98 лв. и се претендирал остатъкът от 4.00 лв.

Поради неизпълнение на задълженията си по договор М6062780 за заплащане на използваните мобилни услуги същият бил прекратен считано от 02.03.2019г. на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.

Начислена била и неустойка във фиксиран размер за предоставено на абоната оборудване /модем, рутер, ТВ приемник/, което след прекратяване на договора не било върнато на мобилния оператор. За неустойката били издадени следните сметки на обща стойност 353.12 лева, а именно:

1.Сметка № ************* г. - 140 лева неустойка за устройство wi - fi рутер Huawei В310s - 22;

2

2.Сметка № ************* г. - 213.12 лева, 16 МАТ по 13.32 лева за номер *************

Изложените обстоятелства били обстоятелствата, от които произтичало вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. 1504/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по което длъжниците подали възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК.

Искането да съда е да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, Д-Н. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес ************* и ИЛ. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, 6000, ул.

*************, че дължат солидарно на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър В. Димитров главен изпълнителен директор и Младен Маркоски - изпълнителен директор сумата от 377.12 лева, представляваща:

24.00 лв. /двадесет и четири лева/ - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6062780 за периода 23.11.201822.02.2019г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

353.12 лв. /триста петдесет и три лева и дванадесет стотинки/ неустойка за неизпълнение на договор М6062780, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Претендира разноски. Моли да бъде изискано и приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 1504/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, 2 - ри състав.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците заяват, че искът е допустим, но неоснователен по размер, като излагат следните аргументи:

Не възразяват, че между ищеца и ответниците като съдружници в ДЗЗД „ Секюрити груп” ,ЕИК 123764307 бил подписан договор за използване на мобилни услуги 502402159, партида 10830935, I D на договор М6062780. С приложение № 1 от 13.07.2018 г. за срок от две години била активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Box с допълнителна услуга Ikarus.Anti.

3

Ответниците не били доволни от осигуреното им устройство и били го върнали на техния акаунт мениджър г - жа З.Т. - Р.. В офиса на „А1 България ” ЕАД било подадено заявление с вх.№ 101А100/25.07.2018 г. за прекратяване на приложение № 1 от 13.07.2018 г. към договора.

След подаване на заявлението от страна на ответниците приложение № 1 от 13.07.2018 г. към договора било прекратено и такси не се дължали.

Оттам следва, че искането за неустойка било неоснователно.

Предвид факта, че ответниците по делото са били съгласили с предварително съставените Условия , както и с всички клаузи в приложение № 1 от 13.07.2018 г. уреждащи дължима неустойка, тези клаузи противоречат на добросъвестността и договорното начало и били създадени в ущърб на потребителя (в случая ответника).

Съдът следва да прецени дали една клауза от договора била неравноправна към момента на сключване на договора без оглед на проявлението на тази клауза в хода на развитие на правоотношението.

Неравноправността на клаузата води до нейната нищожност, като същото било предмет на изследване винаги към момента на сключване на договора.

(В този смисъл е и т.З от Тр №1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, в частта досежно момента на преценяване на нищожността на клауза за неустойка).В случая било налице основанието по чл.143, ал.1 т.11 от ЗЗП, сочеща, че неравноправна клауза била тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата.

С оглед на гореизложеното, с настоящия отговор ответниците правят възражение за нищожност на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП и молят съда въз основа на гореизложените правни основания и практика на Съда на ЕС, както и на основание примата на европейското право и директния ефект на директива Директива 93/13/ЕИО на ЕС да обявите клаузата по чл.8.1 и чл.8.2. от приложение № 1 от 13.07.2018 г. за неравноправни клаузи и като такива за нищожни.

Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на „А1 България” ЕАД като неоснователна. С оглед изясняване на обстоятелствата по делото и на основание чл.190 от ГПК, моли дъда да задължи ищеца да представи Заявление с вх.№ 101А100/25.07.2018 г.

4 подадено от ответниците за прекратяване на приложение № 1 от 13.07.2018 г..

Моли да бъде призована като свидетел акаунт мениджър г - жа З.Т. - Р., на телефон *************, коят ще удостовери факта, че устройството е било върнато от ответниците и други факти, относими по делото. Моли за възможност в първото заседание по делото да ангажира други доказателства след становището на ищеца. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа исковете.

В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител заявяват, че оспорват исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1504/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу Д-Н. Б.

Ч. и ИЛ. Г. Ч. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 24.00 лв. /двадесет и четири лева/ - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6062780 за периода 23.11.201822.02.2019г., 353.12 лв. /триста петдесет и три лева и дванадесет стотинки/ неустойка за неизпълнение на договор М6062780, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 29.03.2021г. до окончателното плащане, както и за разноските по заповедното производство – 325 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „А1 България” ЕАД е предявило против тях настоящите установителни искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

По делото е представен договор за използване на мобилни услуги 502402159, I D на договор М6062780, сключен на 13.12.2017г. между „А1 България“ ЕАД и ДЗЗД „Секюрити груп“ (със съдружници ответниците – чл.

357 и сл. ЗЗД). С Приложение № 1 от 13.07.2018 г. към договора е активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Box, с месечна абонаментна такса 13.32 лв. без ДДС, за срок от две години. Съгласно т. 5.1. от Приложението абонатът получава за временно ползване в рамките на срока 5 на договора оборудване wi-fi рутер Huawei В310s-22 (предадено видно от протокол от 13.07.2018г.) със задължение да го върне при прекратяване на договора. Представени са по делото и Общите условия на ищеца.

Относно ползваните услуги договор ищецът е издал следните данъчни фактури (представени по делото) на обща стойност 24.00 лева, а именно: фактура № ************* г. на стойност 20,00 лева и фактура № ************* г. на стойност 15.98 лв., ведно с кредитно известие за сумата 11.98 лв.

По делото са представени и издадени от ищеца сметка № ************* г. с начислена неустойка за устройство 140 лева и сметка № ************* г. с начислена неустойка 213.12 лева.

Видно от искане от 25.07.2018г. (л.60 от делото) от И.Ч. като съдружник в ДЗЗД „Секюрити груп“ до ищеца, в същото Ч. е посочил, че е получил договореното устройство, но не е доволен от предлагана услуга и желае да се откаже от услугата. Видно от отговора на мобилния оператор клиентът е насочен към служителя З. Р. и уверен, че въпросите, предмет на искането, предстоят да бъдат изяснени.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана като свидетел именно З. Тр. Р., която от името на ищеца е подписала договора с ДЗЗД „Секюрити груп“ (със съдружници ответниците). Същата разказва, че по времето на сключване на процесния договор политиката на мобилния оператор е била такава, че при сключен договор с корпоративен клиент, дори и при върнато устройство, договорът не се прекратявал, като или услугата се предоставяла на друг клиент или услугата се спирала чак след изтичане на срока на договора, като се дължали таксите за услугата. Затова тя обяснила на клиента, че не можели да прекратят договора предсрочно въпреки неговото желание за това, а единственият вариант той да не плаща бил да предоставят услугата на друг клиент, който тя (свидетелката) поела ангажимент да намери, но не успяла. Свидетелката казва още, че клиентът й върнал устройството в 14 – дневен срок от подписване на договора, но тя не успяла да намери друг клиент и тъй като не можела да прекрати договора, дори лично тя с нейни лични пари платила 2 или 3 такси, като му казала това на Ч..