Решение № 2346 от 13.07.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2346

Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700532 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от „ДНД“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от управителя Д. Д., чрез адв.Т. К., против Заповед за прилагане на ПАМ №26-0938-000243 от 05.06.2026г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен, с която спрямо оспорващото дружество е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Сочи се, че в мотивната част на акта е налице неяснота, тъй като не става ясно за какви нарушения е съставен АУАН, въз основа на който е издадена заповедта, както и не е ясно нарушението на коя норма е станала повод за прилагане на принудителната административна мярка. Сочи се, че водачът на МПС, на когото е връчен АУАН, е различен от собственика на МПС, спрямо когото е приложена мярката. Предвид последното се счита, че оспорващото дружество не може да разбере за какво точно нарушение му е наложена мярката, за да може да организира своята защита. Твърди се, че е налице и друга неяснота, а именно спрямо което превозно средство се налага мярката. Сочи се, че вероятно спорния въпрос е дали СУМПС, издадено от САЩ, щата Ю. К., и притежавано от Д., е валидно. В тази връзка се твърди, че от датата на пристигане на летище София – 25.05.2026г., към датата на съставяне на АУАН не е изтекъл тримесечния срок по чл.162 ал.1 от ЗДвП, в който срок може да ползва чуждестранното национално свидетелство на територията на РБ. Сочи се още, че хипотезите на чл.161 от ЗДвП са алтернативни и наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидността на издаденото свидетелство за управление на МПС на територията на РБ. Счита се, че САЩ е страна по Конвенцията за движение по пътищата, подписана в Женева на 19 септември 1949г., която същевременно е част и от националното законодателство, поради което на основание чл.161 ал.1 т.1 от ЗДвП притежаваното от Д. СУМПС е валидно и не е необходимо да е налице хипотезата на т.3 за превод на чуждото свидетелство. В тази връзка се твърди, че не е налице материалноправната предпоставка за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Счита се още, че приложената мярка няма да изпълни целите, предвидени в чл.171 от ЗДвП, тъй като нарушението е преустановено – представен превод на СУМПС притежавано от Д.. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Претендират се разноски.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата, но в придружителното писмо за изпращане на преписката се сочи, че същата е неоснователна и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.К., която поддържа подадената жалба по наведените в нея основания. Моли за отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 08.06.2026г. на представляващия дружеството Д. Д., а жалбата е подадена на ръка пред административния орган на 18.06.2026г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима, при липса на задължителен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С АУАН серия GA №5345356 от 05.06.2026г., съставен от Г. Б.-младши автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Плевен, на В. Д. Д. са вменени нарушения по чл.6 т.1 пр.2 и чл.161 т.3 от ЗДвП за това, че на 05.06.2026г. около 10:25часа, в гр.Плевен, на кръстовище образувано от [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], като водач управлява л.а. Ф. Г. с рег.№[рег. номер], собственост на „ДНД“ ЕООД, като извършва следните нарушения: 1.Движейки се по [улица]навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на не разрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище; 2. Управлява горепосоченото МПС, като представя СУМПС с номер *********, валидно до 10.08.2029г., категория D, издадена от СУЩ, щат Ю. К. и същото не е издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството не отговаря на изискванията на приложение 6 от Виенската конвенция от 08.11.1968г., както и не е придружено с легализиран превод на български език. АУАН е подписан с отбелязване „Нямам възражения“. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС ********* и два броя рег.табели с №[рег. номер].

Във връзка с горното, на 05.06.2026г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №26-0938-000243, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 05.06.2026г. в 10:25часа, в гр.Плевен, на кръстовище образувано от [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], В. Д. като водач управлява л.а. Ф. Г. с рег.№[рег. номер], собственост на „ДНД“ ЕООД, като извършва следните нарушения: 1.Движейки се по [улица]навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на не разрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище; 2. Управлява горепосоченото МПС, като представя СУМПС с номер *********, валидно до 10.08.2029г., категория D, издадена от СУЩ, щат Ю. К. и същото не е издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството не отговаря на изискванията на приложение 6 от Виенската конвенция от 08.11.1968г., както и не е придружено с легализиран превод на български език, АУАН №5345356/05.06.2026г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Установява се, че въз основа на съставеният АУАН серия GA №5345356 от 05.06.2026г., към 01.07.2026г. не е издадено наказателно постановление.

Видно от приложена на л.22 Справка за нарушител /водач е, че на В. Д. не са отнемани контролни точки, същият притежава налични 39 контролни точки, като изрично е отразено, че му е издадено СУМПС [номер], валидно до 25.04.2006г., с придобити категории А, В и М, след което за валидно СУМПС не е направено отразяване.

Видно е също, че собственик на процесния л.а. Ф. Г. с рег.№[рег. номер] е оспорващото дружество „ДНД“ ЕООД, което обстоятелство не е и спорно между страните.

По делото се установява също, че процесното МПС е отдадено под наем от „ДНД“ ЕООД на В. Д., считано от 26.05.2026г. до 13.06.2026г.

По делото е приложено заверено копие на СУМПС с номер *********, валидно до 10.08.2029г., категория D, издадена от СУЩ, щат Ю. К., както и легализиран превод на български език на разрешителното за правоуправление на МПС.

От приложения на л.17 от делото документ се установява че В. Д. е влязъл в пределите на РБ на 25.05.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.23 е приложена Заповед №316з-2561/04.07.2022г, с която началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при неясно изложение на фактическото основание и липса на правна квалификация на извършеното нарушение, станало основание за прилагане на принудителната административна мярка спрямо оспорващото дружество, което от своята страна води и до несъобразяване с материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която в приложимата към датата на нейното издаване редакция – ДВ бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г., за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Безспорно по делото е установено, че процесното МПС е собственост на оспорващото дружество „ДНД“ ЕООД, а лицето, което се твърди, че е управлявало това МПС на дата 05.06.2026г. е В. Д., за когото е описано в заповедта, че като водач е извършил две нарушения, а именно навлязъл и преминал през кръстовище на не разрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище, както и че управлявал МПС със СУМПС, валидно до 10.08.2029г., издадено от САЩ, щат Ю. К., което не е придружено с легализиран превод на български език.

Като фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ дословно е пресъздадено съдържанието на съставения АУАН серия GA №5345356 срещу В. Д., но не са посочени разпоредбите, представляващи правните квалификации на констатираните нарушения, не е конкретизирано, което от двете нарушения е станало основание за прилагане на принудителната административна мярка, както и не е изрично посочено в разпоредителната частта на заповедта коя от хипотезите на чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е приложена.

Нещо повече, като фактическо основание са изброени две причини – В. Д. като водач навлязъл и преминал през кръстовище на не разрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище, и че управлявал МПС със СУМПС, валидно до 10.08.2029г., издадено от САЩ, щат Ю. К., което не е придружено с легализиран превод на български език. От двете единствено само управлението на МПС с чуждестранно национално свидетелство без легализиран превод е материална предпоставка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, на което основание е приложена мярката, но не спрямо водача на л.а., а спрямо собственика на автомобила, без това да е изрично посочено в заповедта като мотиви.

Т.е. констатира се, че описаното фактическо основание на първо място е неясно и на второ място не кореспондира с посоченото правно основание, въз основа на което е приложена спрямо „ДНД“ ЕООД принудителната административна мярка. Констатираното нарушение е съществено и води до нарушаване правото на защита на дружеството-собственик на процесното МПС да разбере на какво основание му е наложена принудителната административна мярка. Това обосновава отмяна на процесната заповед и поради противоречие с материалния закон.