Определение № 4429 от 14.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4429 гр. Варна, 14.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия В. като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело № 20243100101239 по описа за 2024 година

При служебна проверка относно допустимостта на производството, на основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.

1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.

Предявени са в субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от С. Д. С., Р. К. Р. и Д. К. Й. срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на Реална част с площ от 1545 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135******** по КК и КР на гр.Варна, район „Младост“, очертана в цикламен цвят на представената по делото скица на л.57, целия с площ от 21 212 кв.м., при граници на реалната част : ПИ с ид.

10135********** , в съответствие с притежаваните от тях права : ¼ ид.ч. за всеки от ищците.

В исковата молба се излага, че общият наследодател на ищците К.С. е притежавала недвижим имот, представляващ лозе във варненските лозя, местност „Шашкъна“ с площ 7 дка и 6 ара, при съседи : Ж.М., А.А., К.Р., М.

Ц.Н. и път, който придобила чрез покупко-продажба съгласно Крепостен акт №497, дело №607/1909г.

С Решение №13/24.01.1968г. на ИК на ОбНС-Варна, обктивирано в Протокол № 45/24.01.1968г. , допълнено с Решение №13/13.03.1968г. били 1 отчуждени имоти и части от имоти в 26 п.р. на гр.Варна, вкл. и 1812 кв.м. от притежавания от К.С. имот, за изграждане на два жилищни блока №1 и №2 на пет етажа с общо 120 жилища. С Решение №14/27.02.1968г. , обективирано в Протокол от 27.02.1968г. били отчуждени имоти за строителство на блок №3 и с него били отчуждени 1561 кв.м. от имота на К.С.. С Решение №3/15.04.1969г., обективирано в Протокол №41/15.04.1969г. на Комисията по Параграф 85 от Правилника за приложение на планово изграждане на населените места, назначена със Заповед на Председателя на ГНС-Варна във връзка с отчуждаване на УПП „Труд“ Варна по силата на Заповед №6/30.03.1968г. на Председателя на ГНС било определено изплащане на обезщетение на наследниците на К.С. за отнетата част от имота й, като в този протокол била вписана забележка относно предходните процедури по отчуждаване от този имот и начина на обезщетяване. С това решение били отчуждени 2565 кв.м. от имота на К.С..

Този имот по Застроителния регулационен план на гр.Варна, м-ст Шашкъна, одобрен със Заповед №38/07.10.1992г. на Кмета на Община Варна съответствал на имот с пл.№4330 с площ 7 600 кв.м. и бил разположен в границите на район Младост в жилищен комплекс Победа в района на кръстовището на ул.*******************, където били изградени жилищни сгради, улици, тротоари, алеии, околоблокови пространства, паркинги, озеленяване, елементи на градската среда. Общата отчуждена площ от имот пл. №4330 била 5938 кв.м. съответно неотчуждени до настоящия момент били 1662 кв.м. От отчуждената площ 5938 кв.м. били възстановени само 730 кв.м. с Решение от 10.04.1995г. по гр.д. №360а/1994г. на ВОС. Твърди се, че само 5 208 кв.м. са преминали в патримониума на Община Варна въз основа на проведената отчуждителна процедура. Твърди се, че е останало свободно празно място от имота с площ от 1545 кв.м., съответстващо на процесната реална част. За собственик на тази част съгласно данните от КР била вписана Община Варна съгласно Акт за общинска собственост №9980/25.009.2018г.

Сочи се, че наследниците на К.С. във заявление вх.№248/29.04.1992г. поискали от Кмета на Община Варна да им възстанови неотчуждената част от имот пл.№4330 в размер 1662 кв.м. и собствеността върху отчуждената, но незастроена и неизползвана по предназначение част.

С Решение

№867/12.11.1992г. на Кмета на Община Варна бил постановен отказ по 2 искането им. Същият бил обжалван пред ВОС като с Решение от 20.10.1993г. по гр.д. №60а/1993г. бил отказът бил отменен в частта, с която било отказано възстановяване на 730 кв.м. – част от пл.№4330, 26 подрайон на гр.Варна, при граници : от две страни път улици, УПП“Труд“ и трансформатор, като отказът бил потвърден в останалата част. С Решение на Върховния съд на РБ №2639/12.10.1994г. по адм. дело №324/1994г. решението на ВОС било отменено по реда на надзора и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение от 10.04.1995г. по гр.д. №360а/1994г. на ВОС бил отменен отказа на Кмета на Община Варна в частта, с която било отказано възстановяване на 730 кв.м. – част от пл.№4330.

Със заповед №Р-1025//13.07.1995г. на Кмета на Община Варна въз основа на влязлото в сила съдебно решение било наредено отписване от актовите книги на 730 кв.м. от недвижим имот в м-ст Шашкъна, собственост на наследниците на К.С. по Крепостен акт №497, дело №607/1909г.

Твърди се, че претендирана реална част от 1545 кв.м. не е била отчуждена и е останала в собственост на ищците като наследници на К.С..

Оспорва се ответника да притежава права върху нея.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Община Варна е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Съображенията за недопустимост се изразяват в обстоятелството, че е бил постановен отказ по заявление от 29.04.1992г. на правоимащите лица, по отношение на целия отчужден имот и е последвало съдебна процедура по оспорване на този отказ, въз основа на която са възстановени 730 кв.м. Въз основа на това се счита, че въпросът е разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на преразглеждане.

По основателността на претенцията се твърди следното :

ПИ 10135******** е бил публична държавна собственост и през 2017г. е бил обявен за частна държавна собственост. Съгласно Акт за държавна собственост №13861/16.01.1978г. още към 1976г. и 1977г. в имота били построени следните сгради : учебно производствена сграда на четири етажа; мебелен цех; административна сграда на един етаж; едноетажна сграда за циклони; столова с актова сграда и физкултурен салон на два етажа върху изба; общежитие бл.А и бл.Б – четириетажни с двустранно разположени стаи и санитарни възли. Имотът бил представен на Държавно учебна производствена база „Труд“ Варна. В последващ Акт за публична държавна 3 собственост №2906/15.02.2000г. освен посочените сгради били описани и новоизградени – трафопост, фирмен магазин и портал; гараж и уч. кухня; складови бараки 9 бр.; като правата върху имота били предоставени на Министерството на труда и социалната политика. През 2017г. бил съставен нов Акт за публична държавна собственост №9439/18.12.2017г., в който били актуализирани сградите в имота. С Решение №190/29.03.2018г. на Министерски съвет правото на управление върху описаните в Акт за публична държавна собственост №9439/18.12.2017г. имот и сгради били отнето от Министерството на труда и социалната политика поради отпаднала необходимост и имотът бил обявен за частна държавна собственост и собствеността върху него била прехвърлена безвъзмездно на Община Варна. В изпълнение на решението на МС бил сключен договор №4159/22.05.2018г. между Държавата и Община Варна. Със Заповед №ДИ-118/7703105/06.07.2018г. на Областния управител имотът бил отписан от актовите книги за държавна собственост. С Акт за частна общинска собственост №9980/25.09.2018г. процесният имот бил актуван като общински.

Твърди се, че имотът е използван и се ползва към момента за реализиране на социалните и образователни функции на общината и задоволяване на обществени нужди чрез предоставяне на услуги по Закона за социалното подпомагане, Закона за професионалното образование и обучение.

Оспорват се твърденията в исковата молба за местонахождението и идентичността на отдели части от имот с пл.№4330 и че честта от 1545 кв.м. представлява празно дворно място- оцветено с розов цвят на скицата. Твърди се, че претендираната от ищците реална част не съставлява част от имот 10135********. Твърди се, че необходимите площи за реализиране на предвидените мероприятия са били отчуждени от държавата като на праводателя на ищците е заплатено необходимото обезщетение.

В евентуалност се твърди, че Държавата впоследствие Община Варна е придобила процесната реална част по давност, упражнявайки правото на собственост повече от 50 години чрез непрекъснато, явно, необезпокоявано и несмущавано владение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на ищците, че носят доказателствена тежест да установи следните факти и обстоятелства : че са собственици на процесната реална част в въз основа на наследствено правоприемство от К.С.; че последната е притежавала имота въз основа на покупко-продажба, обективирана в Крепостен акт №497, дело №607/1909г. ; че процесната реална част е идентична и попада в ПИ с идентификатор 10135******** по КК и КР на гр.Варна.

4

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на ответника, че следва да установи правоизключващи и/или правопогасяващи исковата претенция обстоятелства, както и твърденията си, че процесната реална част е била предмет на отчуждителна процедура в полза на държавата; че същата е придобита с договор №4159/22.05.2018г. , сключен с

Държавата; че

Държавата е била собственик на процесната реална част; в евентуалност – придобиване на процесната реална част въз основа на изтекла придобивна давност в полза на Държавата и общината.

По възраженията за недопустимост на иска на ответна страна :

При съобразяване на твърденията на ищците, че процесната реална част не е била предмет на отчуждителна процедура обстоятелството, че е поискано впоследствие възстановяване на целия имот респ. са постановени съдебни актове в тази връзка е ирелевантно доколкото неотчуждено право на собственост не може да бъде предмет на процедура по възстановяване.

Твърденията на ищците подлежат на доказване и следва да бъдат разгледани, поради и което възраженията за недопустимост в този смисъл са несъстоятелни.

На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в първото по делото заседание.

Искането на ищците за изискване на отчуждителните преписки, засягащи имота и преписката по издаване на акта за общинска собственост е допустимо и относимо към предмета на делото, поради и което следва да се уважи.

Намира, че произнасянето по искането на ответниците за допускане на гласни доказателства следва да се отложи за датата на о.с.з. за посочване на конкретни факти и обстоятелства, които се цели да бъдат установени и следващата се преценка за допустимост, относимост и необходимост.

По делото следва да възложи изготвянето на СТЕ с въпросите посочени от ищеца и ответниците и поставени служебно въпроси от съда.

Заявенното в евентуалност придобивно основание за придобиване на имота по давност е нередовно, поради и което на ответната страна следва да бъдат дадени съответни указания.

Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за 12.12.2024 г. от 14.30 ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.101,АЛ.1 ГПК УКАЗВА на ответната страна Община Варна в срок до датата на насроченото открито съдебно заседание да посочи конкретен начален период на осъществяване на фактическа власт върху имота. При неизпълнение заявеното в евентуалност придобивно основание – давностно владение няма да бъде разгледано от съда, на основание чл.101,ал.3 ГПК.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ИЗИСКВА от Община копие от Преписка по издаване на решение №867/12.11.1992г. на Кмета на Община Варна.

ИЗИСКВА от Община копие от Преписка по издаване на Акт за частна общинска собственост №9980/25.09.2018г.

Д О П У С К А провеждането на