Определение № 581 от 09.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Варна, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20263001000466 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба на П. К. П., представляван от адвокат В. П., отправена срещу определение № 775/25.08.2026 година, постановено по гр. дело № 9/2026 година на ШОС. С обжалвания съдебен акт е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по образуваното гр.д. № 9/2026 г. по описа на ШОС.

В частната жалба се поддържат основания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото страната намира, че са налице предпоставките за освобождаване страната от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по образуваното пред първата инстанция дело.

Конкретно се смята за неправилна извършената преценка за финансовите възможности на жалбоподателя. Счита се, че мотивите на първата инстанция се основават на предположения, а не на фактически установявания по делото.

Акцентира се върху обстоятелството, че странта не извършва дейност като търговец. Поддържа се, че страната няма да успее да понесе тежестта да внася авансово бъдещи такси по делото, доколкото производството е образувано като частично и са направени множество доказателствени искания. Иска отмяна на обжалваното определение.

Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно и се развива едностранно, поради което препис от частната жалба не е връчван на 1 насрещната страна по делото.

Настоящата въззивна инстанция намира частната жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивните срокове предвидени за обжалване на постановеното по делото определение, от легитимирана страна, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивната инстанция съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от П. К. П., действащ чрез пълномощника си адв. Я.Д. при САК, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е предявена осъдителна претенция за сумата от 13293,59 евро, представляваща частичен иск от 20541,68 евро, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП.

С оглед направеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК по делото е приложена декларация от ищеца, към която е приложена и справка от НАП, съдържаща информация за осигурителен доход за периода 01.10.2024 г. – 30.09.2025 г., от които става ясно, че лицето получава месечен доход в размер на 588,34 евро без удръжки; женен е и съпругата му получава месечна пенсия за инвалидност 204,52 евро; притежават жилище с площ 700 кв.м. дворно място и жилищна площ 80 кв.м. в гр. В. Преслав; както и 6 броя МПС, сред които два леки автомобила, мотоциклет, два товарни автомобила и строителна машина – багер-товарач. Доколкото при представена декларация за имуществено състояние, съдът има право и по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид и непосочени от молителя факти (така определение № 173 от 16.04.2015 г. по ч. гр. д. № 866/2015 г., I г. о. ), които са от значение за основателността на искането, настоящият състав е извършил справки, от които става ясно, че и към настоящия момент лицето е трудово заето по безсрочно трудово правоотношение на основание чл. 67 КТ с работодател „МУЛТИФОРС А.С. ЕООД“.

Въззивната инстанция намира, че преценката на всички критерии е комплексна и цели да създаде цялостна представа за финансовото състояние на лицето. Основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК изисква доказване на невъзможността или затруднението на страната да плати дължимите държавни такси по гражданското дело. В основанието на правото по чл. 83, ал.

2 ГПК е материалното състояние на страната по делото. Обстоятелство, което изключва правото, е доказаната възможност страната да понесе разноски по 2 делото, която многократно надхвърля размера на таксата, от която е поискала да бъде освободена.

Държавната такса дължима по предявения частичен иска за обезщетение за вреди е 531,74 евро.

Следва да се съобразят обстоятелствата, че ищецът е в трудоспособна възраст, на 53 години и полага труд по трудово правоотношение, като по делото липсват данни за медицински противопоказания на лицето. Следва да се отбележи и факта, че той и съпругата му притежават недвижим имот – жилище, като прави впечатление, че те притежават и шест броя моторни превозни средства, сред които два товарни автомобила и багер-товарач, който по същността си представлява универсална строителна и земекопна машина.

Обстоятелството, че лицето престира труд по трудово правоотношение не изключва възможността същото да използва въпросните товарни автомобили и строителна техника за реализирането на допълнителни доходи. Обсъждаема е и възможността да се реализира доход от разпоредителни сделки с леките автомобили (година на производство 2006 година и 2018 година) или притежавания мотоциклет (година на производство 2011 година).

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съпоставяйки ги с цената на иска предявен като частичен, въззивната инстанция намира, че страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса и разноските по делото. От представените по делото доказателства не може да се достигне до извод, че страната няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото. Още повече, че с оглед охранителния характер на настоящото производство, това разрешение е важимо доколкото няма промяна в обстоятелствата (материалното състояние на страната е променлива величина).

По тези съображения и съвпадение правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 775/25.08.2026 година, постановено по гр. дело № 9/2026 година на ШОС.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на пълномощника на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4