Решение № 5030 от 08.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5030

Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЯНА КОЛЕВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ канд № 20267040601039 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, против Решение № 244/30.03.2026 г., постановено по АНД № 4427/2025 по описа на Районен съд – Бургас.

Касаторът излага възражения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмена молба поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като вместо него бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът – Дълван ЕООД, редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител. Оспорва жалбата, не сочи доказателства и претендира разноски.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от „Дълван“ ЕООД, [ЕИК], против наказателно постановление № 863188-[рег. номер]/25.11.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при НАП. С наказателното постановление, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, вр. чл. 27, ал. 1 и чл. 3, ал. 12, вр. чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и при недоказаност на нарушението.

На първо място, съдът е приел, че от наказателното постановление не става ясно кога е извършено нарушението. В НП е посочена датата на проверката – 16.10.2025 г., както и периодът 01.01.2024 г. – 29.10.2024 г., през който дружеството е получило три доставки на газьол в общо количество 2 958 литра. Същевременно обаче самото вменено нарушение е формулирано като бездействие – липса на регистриране и отчитане на зареждане с течни горива чрез ЕСФП. Посочено е, че при нарушение, изразяващо се в бездействие, следва да бъде ясно кога е възникнало задължението за извършване на дължимото действие. В случая това предполага да е ясно кога е извършено зареждането на гориво, което е следвало да бъде регистрирано и отчетено. Тази дата не е индивидуализирана. Не е ясно дали нарушението се твърди да е извършено на датата на проверката, през целия посочен период, при получаване на доставките или в друг конкретен момент. Според съда тази неяснота съществено ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като не позволява нито ефективна защита по фактите, нито проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, районният съд е приел, че в наказателното постановление е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и посочените за нарушени правни норми. Фактически дружеството е санкционирано за това, че не е регистрирало и отчитало зареждането с течни горива на собствена строителна техника и пътни превозни средства чрез електронна система с фискална памет. Въпреки това в правната [жк], ал. 1 от Наредба № Н-18, който касае регистриране на продажби на стоки или услуги по данъчни групи, а не зареждане на течни горива за собствени нужди. Отчетено е, че по този начин за санкционираното лице остава неясно дали отговорността му се ангажира за нерегистриране и неотчитане на зареждане за собствени нужди, или за нерегистриране на продажба по съответна данъчна група. Това е счетено за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не съдържа ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и нарушените правни разпоредби.

На последно място, районният съд е приел, че нарушението не е доказано. Съдът е отчел, че по делото е установено наличието на пластмасов резервоар с вместимост 1000 литра, намиращ се в частен двор с ограничен достъп, като към момента на проверката в него е имало минимално количество гориво „не повече от един пръст“. Същевременно в АУАН и НП е прието нарушение по режим, приложим при зареждане от стационарни или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра. Изложени са мотиви, че не е доказано дружеството да е извършвало зареждане на течни горива за собствени нужди от резервоар с вместимост над 1000 литра. Напротив, както в акта, така и в наказателното постановление процесният резервоар е описан като такъв с вместимост 1000 литра, т.е. не надвишава нормативно посочения праг. Освен това съдът е посочил, че ако за дата на нарушението се приеме датата на проверката – 16.10.2025 г., по делото не е установено на тази дата да е извършено зареждане на гориво от резервоара. Не са събрани и обективни данни за действаща транспортна техника, която да е била зареждана в стопанския двор.

Решението е правилно.

Изложените мотиви са изключително подробни и логични. Касационният състав напълно ги споделя и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Районният съд правилно е приел, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В административнонаказателното производство описанието на нарушението не е формалност, а гаранция за правото на защита на санкционираното лице. Именно чрез посочване на конкретното деяние, датата, мястото, обстоятелствата и нарушените правни норми се очертава предметът на доказване и пределите на съдебния контрол. В случая от съдържанието на наказателното постановление не може да се установи датата на извършване на нарушението. В него е посочена датата на проверката – 16.10.2025 г., както и периодът 01.01.2024 г. – 29.10.2024 г., през който дружеството е получило три доставки на газьол. Самото вменено нарушение обаче се изразява в бездействие – липса на регистриране и отчитане на зареждане с течни горива чрез ЕСФП. За да е налице такова бездействие, следва да бъде ясно кога е възникнало конкретното задължение за действие, т.е. кога е извършено зареждане на течни горива за собствени нужди, което е следвало да бъде регистрирано и отчетено. Такава конкретизация в наказателното постановление липсва.

Правилен е и изводът на районния съд, че правната квалификация в наказателното постановление е противоречива. От една страна, административното нарушение е нерегистриране и неотчитане на зареждане на собствена техника и пътни превозни средства с течни горива за собствени нужди. От друга страна, наказателното постановление включва като нарушена и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18, която касае регистриране на продажби на стоки или услуги по данъчни групи. Тази разпоредба не съответства на описаните факти, тъй като по делото не се твърди извършване на продажби на гориво, а зареждане за собствени нужди. Така за санкционираното лице остава неясно дали отговорността му се ангажира за нерегистриране на зареждане за собствени нужди или за нерегистриране на продажба по съответна данъчна група.

Правилен е и изводът, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Съставът, посочен от административнонаказващия орган, предполага зареждане за собствени нужди от стационарни подземни резервоари или от неподвижно прикрепени към земята, или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра. Разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 използва именно критерия „вместимост над 1000 литра“. В АУАН и в НП обаче процесният резервоар е описан като съд с вместимост 1000 литра. Това обстоятелство е възприето и от районния съд. При така описаните факти резервоарът не надхвърля нормативния праг, посочен в чл. 3, ал. 12 от Наредбата. Наличието на доставки на гориво в общо количество 2 958 литра през 2024 г. само по себе си не доказва, че е извършвано зареждане от резервоар с вместимост над 1000 литра, нито индивидуализира конкретни зареждания, които не са регистрирани и отчетени по предвидения ред.

Неоснователно е касационното възражение, че полученото количество гориво е достатъчно да обоснове отговорността. Административнонаказващият орган е следвало да установи конкретно зареждане или зареждания на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди, извършени при условията на приложимата разпоредба, както и неизпълнение на задължението за тяхното регистриране и отчитане. Т. доказване не е проведено.

Като е стигнал до тези изводи Районен съд – Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Такива са своевременно поискани и доказани в размер на 450 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, двадесет и шести състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244 от 30.03.2026 г. по АНД № 4427/2025 г. на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Дълван“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 450 евро разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�