Определение № 516 от 04.08.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Шумен, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500328 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3949/26.06.2023 г. подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление: гр. С... представлявано от изп. директор Я.Б.Я. чрез юрисконсулт Т.М.П-Д. срещу разпореждане № 902/12.06.2023г. по ч. гр. д. № 20233620100497 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. К.... Жалбоподателя сочи, че съда неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 411 от ГПК и е приел, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Твърди, че клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава, категорично не произтичат от клаузи с неравноправен характер и по отношение на тях не би следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение. Алтернативно, счита за неправилно заключението на съда, че претендираните вземания се основават на клаузи с неравноправен характер, както и извода му, че в процесния договор не е посочен ГПР, а само ГЛП. В чл. 11, т. 10 от ЗПК не се изисквало да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР и страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си установените формули. Нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му. Смисълът на закона бил кредитополучателя да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което в случая е изпълнено и счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на непредставянето на договора за цесия във връзка със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК счита, че представянето на договора за цесия и Приложение № 1 към него, не са относими в заповедното производство.

Доказването на факта на прехвърляне на вземането и факта на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, не следва да се осъществяват в хода на заповедното производство, а в хода на исковото производство, доколкото целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е спорно. Всички останали факти, прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника, уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост и размерът на дължимите суми, подлежали на доказване в хода на 1 иницииран исков процес, който ще се развие в случай на постъпило възражение от страна на длъжника, срещу заповедта. Излага, че заповедното производство е особено и затова е уредено в отделна глава на ГПК, строго формално е и в ГПК били изчерпателно посочени изискванията на които следвало да отговаря заявлението. Единствено в разпоредбата на чл.

410, ал. 3 от ГПК, било въведено изискване, когато вземането произтича от потребителски договор, да се прилагат договор за потребителски кредит, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, с оглед проверка за наличието на неравноправни клаузи, но всички останали факти, като сключване на договор за поръчителство, доказване на размера на дължимите суми, прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесията, за предсрочната изискуемост и други, щели да подлежат на доказване в хода на иницииран исков процес. Законодателя не е предвидил, възможност за проверка на законосъобразността на цесията в рамките на производството по чл. 410 от ГПК, поради което даването на указания за представяне на копие от договор за цесия е незаконосъобразно и неизпълнението му не предпоставяло връщане на заявлението, като нередовно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК подадено от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление: гр. С... представлявано от изп. директор Я.Б.Я. чрез юрисконсулт Х.А.А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. К... за сумите: 928.02 лв. - главница; 69.68 лв. - договорна лихва за периода от 15.08.2022г. до 15.12.2022г., 62.84лв. - обезщетение за забава за периода от 16.08.2022г. до 23.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за заем Microcredit № 9031 – 00025863 от 04.07.2022г., сключен между длъжника С. Д. Х. с ЕГН ********** и „Микро Кредит“ АД, прехвърлено изцяло на заявителя по силата на Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземанията от 12.03.2021г. сключен между „Микро Кредит“ АД и "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780. С оглед преценката за активната легитимация на заявителя, както и за обема на прехвърлените вземания, съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания на същия в три дневен срок, да представи договора за цесия, сключен на 12.03.2021г. между него и кредитора, както и цитираното към него Приложение № 1/18.11.2022г., като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията, съдът ще постанови разпореждане за отхвърляне на заявлението. В даденият срок заявителя не е представил изисканите доказателства, а е депозирал молба в която е посочил, че представянето им е неотносимо за настоящото производство, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, към заявлението се представяли само договора за потребителски кредит, заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия и доказването на факта на прехвърлянето на вземането и на уведомяването на длъжника, не подлежали на доказване в заповедното производство, а в хода на исковото производство.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил заявлението изцяло. За да го отхвърли е приел, че представеният договор за заем и сключеният към него договор за допълнителни услуги, съдържат нищожни клаузи, а самият договор е недействителен и нарушава правата на потребителите по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Приел е, че в представеният договор за заем, е предоставена сума в размер на 2

1000лева, която ще бъде изплатена на 5 бр. месечни равни вноски, всяка в размер на 220.68 лева, с посочен ГЛП – 40,47%, но не бил посочен ГПР. Към заявлението бил представен и договор за допълнителни услуги „Комфорт“ от същата дата, по който длъжникът се е задължил да заплати на 5 равни месечни вноски, всяка по 94,30 лева сумата в общ размер на 471.50 лева, като основанията за неговото сключване се съдържали в ОУ за договорите за заем, върху които заемополучателя, не можел да влияе. Посочил е, че така посочените в договора, допълнителни услуги общо 7 на брой, по същество не представлявали допълнителни услуги, а имали характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забранявала заплащането на такси. Приел е, че чрез сключването на такъв договор за допълнителни услуги, се цели единствено заобикаляне на закона и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК същия се явява нищожен. Чрез претендирането на суми по договора за допълнителни услуги, се увеличавал размера на ГПР по договора за кредит и неговият размер надхвърлял максимално допустимия такъв съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който е до 50%. Също така е посочил, че в случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде посочен и приложен по делото. Приел е, че за да се установи индивидуализацията на прехвърленото вземане, както на отделните елементи по него, така и на техния размер е необходимо прилагането на договора за цесия, вкл. и на протоколите за прехвърлянето, в които са индивидуализирани вземанията, основани на договора между страните, тъй като само чрез прилагането на договора за цесия, можело да се установи по несъмнен начин и то такъв, който да защитава правата на потребителите, че е налице надлежно прехвърляне на вземането срещу потребителя от действителния кредитор по договора, както и легитимността на заявителя, като носител на правото да иска издаване на заповед за изпълнение срещу конкретен длъжник. Приел е, че непредставянето на договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея, по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, са в противоречие на закона – чл. 410, ал. 3 от ГПК и след като заявителя не ги е приложил, въпреки дадените указания, същият не е изпълнил указанията на съда и сам е създал пречки за установяване на всички посочени и изискуеми по т. 4г, изр. 2-ро, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, обстоятелства, поради което е постановил, че подаденото от заявителя искане е противоречащо на закона и на добрите нрави и го е отхвърлил изцяло.

На първо место е необходимо да се отбележи, че позоваването от първоинстанционния съд на ТР №4/2014г. е несъстоятелно, доколкото изискването за представяне на документ, удостоверяващ частното правоприемство, е единствено в производството по чл.417 ГПК, по което освен заповед за изпълнение се издава и изпълнителен лист срещу длъжника. Настоящото е такова по чл.410 ГПК, и изискването на ал.3 от горния текст за прилагане към заявлението на договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, при вземане от договор, сключен с потребител, касае само договора, приложенията и общите условия, с оглед въведеното от законодателя с изменението на ГПК с ДВ бр. 100 от 2019 г. задължение за служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Нормата на чл. 410 ал.3 ГПК /нова, ДВ бр.100/2019 г./ следва да се разглежда съвместно с нормата на чл.411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ.бр.100/2019 г./, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда, до когото е подадено заявлението по чл.

410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Затова именно чл. 410, ал. 3 от ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, като това изключение касае само и единствено договорите сключени с потребител. Тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да 3 бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Според нея към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Очевидно е, че целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, които да са и нищожни по тази причина. От това следва, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях. Вярно е, че прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение става със сключването на съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице – цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договора за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той. Следва да се посочи и това, че договора за цесия е неформален, т.е. не е предвидена в закона форма за неговата действителност, следователно не е задължително този договор да е непременно в писмена форма. Писмената форма ще е необходима с оглед евентуално доказване пред съда на съществуването на договора за цесия на стойност над 5000 лв., а за такова доказване може да става дума само в един бъдещ исков процес, който би могъл да се развие само след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане посредством договор за цесия. Пак в тази връзка следва да се посочи, че ако все пак съдът държи да провери активната легитимация на заявителя по заявлението по чл. 410 от ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, то достатъчна индиция в тази насока е фактът, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента.