Решение № 1036 от 13.11.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Кюстендил, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520102409 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. Н., ЕГН:

**********, адрес: общ. К., с. Ж., ул. „П. Р.“ №***, чрез адв. И., против против “КР. Й.” ***, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Х. ул.

“Л.” № **, представлявано от Вл. Ин..

В исковата молба се сочи, че на 30.05.2022 г. Н. сключила договор за кредит с ответника, по силата на който бил предоставен кредит на ищеца в размер на 800 лв., при месечен лихвен процент по заема в размер на 3,330 % и ГЛП – 47,852 %. В договора била заложено условие за предоставяне на банкова гаранция или поръчител по чл. 10 от ОУ. В случай на неизпълнение на условията от кредитополучателя в чл. 6 на договора и чл. 10 от ОУ, то последният дължал неустойка в размер на 538,95 лв., която следвало да се изплати с погасителните вноски по кредита. Ищецът сочи, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като била изгубила обезщетителната си функция, а тя единствено водела до неоснователно обогатяване на ответника. Твърди, че обстоятелството, че неустойката се кумулира с погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, което противоречи на добрите нрави. Сочи противоречие с Директива 2008/48 и практика на СЕС. На тази база се иска да 1 се постанови съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на клауза на чл. 8 от договора за кредит от 30.09.2022 г. за заплащане на неустойка като противоречаща на принципа за добри нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителските кредити и да бъде осъден ответникът да и заплати сумата от 50,00- платена неустойка по договора за кредит от 30.05.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, в който е изложено, че за ищеца липсва правен интерес да предяви иска, тъй като не е заплатил никакви суми по погасяване на задълженията си. Твърди, че иска е неоснователен, договора за кредит е действителен. Сочи, че кредитополучателят се е запознал със съдържанието на договора и го е подписал, бил се е запознал с последиците при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение. Намира клаузата за валидна, заемополучателят е бил съгласен с нея и е начислена защото не е изпълнил задължението си по чл. 8 от договора, която клауза е индивидуално уговорена. Спазени били изискванията на чл. 10 от ЗПК.

Съдът намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Ищцата е предявила два кумулативно съединени иска.

I.Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, за прогласяване на нищожност на клауза от договор за кредит. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона, респективно че клаузите са неравноправни. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално.

По делото не се спори, че между страните е налице облигационно правоотношение. Видно от представения договор за паричен заем № *****/30.05.2022 г. „КР. Й.“ *** се е задължил да отпусне заем в полза на С.

М. Н., в размер на 800 лв., месечен лихвен процент 3.330 %, размер на 2 погасителната вноска 130.01 лв., ГПР 47.852 %, с обща сума за плащане 910.05 лв., срок 7 месеца. Съгласно чл. 6 от договора заемателят трябва да обезпечи задължението си с гарант/и отговарящи на чл. 10, ал.2, т. 1 от Общите условия и още едно обезпечение- ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, при условия в чл. 10, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 8 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на изискванията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 583.95лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към настоящият договор за заем. В чл. 9 от договора е предвидено, че заемателя може предсрочно да погаси заема, като в този случай имал право на намаляване на размера на задължението си съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПК.

По делото не се спори, че ответникът е отпуснал заем на ищцата, като същата го е усвоила.

Кредитополучателят е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелства е и отделено за безспорно между страните.

По делото е спорен въпросът дали уговорената между страните клауза за заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение е нищожна.

Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.

143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

3

Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в насока, че оспорената клауза е индивидуално уговорена. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от стрА. на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

1. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 8 от процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойката е предвидена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора. Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.

4

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

2. Съдът намира, че клаузата за неустойка заобикаля чл. 19, ал. 4, вр. ал.

1 от ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.852 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 538.95 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни 5 посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглеждА.та неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза задължението на длъжника по договора за кредит се оскъпява с 59,2220 % с начисляването на уговорената в чл. 8 от процесния договор неустойка.