Решение № 331 от 05.03.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

І-52 05.03.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 109 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на В.К.И. от гр. ***, ЕГН - **********,чрез адвокат Ели Димова от АК-Бургас, против Решение № 3145/21.11.2019г. по гр.д.№ 6089/2019г. на БРС, с което са отхвърлени исковете на ищеца за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да му заплати сумата от 1836.20 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 196.77 часа, положен в периода 26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 225.34 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане;ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът правел противно на закона тълкуване на същия и от там извел заключение за неоснователност на иска; освен това решението противоречало на вече установената практика на БРС и на БОС по идентични дела, както и било в противоречие с практиката на този съдебен състав, установена с решения до края на месец септември 2019 година. В жалбата са изложени подробни правни доводи за установяване на поддържаната от въззивника теза за основателност на исковете му, като са посочени текстове от ЗМВР и от наредби на министъра на вътрешните работи,уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно:Наредба 8121з-407/19.08.2014г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.Въззивникът развива доводи и относно необходимостта от прилагане в конкретния случай на цитирани разпоредби от КТ и от Наредба за работното време, почивките и отпуските.Моли отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени; моли се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Ели Димова, която поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; моли присъждане на разноските по делото.

Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на въззиваемата страна ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46 и адрес за призоваване : гр.Бургас, ул.“ Цар Асен“№4, като въззиваемият в законовоустановения срок не депозира писмено становище по жалбата. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемият не изпраща процесуален представител; с нарочна молба оспорва въззивната жалба и моли оставянето й без уважение; предявява се искане за присъждане на разноските и се представят писмени бележки със становището на въззиваемата страна.

След приключване на производството по делото пред въззивна инстанция е депозирана молба от въззиваемия ГД „Гранична полиция“ при МВР, с която моли да се отмени определението за приключване на делото и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото да бъде спряно до приключване на тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпроса:“При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.

Съдът намира молбата за неоснователна, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.

292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Предвид посоченото не е налице основание за спиране на производството по настоящото въззивно дело и молбата следва да се остави без уважение.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че в процесния период - от 26.07.2016 год. до 26.07.2019 год., са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът И. заемал длъжността „механик на кораб над 100“ в БГПК/База „Гранично-полицейски гораби“/-Созопол при Регионална дирекция “Гранична полиция“ - гр.Бургас,която е на структурно подчинение при Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР и като такъв полагал труд на 24-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Ищецът твърди, че положеният нощен труд не му е правилно заплатен, поради което претендира ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище и адрес на управление :1202, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да му заплати сумата от 828лева, от които 738 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123часа, представляващо разликата между заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 26.07.2016г. до 26.07.2019 г. и сумата от 90 лева лихва за забава върху дължимите от работодателя- ответник суми, изчислена от момента, когато сумите са станали изискуеми,ведно със законната лихва върху от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;моли за присъждане на разноските по делото.

Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

Ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция“-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че за част от процесния период от време действала Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали основанието е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от време.Не се противопоставя не исканата експертиза.

Налице е изменение от ищеца на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се счита за предявена за сумата от 1836,20лв. за положен извънреден труд в размер на 196,77 часа за заявения с исковата молба период; увеличен е размера на иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на размер от 225,34 лева.

Както се посочи и по-горе,по делото няма спор, че за процесния период от време ищецът е полагал труд като служител на ГД “Гранична полиция“, което налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът В.И. е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта (22. 00часа

– 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява,че за периода от 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. ищецът реално е положил 1376 часа нощен труд.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1572,77 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 196,77 часа, като стойността му е 1836,20 лева. Пресметнато е, че размерът на законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 225,34 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка на правилността му

, с оглед въведените от въззивника доводи и насрещни такива от въззиваемия и като съобрази фактическата обстановка по делото и съобразно разпоредбите на закона, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва: